Светът трудно ще преодолее зависимостта си от американската статистика

Един от най-близките съветници на Джими Картър имал забрана да говори за рецесии или депресии. Така човекът, оглавил кампанията срещу инфлацията в САЩ в края на 70-те, започнал да описва спадовете като „банани“. Извивките на плодовете отново са на мода в икономическия жаргон.

Изразът „управление тип бананова република“ бе използван, за да опише уволнението от президента Доналд Тръмп на ръководителя на Бюрото по трудова статистика след слаб доклад за работните места и заплахите срещу ръководителя на Федералния резерв, че не понижава лихвите достатъчно бързо. Презрението на Овалния кабинет към всичко, което може да се възприеме като лоша новина, и инстинктът да се разправя с онези, които я съобщават, не само е корозивно, но и дава ужасен пример.

Допреди не толкова отдавна аргументът за изпадналите в беда държави беше да станат като Америка. Това бе посланието, което голяма част от Азия получи преди едно поколение. Сега светът би трябвало да гледа с ужас. Ако благосклонността е мерилото, по което числата се приемат за достоверни, тогава световната икономика ще лети без пилот. Инвеститори от Сингапур до Ню Йорк разчитат на авторитета на отчетите, които показват посоката на цените, заетостта и растежа. И вярват на това, което идва от САЩ, повече, отколкото на почти всяко друго място.

Отразявал съм икономически данни от страни, които на различни етапи на политическо и икономическо развитие можеха да бъдат приравнени към „банани“ — и от икономики, които, макар и индустриално доста напреднали, имаха съмнителни практики. В повечето случаи дефектите подсказваха, че проблемът не е само в политиката, а в цялостния подход към решенията. Присъстваше и неприязън към проверката и прозрачността.

Малайзия беше отварящ очите пример. Като мнозина в средата на 90-те, аз бях прегърнал идеята, че има някаква тайна зад процъфтяващите икономики на Източна Азия. Та затова бях шокиран да открия колко изостанали бяха в документирането на тези впечатляващи истории на растеж. Нямаше фиксирана дата за публикуване; цифрите просто се появяваха в държавната агенция по начин, който беше неразбираем. Намерих по-добър начин, но едва-едва: ако журналистът звънне на конкретен човек около определено време всеки месец, поласкае егото му и после отиде до статистическото бюро, можеше да получи хартиения екземпляр преди почти всички останали. В Индонезия, за да вземеш данните, просто трябваше да си на точното място в точния момент, за да излезе някой от офис и нехайно да прочете числото.

В началото на 1999 г. Япония — тогава втората по големина икономика в света, но разтърсвана от серия банкови крахове — също имаше доста работа за вършене. Бях смаян да видя тримесечна оценка на брутния вътрешен продукт — с всякакви детайли — във вестник „Никей“ преди официалното ѝ оповестяване. После осъзнах, че така се прави бизнес там — и до голяма степен все още е така.

Постепенно стигнах до извода, че системата в американските министерства на труда и на търговията е по-добра: имаше продължително медийно мълчание, целящо да гарантира равен достъп до данните и постоянен час на публикуване, както и експерти, налични в това време, които да отговарят на технически въпроси. Инвеститорите знаеха, че макар и да има от време на време гафове, числата, които изскачат на трейдинг екраните в 8:30 сутринта по вашингтонско време, поне са стъпили на реалността и в общи линии отразяват тенденциите в икономиката. Така е и днес, независимо как Тръмп се опитва да създаде алтернативна реалност.

Още по темата

По-слаб пазар на труда ще роди очаквания за по-бързо сваляне на лихвите от Фед

Работниците в САЩ получават по-ниски бонуси в условията на по-тежък пазар на труда

Тези ведомства не са съвършени. Понякога самите служители нарушаваха ембаргото. Нито политиката винаги отсъстваше напълно. През 2012 г., предизборна година, Министерството на труда се опита значително да ограничи достъпа на медиите, позовавайки се на риск за сигурността, който тогава не беше задоволително обяснен. (Тръмп ги премахна в първия си мандат.) Въпроси за равнопоставения достъп възникнаха, след като анализатор от Бюрото по трудова статистика миналата година кореспондираше с големи фирми от Уолстрийт относно ключов инфлационен показател. Той изпращаше имейли до група, която наричаше „my super users“. Очевидно има работа за вършене, независимо от изблиците в Овалния кабинет и обвиненията в пристрастност.

Такива термини като „бананова република“ често имат мобилизиращ ефект. Бившият австралийски премиер Пол Кийтинг предизвика сензация през 80-те, когато като министър на финансите предупреди, че зеещите търговски дефицити вещаят бананова република, ако не бъдат овладени. В крайна сметка корабът бе върнат в правия курс и страната изкара десетилетия без криза до пандемията от Covid-19.

За Картър нещата не завършиха така щастливо. Той загуби преизбирането си отчасти заради неприятна рецесия. По данни на „Ню Йорк Таймс“ неговият съветник Алфред Кан си намерил нов евфемизъм, след като мощна компания за плодове се оплакала от „бананите“, и се спрял на „кумкуат“. Но лошите новини могат да се заглаждат само до едно положение. Статистиците във Вашингтон вършат прилична работа, независимо какво твърди Тръмп. Срещал съм далеч по-лошо.

Още по темата

Тръмп поема контрол над полицията във Вашингтон и изпраща там 800 гвардейци

Доларът все още властва, но политиката на Тръмп го прави по-малко специален