Реализирането на визата за дигитални номади е пример за това как бизнесът може да дава решения, с които да подобряваме страната си. Визата създава законодателна рамка, с която хора извън ЕС – от САЩ, Азия и т.н. да могат дойдат в България. Те имат работодател извън България, работят дистанционно и желаят да се установят тук. Те няма да могат да влязат на трудовия пазар у нас. Те са тук, за да си харчат парите и вкарват средства в нашата икономика. Това каза Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костдинов.

България направи важна крачка към привличането на дигитални номади през промени в Закона за чужденците, които бяха приети през юни. А BESCO е водещият инициатор на законовите промени. По думите на Иванов работата с институциите е отнела месеци, а идеята е била възприета позитивно от политиците.

„Беше възприето, че това е нещо добро и полезно за България.“

Макар и досега в страната да е имало дигитални номади, те най-често са били граждани на ЕС, които могат свободно да пребивават и работят в страната, или от трети страни с краткосрочна туристическа виза. Новата виза е насочена към граждани от трети държави, които имат работодател извън България и желаят да се установят тук.

Новият визов режим е за срок от една година с възможност за удължаване с още една. Минималното изискване за получаване на визата е годишен доход от 50 минимални работни заплати на година, или 53 850 лв. По изчисленията на BESCO това може да означава 50 милиона лв. годишен принос към българската икономика.

Общности от дигитални номади вече съществуват в различни части на страната, най-силно изразени около Банско и Разлог. След създаването на регулаторната рамка следващата стъпка е съвместна работа между държавата и бизнеса.

„Най-логичното сега е Министерството на туризма, Министерството на икономиката и индустрията, както и Министерството на растежа и иновациите, заедно с бизнеса да изготвят стратегия за реклама на определени пазари.“

Според Добромир Иванов с добра реклама привличането на тези чужденци, които спадат към високата средна класа, може да вдъхне живот на икономиките на по-слаборазвитите региони на страната.

„Това е възможност за неразвити региони да привлекат хора, които да ги развиват през потреблението си.“

Гостът заяви, че България има с какво да се похвали пред дигиталните номади – бърз достъп до планини, море, членство в ЕС, Шенген, а скоро и в еврозоната.

„Всичките тези неща са плюсове и могат да създадат много добър разказ, който да привлече чужденци, които в бъдеще да се превърнат в посланици на страната. Имаме нужда от хора, които да разказват на света, че България е добро място.“

Иванов очаква хиляди да се възползват от възможността, но всичко зависи от това доколко ще се популяризира страната.

„Крайният резултат, който ни интересува, е тук да идват хора, които оценяват страната ни, и да си оставят парите.“

Според изпълнителният директор на BESCO подобни малки, но ефективни реформи отключват икономическия потенциал на страната.

„Вярваме, че България в следващите 15 години може да достигне средноевропейския стандарт на живот и такъв тип промени трябва да се случват доста по-бързо.“

По този начин в условията на демографска криза могат да се привличат и задържат висококвалифицирани кадри от страната, от чужбина и от българската диаспора по света. И макар идеята да „привличаме германци и французи да изглежда все още утопична“, Иванов вижда по-реалистични възможности в задържането на образованите кадри у нас, завръщането на висококвалифицираните българи, които работят зад граница, и привличане на работна ръка с висока експертиза от страните от бившия СССР и от Балканите.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Визата за дигитални номади в България може да е реалност след 3 до 6 месеца

София и Варна са сред 40-те най-предпочитани дестинации за дигитални номади

Защо дигиталните номади предпочитат Семково пред Лондон и Барселона

България вече е популярна дестинация за дигитално номадство