Фалшиви AI новини заливат US Open и разпалват напрежение в тениса

Откритото първенство на САЩ по тенис в Ню Йорк е в първата си седмица – и вече се трупат сюжетите, които превръщат веригата от четирите турнира от Големия шлем в магнит за мелодрама. Даниил Медведев вече вдигна шум, разгневен от фотограф, прекосил корта в решителен момент. Шампионът от 2021 г. дори подтикна публиката да освирква съдията, докато неговият френски съперник Бенжамен Бонзи клокочеше от яд. В крайна сметка руснакът загуби, но добави зрелищна доза театралност на стадиона.

Тенисът отдавна не е джентълменският спорт от викторианските градински партита – тази любезност бе изметена от сервиси със скорост на куршум, постигнати чрез ултрамодерни ракети. Все пак тенисът е далеч по-малко кървав от бокса или ММА – съперниците са разделени от мрежа. Така спортът поддържа привидна цивилизованост сред всички викове, стенания и зловещи погледи.

Но историите около мачовете дават на тениса метаизмерение, отвъд техниката на сервис и воле, къси топки и акробатични разигравания по диагонал. Те оформят възприятието на публиката – която вече харчи милиарди за спорта – и задълбочават зрелището. Именно този интерес сега се експлоатира от същите социалномедийни демони, които изкривиха толкова други сфери.

Още по темата

Наградният фонд на US Open мина историческа граница

Трансферният прозорец за €5 млрд. предизвиква бум на частното кредитиране

„Медът“ е примамлив. Четирите турнира от Големия шлем – Australian Open, Roland Garros, Wimbledon и US Open – генерират близо 1,5 милиарда долара годишно (от общо 7 милиарда долара приходи за професионалния тенис през 2024 г.). Само наградните фондове за спортистите са четвърт милиард долара. Домакините също печелят: Ню Йорк ще реализира около 750 милиона долара от US Open, Wimbledon носи на Лондон около 500 милиона, а Мелбърн и Париж - печелят по близо 400 милиона. Тенисът има 1 милиард фенове по света.

И сюжетите не липсват – само на сегашния US Open. Филипините за пръв път излъчиха професионален играч, спечелил мач от Големия шлем: Алекс Еала победи 14-ата в схемата Клара Таусон от Дания пред бурна публика. Колман Уонг стана първият мъж от Хонконг, който печели мач на шлем. Британците празнуват пробива на любимката си Ема Радукану, която премина през първите два кръга след години на разочарования от титлата ѝ в Ню Йорк през 2021 г.

Историята на Еала приключи във втория кръг със загуба от испанката Кристина Букша. Въпреки това такива моменти носят национална гордост и нови фенове. В грешни ръце обаче подобни истории подхранват токсичен патриотизъм и политика на идентичността.

Именно тази пазарна ниша отвори път за фалшиви публикации в социалните мрежи, които се представят за тенис новини. Те се разпространяват във Facebook и Threads и усложняват един и без това напрегнат спорт. Малки конфликти ескалират до „кръвни вражди“ между топ играчи. Както и в други сфери, тенисът е атакуван от фалшиви наративи – често с измислени AI изображения – които алгоритмите разпространяват до всеки, кликнал на тенис публикация. Аз самият попаднах на фалшива новина с илюстрация, твърдяща, че Еала е изгонена от нюйоркски хотел заради произхода си. Бърза проверка показа, че е измислица, но такива истории има десетки. Парчета истина се превръщат в сапунена опера.

Целта са потребители, свикнали със стрийминг-драматургия, които вярват, че разчитат най-дребни сигнали за слабост у суперзвездите. А тенисистите – дори най-великите – са хора, податливи на емоции, гняв и егото си. След тежък мач е трудно да бъдеш благороден, когато си на 25 и си прекарал живота си от 7-8-годишна възраст в опит да станеш №1 в света. По света има около 4 000 професионални тенисисти, но едва една четвърт печелят прилично от спорта. Дори за топ играчите животът не е лесен – и понякога нервите се късат.

В началото на своите мемоари The Racket: On Tour with Tennis’s Golden Generation — and the Other 99% (Ракетата: На турне със златното поколение на тениса – и останалите 99%), Конър Ниланд (с най-високо класиране №129 в мъжкия тур) описва как идолът му – сестра му Джина, №1 в Ирландия – губи националния шампионат, прибира се у дома и плаче викайки: „Няма Бог!“ Родителите им не я опровергават. „Никога не ми е хрумвало, че някой може да преувеличава“, пише той.

Още по темата

US Open променя тениса! В САЩ предлагат нещо съвсем ново

Истинските истории в тениса могат да бъдат зашеметяващи. В разгара на кариерите си Серина Уилямс и Мария Шарапова водеха ожесточено съперничество. Мачовете им бяха технически шедьоври, но и наелектризирани на личностно ниво. Кулминацията бе финалът на Уимбълдън 2004, когато 17-годишната рускиня победи 23-годишната американка. Уилямс плака в съблекалнята, докато съперничката ликуваше със звездния си дебют. По-късно Серина надделя в повечето им мачове – но напрежението остана.

А сега, преди US Open 2025, Уилямс се появи в Роуд Айлънд, за да въведе Шарапова в Международната зала на славата по нейна покана.

„Привидно бяхме на километри една от друга, но истината е, че това не беше така“, каза Уилямс. „Искахме едно и също по едно и също време – да бъдем най-добрите. В нашия спорт само една може да вдигне трофея, но какво лошо има в това да искаш да си най-добрият? Това ни движеше. Това направи съперничеството ни толкова електрическо и емблематично.“ Тя нарече Шарапова своя „вечна приятелка“.

Това са историите, които си струва да аплодираме.

Хауърд Чуа-Оан е колумнист в Bloomberg Opinion, който пише за култура и бизнес. Той е бивш международен редактор на Bloomberg Opinion и бивш новинарски директор на списание Time.