Нова книга разказва за Испанския грип и значението му за здравните политики в Европа
Д-р Анета де ла Мар Икономова, историк и анализатор на международни отношения в Университета Екстернадо де Колумбия в Богота, във "В развитие" 14.07.2025 г.
14 July 2025 | 17:04 Обновен:
26 July 2025 | 14:58
Автор:
Георги Месробович
Д-р Анета де ла Мар Икономова, историк и анализатор на международни отношения в Университета Екстернадо де Колумбия в Богота, представи пред българската публика две нови книги, на които е съавтор, посветени на важни глобални и регионални теми. Първата – „Грипната пандемия 1918–1920. Исторически анализ от глобалното към локалното“, разглежда задълбочено въздействието на така наречения „испански грип“, докато втората е насочена към отношенията между Колумбия и Венецуела. Тя представи двете книги в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
Събеседникът подчерта значението на интердисциплинарния подход в изследванията. По думите ѝ, само сътрудничеството между лекари, историци, антрополози и социолози може да разкрие пълната картина на пандемията в началото на ХХ век. Проучването обединява осем учени, сред които и водещ испански специалист по медицинска история.
Гостът отбеляза, че интересът към темата е възникнал още през 2018 г., но ескалирал след началото на пандемията от COVID-19. Изследването показва, че грипът от 1918 г. – причинен от вирус H1N1 – е засегнал почти всяка част на света, като особено тежко са пострадали региони като Аляска, Южна Африка, Индия и Китай. Любопитен факт е, че въпреки названието си, грипът не произхожда от Испания – тя просто първа докладва за него, тъй като не участва в Първата световна война.
Според госта в България няма сериозни исторически изследвания върху пандемията от 1918 г., а липсата на данни се дължи както на следвоенната разруха, така и на приоритетите на историческата наука у нас. Тя предполага, че много от българските жертви са били войници, завърнали се от фронта, донесли вируса в страната.
Гостът коментира и последствията от пандемията върху системите на здравеопазване. След този период започва изграждането на модерна здравна политика в Европа, отбеляза тя. Според нея пандемията поставя под въпрос самочувствието на човечеството от началото на ХХ век – време, когато се е вярвало, че технологиите могат да победят всичко, включително смъртта.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.