Манията около ИИ се превръща в парадокса на Солоу

Още през 1964 г. Wall Street Journal описваше как „електронните вълшебници“ — компютрите — са поели „много задачи“ в офисите на нацията.

28 June 2025 | 16:00

Автор: Стивън Мим
Редактор: Емил Соколов

Снимка: Pexels.com

На вниманието на ентусиастите на изкуствения интелект: прогнозите, че технологията внезапно ще изстреля производителността нагоре, странно напомнят за предсказанията, направени след въвеждането на компютрите на работното място. Тогава ни уверяваха, че чудотворните „машини“ ще автоматизират огромни части от работата в бели якички и ще доведат до „постна“, дигитално движена икономика.

Шест десетилетия по-късно историята се повтаря. Скоро след дебюта на ChatGPT през 2022 г. изследователи от Масачузетския технологичен институт твърдяха, че служителите ще бъдат с 40% по-продуктивни от колегите си без ИИ.

Подобни твърдения може да се окажат не по-трайни от оптимистичните прогнози от епохата на „Mad Men“. Строго изследване, публикувано през май от Националното бюро за икономически изследвания (NBER), установи едва 3 % икономия на време, а други изследвания показват, че разчитането на ИИ за сложни когнитивни задачи води до по-немотивирани и по-неефективни служители.

Станахме свидетели на зараждането на още един „парадокс на производителността“ — терминът, описващ как производителността изненадващо се задържа или дори спада през първите четири десетилетия на информационната епоха. Добрата новина е, че уроците от онова време могат да помогнат да управляваме очакванията си днес.

Изобретяването на транзистора, интегралните схеми, чиповете памет и микропроцесорите подхрани експоненциалния напредък в информационните технологии от 60-те години нататък, като изчислителната мощност на компютрите се удвояваше приблизително на всеки две години при почти неизменна цена.

Още през 1964 г. Wall Street Journal описваше как „електронните вълшебници“ — компютрите — са поели „много задачи“ в офисите на нацията. „Те вършат тези дейности по-бързо и по-евтино, отколкото цели армии чиновници.“ По-късно същата година изданието съобщи, че компютрите са предизвикали „рязко забавяне в наемането на служители в бели якички“.

Бързо се превърна в догма, че компютрите ще водят до масова автоматизация (и структурна безработица). Един човек, въоръжен с подобна машина, можел да се справя с работа, изисквала преди това стотици служители. През следващите три десетилетия секторът на услугите решително прие компютрите.

Обещаните печалби обаче не се материализираха. Изследвания от края на 80-те показаха, че именно секторът на услугите — това, което икономистът Стивън Роуч описва като „най-щедро оборудван с високотехнологичен капитал“ — отчита най-слаба производителност през същия период.

В отговор на това икономистът Робърт Солоу пусна знаменитата реплика, че „виждаме компютри навсякъде, освен в статистиката за производителността“.

Икономистите предложиха няколко обяснения за тази загадка, известна още като „парадоксът на Солоу“. Най-малко удовлетворителното, може би, беше твърдението – и днес повторено от някои – че цялото явление е мираж на погрешно измерване и че ефектите от масовата автоматизация някак са се изплъзнали от икономическите данни.

Други посочиха, че вината е у мениджърите, които не успели да превърнат инвестициите в ИТ в реални ползи. В това има зрънце истина: изследванията показват, че шефовете са харчели безразборно за ново оборудване, като паралелно наемали скъпо платени специалисти, за да поддържат и непрекъснато обновяват системите. Вместо да свият работната сила, компютрите я раздули.

Още по-убедителна е хипотезата за „времевото изоставане“ на икономиста Пол А. Дейвид. Той твърди, че новите технологични режими пораждат ожесточени конфликти, регулаторни битки и борби за пазарен дял. Преходният период, в който старите методи съществуват редом с новите, изисква целият свят буквално да се прекрои, за да се нагоди към технологията – процес, който не води до мигновена ефективност, а често до обратното.

Като доказателство Дейвид посочва появата на електричеството – източник на енергия, по-бърз от парата, която впоследствие измества. Въпреки това били нужни близо 40 години, докато въвеждането му повиши производителността на труда. По пътя към това стандарти се изработвали след ожесточени спорове, случвали се вълни на консолидация, регулаторни сблъсъци, а всяко фабрично хале трябвало да се преизгради – процес сложен, скъп и протяжен.

С бумa на компютрите се повторила същата история.

През 1966 г., само две години след възторжените статии, Wall Street Journal вече алармира, че машините, способни да складират и бълват огромно количество данни, заливат ръководителите с прекомерно подробни отчети. „По една сметка, – тревожеше се изданието, – 25 хиляди компютъра в страната изхвърлят 7 300 мили хартия на ден.“ Корпоративният еквивалент на „твърде много информация“.

Тези оплаквания не изчезнали, но към края на 90-те американската икономика най-сетне отчетла отложен скок в производителността. Някои икономисти го отдадоха на масовото въвеждане на информационните технологии: по-добре късно, отколкото никога. Въпреки това ефективността скоро отново се понижи, въпреки – а може би именно заради – появилите се интернет и останалите иновации на епохата.

С изкуствения интелект не е различно. Новата технология ще има непредвидени последици, много от които ще неутрализират или дори изцяло ще подкопаят предполагаемата ѝ ефективност. Това не означава, че ИИ е безполезен или че корпорациите няма да го прегърнат с ентусиазъм. Но всеки, който очаква незабавен подем на производителността, ще остане дълбоко разочарован.