В понеделник се очаква изявление на Доналд Тръмп , което би могъл да промени тона на американската политика спрямо Русия и войната в Украйна. Досегашните опити на президента да постигне пробив за 24 или 48 часа напълно се провалиха. Вашингтон има две опции: да затегне реториката и „да постави Путин в комуникационен капан“ или да предприеме конкретни стъпки, които реално да създадат натиск върху Кремъл. Това каза Христо Панчугов, политолог, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

„Заявката за изпращане на допълнителни оръжия за Киев вече е индикация за втория подход. Президентът се опитва да балансира между натиска на съюзниците и собствените си избиратели“, коментира гостът.

Според събеседника Тръмп „говори езика на бизнеса“ и настоява разходите за въоръжаване на Украйна да бъдат финансирани изцяло от НАТО. Това, по думите му, е стандартна маневра на бившия предприемач: той продава идеята за подкрепа, но я представя като изгодна сделка за Съединените щати.

Панчугов обърна внимание на конференцията в Рим, на която европейските лидери обсъдиха мащабни фондове за реконструкция на Украйна, въпреки че краят на войната не се вижда. Това е целенасочено политическо послание към общественото мнение. Европа демонстрира дългосрочна отдаденост, независимо от продължителността на конфликта. Според него подобни декларации целят да неутрализират кампанията за разколебаване на европейците, подета от Москва и нейните информационни мрежи.

Митото от 50% върху медта в САЩ е „огромен удар“, предизвикал смут сред инвеститорите. Гостът вижда решението като част от същата линия на протекционизъм, която тревожи съюзниците и подхранва търсенето на алтернативни пазари.

Панчугов е категоричен, че слуховете за спиране на България от еврозоната през 2026 г. са „малко вероятни“. По думите му настояването за присъединяване има не само икономически, но и силен политически заряд – сигнал, че страна, възприемана като „пробита“ заради руското влияние, се откъсва от него и окончателно се интегрира в сърцевината на ЕС.

Темата за еврозоната се използва от радикални формации като „влакче“ за мобилизиране на маргинализирани групи. „Тези партии паразитират върху страховете на обществото и се позиционират на ръба на националното предателство, когато открито призовават към въоръжена съпротива“, подчерта събеседникът.

Единствената реална заплаха за падането на българското правителство би била дълбока социално-икономическа криза. Засега такава опасност е малко вероятна, защото макроикономическите показатели не предполагат внезапно обедняване на широки слоеве. Въпреки това, радикализацията може да набере сила, ако институциите не противодействат активно на дезинформацията.

Гостът обясни, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са поставени пред дилемата да спасят доверието на избирателите си. Ако ПП продължи линията на  редуване на ролята на жертва и нападки срещу институциите – дистанцирането на ДБ изглежда неизбежно. Избирателите са „уморени от хора, които постоянно са бити, и очакват политиците да предлагат решения, а не оправдания".

Панчугов акцентира върху отсъствието на дългосрочна национална стратегия. България няма действаща външнополитическа доктрина от 2018 г. насам. Поради това ключови теми – енергетика, отбрана, грижа за българите в чужбина – се свеждат до „битка за кухи символи“, вместо да се обяснят на хората с ясни ползи и разходи.

Според събеседника модернизирането на армията и участието в съвместни мисии биха могли да бъдат обединяваща национална цел след влизането в еврозоната. Той смята, че дебатът между „единия или другия голям батко“ (САЩ или Русия) е безплоден, ако липсва конкретен план за техническо превъоръжаване и повишаване на боеспособността.

Хроничният проблем на българската политика е липсата на отговорност – лидери „правят повече от същото, защото не плащат цена“. Докато това не се промени, общественият вакуум ще се запълва с радикални послания. ГЕРБ печели избори именно защото внушава перспектива за успех, колкото и условна. „Ако конкурентните формации искат да оцелеят, трябва да генерират собствен позитивен дневен ред, а не да се позиционират като вечни жертви на „бухалката“ на прокуратурата“, категоричен е той.

България се нуждае силна външна политика, ясна енергийна стратегия и модерна отбрана, които да дадат съдържание на следващия обществен хоризонт. Без тях политическата сцена ще остане поле за „символни войни и конспиративни страхове“, които блокират реалните реформи. „Ако Европа и България искат стабилност в бурната геополитическа епоха, те трябва да демонстрират ангажимент, който надхвърля реториката – да инвестират в сигурността на Украйна, да се справят с вътрешната радикализация и да изградят стратегически капацитет за следващото десетилетие“, обобщи гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Срещата за възстановяване на Украйна показва, че краят на войната е все по-далеч

Тръмп обеща още оръжия за Украйна и обвини Путин, че убива твърде много хора

Украйна е ударила домашната база на руските изтребители Су

Ключови съюзници на Украйна изместват фокуса си към други приоритети