Европа знае ли изобщо какво означава конкурентоспособност?

Ако има нещо, около което лидерите на Европейския съюз са единодушни, то е, че блокът трябва да възстанови конкурентоспособността си - основна предпоставка за справяне с неотложни предизвикателства като възстановяване на отбранителните способности, борба с климатичните промени и съживяване на икономическото развитие.

И все пак в подхода си към банковия сектор някои се държат така, сякаш не разбират какво всъщност означава този термин

Банките заемат водещо място в областта на финансите в Европа, така че те със сигурност ще играят важна роля в обработката на трилионите евро, необходими за изграждането на повече танкове, инсталирането на зарядни станции за електромобили и изобщо за осъществяването на инвестиции за повишаване на производителността. За тази цел те трябва да бъдат достатъчно големи и мултинационални, за да могат да движат парите навсякъде на континента, където трябва да отидат. Освен това трябва да са добре финансирани, така че да имат капацитета да поемат загуби, за да поемат достатъчно рискове, без да очакват провал.

За банките на ЕС не важи нито едно от изброените по-горе условия. Те са съсредоточени предимно на национално равнище и не разполагат с необходимия мащаб и обхват за постигане на максимална рентабилност и диверсификация. Пазарната оценка само на JP Morgan Chase & Co. надхвърля тази на седемте най-големи публично търгувани институции в Европа, взети заедно. Техният реален собствен капитал възлиза на едва 4,8% от материалните активи - което ги прави значително по-слабо капитализирани от американските им колеги. Нещо по-лошо, предпочитанията им към дълга на собствените им държави засилват „цикъла на обречеността“, в който финансите на банките и правителствата са опасно преплетени

Как европейските банки могат да се конкурират? | Те нямат мащаба и обхвата на най-големите си глобални конкуренти

Още по темата

Данъчните проблеми заплашват най-силното рали на банките в Европа от 2009 г. насам

Банковият климатичен алианс прекратява дейността си след масово напускане на банки

ЕЦБ е под натиск да разшири климатичните мерки към банковия сектор

Европейските институции знаят какво да правят. Общоевропейският механизъм за гарантиране на депозитите - отдавна липсващ елемент в банковия съюз на ЕС - би позволил създаването на истински общоевропейски институции, например чрез премахване на необходимостта депозитите във всяка отделна държава да се обезпечават с активи, държани на местно ниво. Това би изисквало създаването на орган за преструктуриране на ниво ЕС, който да има право да изземва проблемни финансови институции (по подобие на Федералната корпорация за застраховане на депозитите в САЩ), както и някакъв вид ограничение на експозицията на националните държави. Освен това точното прилагане на договорените на световно равнище капиталови правила би повишило устойчивостта и би намалило тревогите за това кой ще плати за спасителните програми.

Политиката обаче обикновено пречи на тези реформи. На длъжностните лица, избрани на избори, им харесва да разполагат с национални шампиони, които са по-склонни да изпълняват техните заповеди. Влияние върху тях оказват и банковите ръководители, които са склонни да подкрепят по-благоприятния местен надзор и предпочитат да използват по-малко собствен капитал и повече дълг, тъй като дългът носи държавни субсидии и повишава някои показатели за рентабилност.

Вземете за пример канцлера на Германия Фридрих Мерц. Той разкритикува „враждебната“ оферта на италианската банка UniCredit SpA за придобиване на Commerzbank AG (в разрез с Европейската централна банка, която смята подобни сливания за необходими за конкурентоспособността) и повтори дългогодишното противопоставяне на страната си срещу общоевропейското гарантиране на депозитите. Той повтори мнението на своите политически влиятелни публични и кооперативни банки, които твърдят, че в крайна сметка ще платят твърде голяма част от сметката. Техните собствени застрахователни механизми обаче не предотвратиха някои много големи спасителни операции, финансирани от данъкоплатците, което предполага, че един наднационален подход би бил от полза за германците като цяло.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон, наред с други, успешно настоява ЕС на два пъти да отложи въвеждането на по-строги капиталови изисквания за търговските операции на банките. Както твърди ЕЦБ, това е точно погрешният вид дерегулация. Оптимизирането на капиталовите разпоредби - които са неоправдано сложни - би било далеч по-добра форма на облекчение.

Лидерите на Европа трябва да признаят, че фрагментираната и крехка банкова система - подобно на разделените капиталови пазари, електропреносна мрежа и отбранителна индустрия - не е конкурентно предимство. Напротив, тя ще подкопае напредъка в областта на сигурността, околната среда и продуктивността, от които ЕС спешно се нуждае.

Още по темата

ЕК разреши на Advent да придобие TBI Bank

Италия окончателно отказа UniCredit от поглъщането на Banco BPM

Deutsche Bank за пътя на инвестициите в Германия