Репутационният риск, регулаторните режими и намаляването на разходите са трите основни причини за компаниите в Централна и Източна Европа да изготвят планове за справяне с проблемите, възникващи от изменението на климата. Всяка една фирма във всяка една индустрия е засегната от климатичните промени и действията на бизнеса в момента очертават развитието на компаниите в следващите десетилетия. Това каза Димитър Попов, съдружник "Консултиране" в "Делойт България", в коментар за проучването на Deloitte 2022 Central Europe CFO Survey в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Проучването е проведено сред над 600 финансови директори в петнадесет държави от Централна и Източна Европа в периода октомври-декември 2021 г.

"В много бизнеси в световен мащаб се забелязва прогрес по отношение на планиране, приоритизиране на темата - не виждаме подобно нещо в нашия регион в пълната му сила. Над 50% от дружествата в региона дори не са на ниво детайлен план как да подходят спрямо едно устойчиво развитие, какви да бъдат основните елементи в този план, как да се извършат те."

Бизнесите с по-конкретни планове подобряват вътрешните си процеси и въвеждат нови политики за работа, като използват вътрешни експерти, които следят както регулациите, така и добрите практики на водещи фирми. Изоставащите компании рискуват репутационни щети и евентуални глоби в бъдеще заради липсата или недостатъчни действия, каза Попов.

Финансовите директори от Централна и Източна Европа са по-оптимистично настроени за перспективите за растеж на компаниите им с излизането от Covid кризата, но се засилват резервите за бъдещи инвестиции, като тенденцията ще се увеличава предвид войната в Украйна. 

"Мнението и виждането е, че бизнесът расте - БВП се покачва, нивата на безработица намаляват; инфлацията съответно тръгна нагоре за всички с доста бързи темпове."

Нивата на несигурност за бъдещи инвестиции са все още високи, като проучването е проведено преди развитието на войната в Украйна, предупреди Попов, която само ще допринесе за негативния инфлационен натиск.

Все повече се увеличава фокусът за намаляване на вътрешните разходи на компаниите, като дигитализацията във всички индустрии се използва за намаляване на разходните и подобряване на финансовите резултати.

Не се наблюдава тенденция за съкращения, тъй като работната сила остава основен проблем, коментира Попов.

"Във всеки един сектор без изключения има крещяща нужда за таланти - нивата на наемане са по-високи от всякога преди."

В коментар за дигиталната трансформация, Попов заяви, че процесите са променили ролята и характеристиките на финансовите директори. 

"Не се търси само и единствено финансов опит и познания, но и технологични такива. Бъдейки близо до финансите на една организация, това е един от най-правилните хора в организацията да я води. Има редица параметри колко успешна е една дигитализация - тя не се прави просто защото трябва, а се търсят резултати, които един финансист може да демонстрира в края на съответния период."

По време на пандемията фокусът върху дигитализацията в българските компании се е засилил изключително, като има добри резултати в автоматизирането на работните процеси, подобрения в управлението на проекти, и работа с бази данни. Интересът към дигиталната трансформация не е преминал с отшумяването на пандемията, тъй като е разкрила много нови възможности пред много компании, каза Попов.

Увеличеното ниво на дигитализация спомага да се реши част от проблема с липсата на работна ръка, но донякъде стеснява кръга на възможни кадри, добави той.

Повече за резултатите от проучването може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.