Лобистът представя интересите на бизнесите и на национални и европесйки браншови организации. Той трябва да разбере какъв е интересът на бизнеса и препоръките, които индустрията иска да представи в процеса на оформяне на европейските политики и законодателство. Първата работа на лобиста е да предостави анализ и да помогне на индустрията в какъв контекст се развива дадена европейска политика, какво е предложението на ЕК за ново законодателство и широк и дългосрочен поглед как тези инициативи се вписват в плановете на самия сектор за развитие. Оттам трябва да предложи анализ за това как и в какви срокове предложението да се оформи, на какво да се наблегне и да представи препоръките пред Европейската комисия. Това каза Меглена Михова, управляващ партньор в EPPA, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.
„Ние се фокусираме върху това да се направи обективен и пълен анализ на предложенията и да се направят препоръки“, заяви тя. Според Михова се случва институциите да дават недобре обмислени предложения поради липсата на обратна връзка. Затова лобистите изготвят социално-икономически анализ, който предвижда как ще се отрази прилагането едно законодателство върху различните отрасли.
Чак след тази невидима работа следва представяне на препоръките и интересите пред ЕК, макар не по-малко важна роля да имат страните членки.
В столиците на държавите членки се решава и се оформя мнението за това как едно предложение може да се развие в бъдеще.
Въпреки това някои все още наричат лобизма „законната корупция“. Гостенката отбеляза, че това е това е част от заблудите, свързани с професията, поради близките контакти с институциите. Всъщност самите европейски процеси и законодателство предвижда обществени консултации- институциите канят лобистите или представители на бизнеса, за да допринесат във вземането на решения. „Тази професия е част от един прозрачен процес в Европа“, категорична е Меглена Михова.
Все по-често се говори и за въвеждане на Закон за лобизма в България като част от кандидатурата на страната за членство в ОИСР. Гостенката е съгласна с въвеждането на подобен закон, като България може да използва част от най-добрите европейски практики. На европейско ниво същестува регистър и списък с фирми, консултанти, клиенти и техния бюджет, ако това се въведе на национално ниво ще доведе до повече прозрачност.
Една професионализация на отношенията между институциите, бизнеса и НПО е стъпка към осветляване и разбиране на процесите и ролята на всички участници в тях.
Въпреки това у нас се наблюдават фрагментирани браншови организации, което не е най-доброто за бизнеса, защото по-голямата част от тях са инертни. Ключовото обаче не колко са, а какво предлагат. Ако имат смислени и интересни позиции и предложения към европейските институции, те лесно могат да намерят гласа си.
Много важен елемент е българските асоциации да се еманципират и да участват директно, а не само през европейските, защото европесйките организации често говорят под общ знаменател. Това не носи специфичността на самите проблеми на национално ниво.
Последните избори за Европейски парламент обаче произведоха и фрагментирана политическа система. Това не улеснява особено фирмите, защото в сегашния мандат на ЕП не е толкова лесно да се оформят големи коалиции, които лесно да вземат решения и прокарват законодателни промени. Начинът за бизнеса е да говори с всички лидери на парламентарните групи и комисиите в ЕП.
След европейските избори има много по-голям интерес от институциите да разберат какви са проблемите на индустрията, защото политическият фокус е върху повишаването на конкурентоспособността на европейска икономика… ЕК продължава да бъде център на осмисляне на различни интереси, но и това какво ще трябва да направи за законодателството, за да облекчи индустрията.
Въпреки това най-сложното за лобистите остават отделните страни в ЕС с техните собствени институционални специфики.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.