В Лондон почти не се строят жилища и това е огромен проблем

Строителството на жилища в Лондон почти е замряло. През изминалите шест месеца столицата е постигнала под 5% от годишната си цел от 88 000 нови жилища — най‑лошият резултат за последните две десетилетия. Подобен колапс в най‑големия и най‑богат град на Обединеното кралство би бил лоша поличба за икономическия растеж и продуктивността дори в най‑добрите времена. Фактът, че това се случва при едва едногодишно лейбъристко правителство, което дойде на власт с обещание за поколенчески ръст в предлагането на жилища, е изключителен.

Цифрите почти не се побират в съзнанието. Започнатите строителни проекти са се сринали с над 90% спрямо финансовата година, приключила 2023 г., показват официални данни. В две трети от общините през второто тримесечие няма нито един започнат проект с над 20 частни жилища, сочи изследователската фирма Molior London. Продажбите също са най‑слаби от 2009 г.; едва 3 950 нови жилища са купени през първата половина на 2025 г., казват от компанията.

Започнатите жилищни проекти през 2023‑2024 са на най‑ниско ниво за над две десетилетия.

Защо се случва това и какво може да се направи? Изразът „перфектна буря“ се появява често. Налице е плетеница от взаимосвързани фактори, натрупвани с години. От страна на предлагането непосредственият спусък е създаването на новия Регулатор по строителна безопасност (BSR) със значително по‑строги изисквания за високи сгради след пожара в „Гренфел“ през 2017 г., при който загинаха 72 души. Забавянията в одобренията се прибавиха към следпандемичните предизвикателства — надути строителни разходи и по‑високи лихвени проценти.

Междувременно поредица данъчни промени, някои още от преди десетилетие, прогониха чуждестранните инвеститори, отбелязва Тим Крейн, основател на Molior. „Застрояването се случва само, когато има търсене“, посочва той. Инвеститорите, които купуват апартаменти „на зелено“, играят ключова роля за финансирането на строителството и за подаването на сигнал за вероятното крайно търсене. Намаляващото им присъствие повишава спекулативния риск и подкопава финансовата жизнеспособност на проектите.

Задъхването на лондонската строителна машина е проблем на няколко нива. Високите жилищни разходи и недостатъчното предлагане вече възпират притока на таланти, който движи иновациите и продуктивността. Това е проблем, общ за успешните глобални градове, но ситуацията в Лондон е особено остра. Бен Хопкинсън, ръководител „Жилища и инфраструктура“ в аналитичния център Centre for Policy Studies, дава пример с работник, който предпочита да остане на по‑нископлатена и по‑малко продуктивна работа, вместо да се премести в столицата заради непосилните жилищни цени. Средната заплата в Лондон е с 17% по‑висока от средната за страната, но след приспадане на наема за едностаен апартамент лондончанинът има с 3% по‑малко средства, показва проучването му. Спирането на жилищното строителство може само да задълбочи този дисбаланс.

Това предвещава и задълбочаваща се социална криза. Бившият консервативен министър на финансите Джордж Озбърн наложи поредица данъчни мерки срещу инвеститорите в жилища за отдаване под наем, смятайки, че те покачват цените и изтласкват купувачите на първо жилище. Проблемът е, че този модел на частни инвестиции е неразривно свързан с осигуряването на „достъпни“ жилища за бедни общности. Лондонските общини дават строителни разрешения за жилищни комплекси само ако предприемачите определят 35% от апартаментите като достъпни. Тези имоти после се изкупуват от жилищни асоциации, които ги продават или отдават под наем с отстъпка спрямо пазарните цени.

Ако няма частни купувачи, няма да има и достъпни жилища. От своя страна жилищните асоциации също са притиснати от растящите разходи заради новите изисквания за безопасност на сградите, което ограничава способността им да купуват. Системата изнемогва, каза Сайрита Робинсън‑Гейл, ръководител „Достъпни жилища“ в лондонското подразделение на Barratt Redrow Plc, пред Лондонската асамблея този месец.

За Лейбъристката партия случващото се в Лондон е мрачно предзнаменование за способността ѝ да построи 1,5 милиона жилища през този парламентарен мандат — водещо обещание, което означава да се достигне най‑високият темп на строителство от 70‑те години насам. Правителството променя системата за планиране и обещава повече средства за достъпни жилища, но докато тези политики дадат резултат, ще мине време. Задръстването, причинено от изискванията за строителна безопасност, блокира проекти не само в Лондон, а и в други градове като Манчестър, които разчитат на високи жилищни сгради. Постигането на целта за ново строителство е малко вероятно, ако този проблем не бъде решен.

Лондон и други големи градове съставляват над 40% от годишно оценените жилищни нужди на Англия според методологията на правителството.

Не трябваше да е така. „Ще има хора, които се страхуват, че промяната ще забави толкова нужния строеж на нови жилища; но има всички основания да вярваме, че ще се случи точно обратното“, пише Джудит Хакит, председател на Независимия преглед на строителните норми и пожарната безопасност, в доклада си от 2018 г., довел до създаването на регулатора BSR. На практика новият регулатор е недофинансиран, а някои от изискванията му може да са прекалено ревностни. Новият режим определя „сграда с повишен риск“ като всяка над 18 метра или седем етажа и от 2023 г. изисква второ стълбище за тези височини — по‑строго, отколкото в повечето европейски страни, където 18 метра не се считат за висока сграда, отбелязва Антъни Брийч от лондонския тинк‑танк Centre for Cities.

Съществуват решения за блокираното жилищно предлагане в Лондон, сред които: повече средства за BSR, за да ускорят работата му; облекчаване на регулации; намаляване на дела „достъпни жилища“ в частните проекти; допълнително финансиране за общините за строеж на социални жилища; по‑смели реформи в планирането, насърчаващи строеж в предградията. Каквото и да се предприеме, трябва да е бързо. Това е икономически спешен случай.

Още по темата

Лондон и Париж постигнаха сделка за връщане на мигранти

Хаосът на дълговите пазари в Лондон е предупреждение, че по-лошото предстои

Какво причинява на Лондон пренебрегването на девиантното поведение

Изчерпване на резервите предизвиква историческо поскъпване на медта в Лондон