Броят на безработните в България е намалял, а този на заетите продължава да се увеличава през първите три месеца на годината спрямо същия период на 2024 г. Статистиката отчита и спад на безработица сред младежите, както и на продължително безработните; има слаб ръст при икономически неактивните и обезкуражените. Но тези промени са много малки и пазарът на труда остава предимно стабилен, коментира Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

"Виждаме една доста висока заетост, вече над рекорда от 2019 г., когато беше предишният абсолютен пик. С много малко безработни и много бавна низходяща динамика, която дори понякога се губи в характерната сезонна динамика, движена от туризма и селското стопанство... Трудно се намира потенциал вече за експанзия на заетостта.  Застинали сме под 81% за възрастовата група от 15 до 64, малко над 75% за 20-64 годишните.  Безработиците изглежда, че няма как да падне под 3%, а и може би това не би било най-добрата икономика.  Така че сега е времето по-скоро да си търсят алтернативни решения - внос на работници, инвестиция в съществуващите кадри или подобрение на на нивото на съществуващите безработни."

Вносът на работна ръка работи в някои европейски държави, но носи социални промени и носи въпроси за интеграцията на работниците. Това не е цялостен отговор за нуждите на пазара на труда, но може да бъде решение за ниския сегмент на пазара като туризъм, селско стопанство или строителство, смята Николов.

Във високия сегмент - информационни технологии, инженерни професии, застраховане, банки - нещата стоят по-различно и тук България трябва да се конкурира директно с развитите западни държави. Вносът на работници в този сегмент е изключително труден, смята Николов. Това показват и данните за синя карта за квалифицирани работници, добави той.

"В Германия традиционно техният издаден брой е около 30 000 годишно, в България обикновено са между 200 и 300."

Недостигът на високо квалифицирани кадри е заплаха за растежа на икономиката, особено на фона на слабите инвестиции в автоматизация и по-добра материална база, каза Николов.

Задържането на квалицифицирани кадри е проблем за бизнеса, особено в много мобилни сектори на българската икономика, като високо технологичните.

"Другият фактор е способността на фирмите да предлагат вътрешно развитие на своите работници, тъй като като цяло виждаме в българския бизнес относително малка възходяща мобилност на неговите служители... Виждаме като цяло малко инвестиция в обучение, малко работници, които в хода на трудовия си процес придобиват нови умения и нови квалификации, и могат да се придвижат нагоре в корпоративната стълбица."

Кои ще са най-търсените специалисти в следващите години, достатъчно улеснен ли е достъпът до трудовия пазар за чужденци, как влизането в еврозоната ще се отрази на трудовия пазар може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Михаела Василева, Adecco: Кариерното ориентиране трябва да започне в гимназията

Динамиката на пазара на труда у нас затихва - компаниите търсят стабилност

Трябва да се обърне внимание на рецесията на пазара на труда за поколението Z

Как да се предпазим от това AI да открадне работата ни