Володимир Зеленски трябва да спаси собственото си президентство

Президентът на Украйна — комикът, превърнал се във военен лидер от калибъра на Чърчил — Володимир Зеленски се отказа от намерението си да постави антикорупционните агенции на страната под свой контрол. Така той предотврати потенциална катастрофа за държавата и заслужава известен кредит за обратния си завой. Но какво следва за него?

Героичната му броня е разбита. Тази грешна стъпка напомня, че Зеленски не бе популярен президент преди пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.: одобрението му тогава се колебаеше около 25%. Именно реакцията му на войната — едновременно истински твърда и блестящо режисирана от екипа, събран от старата му телевизионна компания „Квартал 95“ — го превърна в геополитическа рок звезда.

Този романтичен образ — с характерните маслинени тениски и легендарния отговор на американското предложение за евакуация в първите часове на боевете („Трябват ми боеприпаси, не превоз“) — неминуемо щеше да избледнее. Но именно корупцията, процъфтявала под прикритието на военното положение, бе разкрита и вече не може да бъде пренебрегната.

Ключът към разбирането защо тази нация се бори толкова ожесточено е усещането, дори сред рускоговорящите украинци с роднини зад границата, че се различават фундаментално от руснаците по начина, по който искат да живеят. Да си украинец не е просто въпрос на място или език, а на отказ отново да станеш подвластен на репресивния, клептократичен режим от другата страна.

Тази борба продължава с десетилетия, ако не и с векове. След разпада на СССР тя се прояви в две народни въстания срещу корумпирани елити, податливи на покупка от Москва. Оранжевата революция от 2004 г. отмени изборите, откраднати от фаворита на Путин — легендарно корумпирания Виктор Янукович. През 2014 г., след като Янукович най‑после стигна до президентството, той бе свален с революцията на Майдана, предизвикана от отказа му да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз под натиска на Путин.

Войната е продължение на тази битка. Тя никога не е била само за суверенитета, а и за това да принуди собствените украински клептократични елити да изградят европейски тип демокрация и пазарна икономика, управлявана от върховенството на закона. Създаването след 2014 г. на независима разследваща агенция, специализирана прокуратура и съд за преследване на висшата корупция беше в основата на тази цел.

Затова, когато Зеленски постави тези институции под свой контрол под предлог, че отстранява руското влияние, той не просто върна часовника назад. Като действаше така, както би постъпил Кремъл, той постави под въпрос самата причина, която мнозина на фронта изтъкват за участието си в бойните действия.

Това, че ходът на Зеленски предизвика улични протести в цялата страна и че той реагира, като отстъпи, вместо да изпрати жандармерия, е доказателство, че Украйна наистина е различна от някогашния и вероятно бъдещ отново колониален господар. Дори ако парламентът приеме новото законодателство на Зеленски — което не е сигурно, защото депутатите ще трябва да възкресят единствените независими органи, способни да ги разследват за корупция — това погрешно преценяване ще остави траен отпечатък, тъй като мотивите му бяха твърде прозрачни. То дойде, след като Националното антикорупционно бюро повдигна обвинения срещу близкия приятел и съюзник на Зеленски Олексий Чернишов за голям подкуп и се приближаваше до съоснователя на „Квартал 95“ Тимур Миндич.

На този етап не бива да се иска оставката на Зеленски. Държавните медии на Русия буквално точат лиги за такава перспектива. Провеждането на избори сред военна разруха би разкъсало Украйна и никога не би произвело безспорен резултат.

Въпреки това Зеленски трябва да превърне грешката си във възможност, ако иска да запази наследството, което заслужи с ранното си лидерство във войната. Събитията разкриха реалността на военновременната корупция, включително в отбранителната индустрия, и нейното проникване на най‑високо равнище. Време е за „почичстване на къщата“ — и ако това означава да се раздели с най‑близките си приятели, така да бъде.

Необходимо е също да се обмисли дали тесният кръг съветници около президента, който де факто управлява страната от 2022 г., не се нуждае от „размяна на местата“ повече от формалния му кабинет, който миналата седмица получи нов министър‑председател. Независимо дали съветниците са насърчили Зеленски да подчини антикорупционните органи или са се провалили да го разубедят, те не му услужиха добре.

Украинците трябва да видят, че Зеленски и екипът му споделят техните демократични стремежи, ако наборът и моралът на фронтовата линия трябва да останат устойчиви пред все по‑бруталния руски натиск. А когато Киев моли чуждите съюзници да поемат не само нови оръжия, но и да помогнат за увеличаване на заплатите на войниците, те също трябва да го видят. Несъмнената смелост на Зеленски и умението му да разказва истории вече не са достатъчни.

Още по темата

Зеленски планира да поиска помощ от Европа за заплатите на украинските войници

Зеленски рискува мечтата на Украйна за членство в ЕС с антикорупционния си закон

Зеленски пренарежда кабинета в условията на криза във военновременната икономика

Зеленски заяви, че САЩ са възобновили доставките на военна помощ за Украйна