Ефектът от въглищната енергийна политика на Китай се вижда от космоса  

Увеличената зависимост на Китай от въглища като средство в борбата срещу недостига на енергия никога нямаше да се отрази благоприятно на амбициите за намаляване на емисиите от парникови газове, които затоплят планетата. Сега, благодарение на нов анализ на сателитни данни, ефектите от този климатичен избор вече си личат от космоса, пише екип на Bloomberg.

На 1 март спътникът Sentinel-5P на Европейската космическа агенция откри облак от метан близо до отдалечена въглищна мина във Вътрешна Монголия. Метанът улавя над 80 пъти повече топлина от въглеродния диоксид през първите 20 години от изпускането си в атмосферата 5P никога досега не беше засичал мощния парников газ на това място, което предполага нова или разширена дейност.

В по-големи или по-развити региони за добив на изкопаеми горива - като китайската провинция Шанси или басейна на Апалачите в САЩ - сателитните данни разкриват мрачна история на десетки невидими, продължителни течове, които излизат от Земята, когато седиментните скали се смачкват или се оголват въглищни пластове. Въпреки че Вътрешна Монголия е основен производител на въглища, сателитът преди това не е улавял метан в рядконаселения автономен регион, който граничи с Монголия.

Президентът Си Дзинпин задълбочава зависимостта на Китай от въглищата, тъй като растящите цени на енергията и геополитическата нестабилност в резултат на инвазията на Русия в Украйна заплашват да навредят на икономическия растеж. Органът, който изготвя икономическата политика в Китай нареди на големите минни региони да увеличат вътрешния производствен капацитет с около 300 милиона тона, а миналия месец Пекин одобри три различни проекта за въглищни мини за милиарди долари.

Още по темата

Руската газова криза подклажда апетита на Европа за руски въглища

Най-големият износител на термични въглища в света спря износа

МАЕ: Електроенергията от въглища през 2021 достига исторически рекорд

Изследователи от Kayrros, френска геоаналитична компания, изчисляват, че облакът от метан, забелязан на 1 март, произхожда на разстояние до 20 километра от откритата мина Манглай. Настоящият капацитет на мината е 900 000 тона въглища годишно, но нейният оператор Manglai Mining Co. се стреми да разшири капацитета ѝ до 5 милиона тона. Миналия месец компанията заяви, че отговаря на изискванията за безопасност на разширяването и скоро ще получи разрешително за добив за увеличения капацитет.

„Ако пълното производство в мината Манглай е започнало скоро, това може да обясни наблюдаваните сателитни данни“, каза Райън Дрискъл Тейт, изследователски анализатор в нестопанската организация Global Energy Monitor.

Manglai Mining, Националната енергийна администрация на Китай и Министерството на екологията и околната среда не отговориха на въпроси изпратени към тях. Служител от отдела за опазване на околната среда на Вътрешна Монголия отказа да коментира въпроса.

Облакът, забелязан близо до Манглай, подчертава често пренебрегван климатичен ефект от връщането към въглищата. Двадесетгодишното въздействие на емисиите на метан от действащите въглищни мини по света всяка година има същия ефект като около 4,32 милиарда тона въглероден диоксид - което е сравнимо с всички емисии на въглероден диоксид от въглищните централи в Китай, според анализ на Global Energy Monitor.

Още по темата

Китай вече е най-големият замърсител с метан в света, а това е проблем за всички

Повече от 100 държави подписват глобалното споразумение за метана

Въпреки че ограничаването на метана от въглищните мини може да спре отчасти ефекта им върху затоплянето на планетата, в крайна сметка използването на това гориво трябва да бъде преустановено, за да се избегнат най-лошите последици от изменението на климата. Метанът от въглищните мини трябва да пада с 11% всяка година до края на десетилетието, за да се поддържа траектория, която избягва най-лошите ефекти от изменението на климата, според Global Energy Monitor.

„Прекратяването до такава степен изисква проактивно планиране и внимателен контрол в управлението на климата, включително целенасочени планове за смекчаване и затваряне, както и по-бързо прекратяване на производството на въглища“, пишат изследователите на GEM. „Пълната отмяна на проекти за нови мини е единственият начин да се гарантират нулеви емисии от нови източници.

И все пак по-рано този месец Си Дзинпин изрази нова подкрепа за въглищата, когато се обърна към група депутати от Вътрешна Монголия по време на Националния партиен конгрес. „Не можем да изхвърлим това, което ни храни сега, докато това, което ще ни нахрани след това, все още не е в нашия джоб“, каза той.

Китай, най-големият производител и потребител на въглища в света, отказа да се присъедини към международните усилия за ограничаване на метана, водени от САЩ и ЕС, но заяви, че работи по собствен план за ограничаване на емисиите на парникови газове. В него се казва, че потреблението на въглища трябва да започне да намалява през втората половина на това десетилетие, тъй като се стреми да достигне пикови емисии в икономиката до 2030 г.