Путин най-накрая влезе под кожата на Тръмп

Промененият тон в Белия дом все пак е чудесна новина не само за доблестните украинци, но и за европейските съюзници на Америка

15 July 2025 | 20:30

Автор: Андреас Клут
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

Най-после Доналд Тръмп показа зъбите си на Владимир Путин. В Белия дом, подкрепян от ласкател в лицето на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, президентът на САЩ обяви, че ще изпрати още много оръжия на Украйна, но с уговорката, че европейските съюзници ще платят за тях първи. Америка все още е първа, но Украйна вече не е последна.

За да не бъде това послание твърде неуловимо за Путин, Тръмп постави и още един от крайните срокове, които толкова обича: Ако в рамките на 50 дни не бъде сключено споразумение за прекратяване на огъня между Русия и Украйна, САЩ ще наложат вторични мита в размер на 100% на държавите (по-специално включително Китай и Индия), които все още купуват руски нефт и газ, като по този начин финансират военната машина на Кремъл. Законопроектът за тази цел вече чака в Конгреса сигнала на президента (той предвижда наказателни мита от 500%). Правителството на САЩ, включващо членове и на двете партии, най-накрая изглежда отново готово да увеличи натиска върху Москва, за да прекрати убийствата.

За всеки, който за последно е обърнал внимание през февруари, тези жестове трябва да изглеждат като обратен завой. Тогава Тръмп, седнал на същия стол, но до украинския президент Володимир Зеленски, упрекна своя гост, че „няма карти“ и обвини жертвата, Киев, за войната, вместо агресора, Москва.

Оттогава насам се случиха много неща - но нищо, което да доведе до прекратяване на огъня с посредничеството на Тръмп. „Имах чувството, че сме се договорили около четири пъти“, оплака се президентът на Рюте, докато описваше многобройните си телефонни разговори с Путин. Но руският президент му поднасял „глупости“, оплака се той наскоро; Путин е „много мил с нас през цялото време, но се оказва неразумен“. Вечер Тръмп разказваше на първата дама какъв страхотен разговор са провели отново, а тя само отбелязваше, че точно тогава Русия бомбардира поредния украински град.

Още по темата

Тръмп каза, че ще прати ракети Пейтриът на Украйна

Тръмп обеща още ракети "Пейтриът" за Киев в промяна на политиката за войната

Към искреното му разочарование сигурно се е прибавило и нарастващото смущение, че изглежда слаб, тъй като всички извън неговата фенска база MAGA изтъкват очевидното: Путин си играе с Тръмп, по думите на Джийн Шахин, член на Комисията по външни отношения в Сената. Някои републиканци са съгласни с това, макар и езикът им да е по-предпазлив.

От маркетингова гледна точка тази война се превръщаше в губеща за президента, който продължава да се хвали, че ще осигури „мир чрез сила“. Проучванията показват, че общественото мнение в САЩ се променя в полза на Киев, включително проучване, проведено през май (от републикански социолог от името на мозъчен тръст, наречен Институт „Мир чрез сила“, не по-малко), според което 84% от вероятните гласоподаватели подкрепят санкциите върху износа на Русия и 76% подкрепят военната помощ на САЩ.

Други психологически фактори също играят роля. Тръмп ненавижда тлеещата шега TACO („Trump Always Chickens Out“) и съответно хареса възможността да демонстрира твърдата си сила, като бомбардира Иран. Въпреки това операция „Среднощен чук“ не опровергава TACO, тъй като моделът, забелязан от учените, е, че "Тръмп използва заплахи и сила подобно на хулиган на детска площадка: ... той всъщност се страхува от употребата на сила във всяка ситуация, която дори смътно наподобява честна битка". Иран не може надеждно да нападне САЩ; Русия може.

Така че мотивацията за новооткритата твърдост на Тръмп остава подозрителна. Той не действа, защото Путин е нарушил основите на международното право и морал с непровокирано нахлуване в суверенна държава. Нито пък защото агресията на Русия в Източна Европа заплашва геостратегическите интереси на Америка. Ако тези неща го притесняваха, вече щяхме да знаем. Вместо това Тръмп засилва натиска, защото започва да изглежда слаб и защото Путин, когото Тръмп отдавна смята за свой силен брат, му влиза под кожата.

Ако Тръмп искаше да покаже истинска сила, той можеше да направи много повече. Друг законопроект, който събира прах в Конгреса, също подкрепен от двете партии, би позволил на САЩ да изземат активите на руските централни банки в чужбина и да ги дадат на Украйна, както и да насърчат европейците (които държат по-голямата част от офшорните резерви на Кремъл) да направят същото. Междувременно останалите траншове от американски оръжия, предназначени за Украйна, все още произтичат от пакети помощи, приети при предшественика на Тръмп - Джо Байдън. Само не напомняйте на Тръмп.

Промененият тон в Белия дом все пак е чудесна новина не само за доблестните украинци, но и за европейските съюзници на Америка, които в днешно време са свикнали да играят ролята на противници в търговските войни на Тръмп. Тази седмица президентът на САЩ изведнъж намери положителни неща, които да каже за трансатлантическите партньори на Америка - „духът на колектив, който имат, е невероятен“, отбеляза Тръмп до лъчезарния Рюте, и „наличието на силна Европа е нещо хубаво“. Всичко това е вярно, но е новаторско от страна на президент, който е по-склонен да не одобрява съюзниците на САЩ и да възхвалява противниците им.

Два пъти „наздраве“ на Тръмп за това, че направи и каза правилните неща тази седмица. Ще добавя и третото, щом имам основание да вярвам, че той го мисли сериозно и се придържа към новия подход, като се стреми да постигне съгласие със съюзниците на Америка и украинците, за да се изправи срещу Путин по начин, който не само Москва, но и Пекин и Пхенян ще разберат и уважат. Тогава дори бих номинирал Тръмп за Нобелова награда за мир.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с дипломацията, националната сигурност и геополитиката на САЩ. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за Economist.