Африканските страни са печелившата страна в ситуацията, в която са ухажвани от различни страни на геополитическата сцена. Те биха могли да си изберат къде и с кого да партнират. Но ако Европа продължава да си затваря очите за структурните проблеми, които съществуват, включително тези, които допринасят за корупция, за установяване на едни елити и огромна неравнопоставеност между тях и бедното население (в много африкански страни средна класа почти няма), ако ЕС подкрепя режими, които поддържат това статукво, и Африка няма да спечели в дългосрочен план. Ще спечелят елитите, които са на власт, но Африка по отношение на развитие и отваряне на работни места ще остане на същото място.  Това каза Фани Атанасова - експерт по международни отношения, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Икономическият интерес към Африка в последните няколко години се възражда се дължи на няколко причини. Първата от тях е свързана с последиците от войната в Украйна и наложените санкции, поради които се ограничава снабдяването с петролни продукти и газ от Русия. От тук и необходимостта Европа да потърси алтернативи на руското снабдяване с изкопаеми горива след началото на войната, каза гостенката. "Африка тук се получава като естествен алтернативен доставчик, защото се намира в непосредствена близост до Европа. Второ - защото много от страните имат сериозни залежи и резерви, които са открити". 

"Втората причина е свързана със Зелената сделка и желанието на Европа да измести своите източници на енергия от изкопаемите горива към по-възобновяеми, екологично чисти източници. Това изисква промяна на технологиите, което изисква много нови ресурси и поради тази причина се разместват източниците и географските региони, от които се доставят такива минерали и метали. Африканските страни са важен доставчик на тези суровини. Това е свързано, обаче, със сериозни структурни проблеми, които се пренасят от европейският континент в африканския и това създава едно неравновесие". 

Третата причина е политическа. ЕС се нуждае от подкрепата на африканските страни на големи международни форуми на фона на войната в Украйна и политическото напрежение между САЩ и Китай, подчерта събеседничката. По думите й Европа в момента усеща, че има нужда да спечели и политическо влияние и гласовете на международните форуми на африканските страни, за да може да може да продължи да прокарва своите геополитически интереси в средносрочен и дългосрочен план.

Най-привлекателните държави в тази глобална борба са тези, които имат най-сериозни залежи на минерали и метали - Нигерия, Конго. В Северна Африка в момента се профилира един много интересен доставчик на газ - Алжир, добави Фани Атанасова. Натам се насочват интересите и срещите на европейски лидери в последните месеци. Важни са и регионалните сили - Кения и Етиопия. "Държавите с икономическо и политическо влияние получават по-усилено ухажване от западните сили. Има интереси и към Габон и някои други страни към региона, които са интересни, защото са по-близо географски до европейския регион". 

На въпроса как Европейският съюз действа в това ухажване, за да си осигури предимство спрямо останалите конкуренти, гостенката каза, че той "действа малко смесено".

"Той е един ухажор, който се опитва да се ограничи от своите конкуренти. Защото Африка е ухажвана и от САЩ, и от Китай, и от Русия. Европейският съюз се опитва да се профилира и позиционира като един равностоен партньор, който играе на равностойни начала и на равни основи с африканските си партньори, за разлика от Китай и Русия".

Китай първо се позиционира в областта на доставянето на големи, мащабни инфраструктурни проекти, които са много повече в интерес на Китай, отколкото на страните, които ги получават. Русия пък доставя военна помощ и оръжия (Това го прави и Китай). Но за сметка на това имат интерес от поддържането на авторитарни и не достатъчно демократични режими, където има демократични дефицити, подчерта Атанасова.

"Европа се опитва да се профилира по друг начин, но въпреки всичко прозират интереси, които са една последица или едно естествено продължение на определени пост колониални политики. Например това, че се поддържат отношения с авторитарни режими като тези в Кот д'Ивоар, в Того, където не се засягат или умишлено се укриват основни въпроси, свързани с корупция, с човешки права, с нарушаване на конституциите. Всъщност Европа играе двойна игра и не може да се каже, че все още се е отличила като особено коректен и силен партньор".

Последният елемент, който също е важен, е, че въпреки желанието си да покаже на африканските страни, че е равностоен партньор, фокусът все още е върху износа на непреработени суровини, които се рафинират в Европа и на други места, а не се слага акцентът върху изграждане на капацитет в африканските страни, за да добавят стойност в собствените си страни, да създадат работни места, да намалят бедността и да намалят стимулите на младите хора да напускат Африка. 

"Тук го има и този елемент на неравнопоставеност. Европейският съюз е партньор, в състава на който има държави, които преди са били колониални сили и имат пост колониални икономически интереси. Те са и доставчици на хуманитарни помощи и помощи за развитие. Но не се поставя акцентът върху еманципацията и даването на възможност на Африка, за да достигне до едно малко по-високо ниво на развитие при малко по-добро ниво на партньорство, за да не остане на нивото на рецепиент на помощи и износител на суровини". 

Би трябвало да се промени парадигмата и начина, по който се гледа на Африка, дори не в дългосрочен план, а в този момент и в средносрочен аспект от страна на Европа, категорична бе Атанасова. Тя се съгласи, че Африка сама по себе си има огромен потенциал като пазар и ако тя бъде икономически развита, всички нейни външни партньори ще имат полза да използват този пазар. 

"Африка е най-младият континент. Средностатистически огромната част от африканското население е в работоспособна възраст и това е един човешки потенциал - капацитет, който може да се използва за развитие на континента. Когато континентът е развит се намаляват проблемите, които изтичат от него към Европа. В това число емиграцията, намалява се организираната престъпност и много други такива фактори".

Как африканските страни се възползват от това ухажване на геополитическата сцена? Каква е вероятността конкурентната борба между великите сили за влияние в Африка да не остане само на икономическо ниво, а да се разиграе и чрез военни намеси във вече съществуващи конфликти, т.нар. прокси войни?  Кой за момента печели в борбата за влияние в Африка и кой трябва да спечели? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.