Европейския съюз представи амбициозен план да инвестира 150 милиарда евро в отбрана чрез новосъздаден фонд, финансиран със заемни средства. Междувременно Германия развива план за 500 милиарда евро за инфраструктура и превъоръжаване. Подобни публични разходи могат да окажат стимулиращ ефект, но този ефект зависи изключително от състоянието на икономиката и начина, по който средствата се използват. Когато правителствата изненадващо наливат средства, обикновено има известен ръст. Въпросът е – колко устойчив е той и дали разходите са добре обосновани, това коментира Теодор Недев, Институт за пазарна икономика, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Гостът подчерта, че в икономическата теория това явление се изследва чрез т.нар. фискални мултипликатори – показатели, които оценяват ефекта от всяко похарчено евро върху брутния вътрешен продукт.

Германия, като най-голяма икономика в ЕС, може да бъде сред страните, които ще извлекат относителни ползи от тези инвестиции. Той обаче предупреди, че структурни проблеми като ниската производителност и липсата на квалифицирана работна ръка няма да бъдат решени с еднократни стимули.

По думите на Недев, дългосрочният ефект от планираните разходи ще зависи от това дали те ще бъдат насочени към иновации и модернизация или ще се ограничат до поддръжка и амортизация на техника.

Недев отбеляза, че България, като страна с развита военна индустрия спрямо размера на икономиката, има потенциал да спечели от европейските програми за отбрана. Голямата част от това финансиране ще бъде общоевропейско. Българските компании могат да участват в обществени поръчки извън страната, което да създаде допълнителен икономически импулс, каза той.

„За България като държава стратегически би било по-добре да замисля такива обществени поръчки за техника, които са по някакъв начин координирани със съседни странни-членки на ЕС. Това е голям аспект от целия план за превъоръжаване на Европа. Има всякакви стимули, които са сложени в плановете за финансиране, които насърчават държавите да се координират една с друга.“

Евентуално налагане на мита върху европейски стоки от страна на САЩ, както се обсъжда от екипа на Доналд Тръмп, би нанесло удар върху търговския баланс на ЕС. Особено уязвима би била германската икономика със своя силен износ за САЩ, каза Недев.

Относно ограничението на необоснованото вдигане на цените, което държавата предприема, за да се справи с предполагаемата спекула при приемането на еврото, събеседникът смята, че се широки правомощия на държавата да наказва бизнесите на база субективни критерии. Според него ефектът върху инфлацията при преминаване към еврото е минимален и краткотраен, но административните мерки могат да доведат до недостиг на определени стоки.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Българската отбранителна индустрия навлиза в нов етап на развитие и признание

Япония и ЕС обещаха по-дълбоко сътрудничество в икономиката и отбраната

Мерц и Макрон ще говорят кой да води програмата за нов изтребител

НАТО увеличава разходите и това е огромна възможност за българските IT компании