Путин, Пауъл и страховете за суровинния пазар 

Втората половина на годината обещава да бъде също толкова разтърсваща за суровините, колкото и първата поради ескалиращата глобална енергийна криза, срив в цената на меда заради предизвикваните от Федералния резерв страхове от рецесия и неприятната изненада за Shell Plc. от руския президент Владимир Путин, пише Bloomberg.

Решението на руското правителство да смени собствеността на газовото съоръжение „Сахалин 2“ означава, че нидерландският гигант трудно ще продаде дела си там. Анализатори в Япония предупреждават, че „дори може да предизвика паника“ на пазарите на втечнен природен газ, въпреки че Москва твърди, че указът на Путин не е заплаха за доставките, нито е национализация. 

Енергийните кризи и действията на централните банки за овладяване на инфлацията представляват мощни препятствия за пазарите, подчертани от срива на медта в петък под 8000 долара за тон. Протоколът от последната среща на Федералния резерв, който ще бъде публикуван следващата седмица трябва да даде повече подробности за мисленето на банкерите. Има и годишен доклад на ООН за продоволствената сигурност, който идва преди важен месец за разкъсвания от война пазар на пшеница.

Точно когато страховете на Европа относно доставките на руски газ достигнаха връх, Кремъл отприщи нова енергийна изненада. Путин хвърли в ступор чуждестранните инвеститори в Сахалин-2, включително Shell, както и японските Mitsubishi Corp. и Mitsui & Co. Правата върху проекта ще бъдат предоставени на нова руска компания, с нулева компенсация за тези, които се откажат.

Какво точно означава това все още не е ясно. Но този ход заплашва да усложни усилията на Shell да продаде своя дял от 27,5% и поставя под съмнение бъдещето на доставките на газ за Япония, която зависи от Русия за около 9% от внасяния втечнен природен газ (LNG). Очаквайте да чуете повече за това как Япония може да замени вноса на руски газ – задача, която става по-трудна, защото Европа прави същото.

Нови проблеми

Европейските пазари на газ и електроенергия са в смут, а енергийната криза едва е започнала. Най-големият риск през следващите седмици е тръбопроводът „Северен поток 1“ – ключовият канал за Европа за газ от Русия – да не бъде рестартиран след 10 дни поддръжка, която започва на 11 юли. Независимо от резултата там, европейските политици са под силен натиск да действат незабавно, за да избегнат още по-сериозни проблеми, когато настъпи зимата.

Фокусът остава върху големия потребител Германия, която вече повиши нивото на газовия си риск до втората най-висока фаза на „тревога“, като тя затегна наблюдението на пазара и отново върна в експлоатация някои електроцентрали, работещи с въглища. Следващата стъпка може да бъде по-строги стъпки за да предизвика унищожаването на търсенето. Ако бъде разрешено на компаниите за комуналните услуги да прехвърлят по-високи разходи на клиентите, това би ускорило нормирането на доставките, но това е опция, срещу която министърът на икономиката Роберт Хабек все още е против.

Ако медта наистина е барометър на световната икономика, трябва да се тревожим. Металът, използван в електрическата инсталация, току-що падна под 8000 долара за тон за първи път от началото на 2021 г. Все по-големият брой предупреждения за глобална рецесия тежи върху всички метали и колебливото възстановяване на Китай досега не беше взето предвид от страна на инвеститорите.

Какво следва? Известен период със стабилни данни от големите икономики трябва да помогнат за успокояване на нервите. Инвеститорите също така ще разгледат внимателно протоколите от Фед в сряда и ще търсят улики какво може да донесе срещата им през юли. Но в краткосрочен план няма много фактори, които да предвещават нищо добро за медта, като основните рискове сочат надолу: по-нататъшното ескалиране на енергийната криза в Европа може да предизвика по-дълбока разпродажба през следващите седмици и да доближи медта към цена от 7500 на тон.

Петролът току-що отбеляза първия си месечен спад от ноември поради опасения от глобално забавяне, но въпреки това ситуацията с доставките остава затегната. Двата големи въпроса, които витаят над пазара, са дали ОПЕК+ може да увеличи още повече производството след като възстанови доставките до нивата от преди пандемията, и дали ще започне унищожаване на търсенето. Президентът Джо Байдън ще се надява на категорично „да“ на първия въпрос когато посети Близкия изток по-късно този месец, но има скептицизъм, че саудитците могат да добиват по-високи обеми за продължителен период.

Saudi Aramco вероятно ще публикува официалните си продажни цени за август в началото на следващата седмица, което ще даде индикация за перспективите. Рафинериите и търговците, анкетирани от Bloomberg, очакват ново увеличение. В САЩ ще представлява интерес степента, в която американците ще пътуват през дългия уикенд за Деня на независимостта. Търсенето на бензин при пълзяща средна за последните четири седмици е най-ниското от 2014 г., с изключение на опустошената от вируси 2020 г., така че следете дали това унищожаване на търсенето продължава.

„Досега ние, зърнопроизводители никога не сме търгували на военен пазар, така че всичко това е ново“, каза един търговец малко преди началото на жътвата на пшеница в Северното полукълбо. Този месец ще се тества колко пшеница може да стигне до пазара при все още силно ограничените доставки от Украйна. Фючърсите на пшеницата и царевицата се върнаха към нивата, наблюдавани за последно преди инвазията на Русия. Това вероятно е намалило поскъпването на хранителни стоки от Кения до Обединеното кралство и САЩ. В четвъртък ще излязат месечните данни на ООН за глобалните разходи за храни.

Дори след този спад цените остават на високи нива и натоварват бюджетите на вносителите и нациите с по-ниски доходи. Също така в сряда от ООН ще излезе и годишен доклад за продоволствената сигурност, в който се описват най-новите оценки на глобалния глад. Ситуацията се влошаваше още преди войната и още десетки милиони може да нямат достатъчно храна тази година, предупреди Световната програма по храните.