България заяви, че няма да изпълни критериите за приемане на еврото през януари 2024 г., както беше планирано, но пък се спомена, че може да направи това по уникален до момента начин - в средата на календарната 2024 г., което не е изрично забранено. Това коментира Бойчо Попов, гл. редактор на Investor.bg, в седмичния си обзор в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"За възможните дати има доста спекулации, като от Министерството на финансите не се ангажират официално с конкретна дата... Всички ведомства казват, че България би се присъединила в първия възможен момент, в който изпълни критериите. Оказва се, че не можем да изпълним и редица технически условия за присъединяването - най-вече инфлацията, която е значително по-висока от изискването. Не са приети и много важни четири закона, които по думите на финансовия министър ще бъдат внесени още в началото на свикването на следващия парламент, за да може да бъдат евентуално приети възможно най-скоро. Това е доста сериозен удар по амбициите на страната ни за по-сериозна интеграция в европейските структури, след като по-рано и друга цел - присъединяването към Шенгенското пространство за свободно пътуване - се провали през декември заради съмнения в способността ни да се справяме с корупцията и да защитаваме външните граници на блока."

В продължение на години България изпълняваше официалните критерии на блока за бюджетния си дефицит и има едно от най-ниските нива на дълг в ЕС, напомни Попов. Политическата криза обаче забави други приготовления, като няколко партии, включително проруските социалисти и националисти, поискаха провеждането на референдум за приемането на единната валута. Само една трета от населението на България подкрепя тази идея.

Ръстът на българския БВП постепенно забавя темпа си, показват експресните оценки на НСИ. През последното тримесечие на 2022 г. увеличението му е с 0,5% спрямо третото тримесечие на годината и 2,1% на годишна база. Данните не са изненада - повечето прогнози са за забавяне на икономическия ръст в края на 2022 и през 2023 г., синхронно с показателите в останалите държави от ЕС.

"Икономиката на страната засега се дърпа само от един кон и това е потреблението. Другите стълбове на икономически растеж изостават. Инвестициите продължават да са на минус, приносът на нетния износ също е отрицателен", коментира Попов.

Европейската комисия очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 1,4% през 2023 г. и с 2,5% през 2024 г. Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на еврозоната от 0,3% на 0,9%. За Германия тя вече не предполага рецесия, а малък ръст от 0,2%.

Парламентът на ЕС даде окончателното си одобрение за забрана на регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Споразумението изисква държавите да намалят замърсяването с 55% през това десетилетие и представлява ключов стълб от общата цел на блока за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Пътният транспорт е един от секторите с най-много въглеродни емисии в ЕС, като генерира около една пета от емисиите на блока. По-късно през седмицата Европейската комисия, изпълнителният орган на блока, очерта и подобните правила за тежкотоварните превозни средства с план, който е малко по-скромен от целта за нулеви емисии до 2040 г. Споразумението за автомобилите има глобални последици. Като най-голям търговски блок в света ЕС има репутацията на регион, който определя стандартите в световен мащаб и е дом на много от най-големите производители на автомобили като Volkswagen AG и Mercedes-Benz Group.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи подробностите по поредния пакет от санкции срещу Русия. Той трябва да бъде с общ обем от 11 млрд. евро. Освен това се планира още четири руски банки да бъдат изключени от международната платежна система Swift, както и да бъдат наложени лични санкции на още длъжностни лица.

Commerzbank се завръща във „Висшата лига“ на германските фондови борси след почти четири години и половина извън нея. Commerzbank загуби мястото си в Dax през есента на 2018 г. поради рязко орязаната си борсова стойност и от 24 септември 2018 г. бе включена в MDax на средните по размер компании.

Във вторник японското правителство номинира Казуо Уеда за следващия управител на Японската централна банка - първата промяна в ръководството от десетилетие насам след агресивното облекчаване на паричната политика на управителя Харухико Курода. 71-годишният Уеда е бивш професор по икономика в Токийския университет и от 1998 до 2005 г. е член на Управителния съвет на ЯЦБ. Според Уеда програмата за облекчаване на паричната политика на Курода трябва да остане в сила. Понастоящем Японската централна банка има краткосрочен лихвен процент от минус 0,1% и е определила таван от 0,5% за доходността на 10-годишните държавни облигации.

Повече по темите и какво ще бъде важно през тази седмица може да гледате във видеото и да намерите на Investor.bg

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.