В момента изкуственият интелект се интегрира в хардуера. Производителите подтикват към подмяна, защото изкуственият интелект засилва нуждата от по-мощни машини. Пред България и Европа предстои цикъл на смяна на хардуера. Той трябва да бъде използван, особено с оглед на еврозоната и конкурентоспособността на икономиката. Това каза Людмил Стойчев, управляващ съдружник в CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Идеята за тази мащабна подмяна на хардуер е, че новите компютри трябва да бъдат по-мощни, за да могат да поддържат генеративен изкуствен интелект за създаване на изображения, видео, музика и др. и въобще за повишаване на ефективността на труда.

На този фон в държавната администрация продължава да цари хаос – без последователност, стратегия и финансиране поради политическата нестабилност, по-малко обществени поръчки и раздут бюджет.

„Намалява броят на обществените поръчки, но се увеличава обема им. И точно този цикъл в момента трябва да бъде използван от всички, които разбират от информационни технологии, за да може да се случи в България по-бързо, особено с оглед на еврозоната и конкурентоспособността на икономиката.“

Проблемът с дигитализаицията стои и във веригата на самия хардуерен пазар. По думи на Людмил Стойчев в България има 400 000 дилъри на хардуер, които обслужват крайния потребител в цялата страна, които трябва да се дигитализират.

А самият сектор е структуриран по следния начин: вендори – международни корпорации с представителства у нас – диктуват политиките, 30 дистрибуторски компании, над 250 системни интегратори и хиляди препродавачи.

Стойчев заяви, че за първото тримесечие на 2025 г. ръстът на пазара на хардуер е под този на номиналния БВП. Двигател е продажбата на смартфони и необичайно големия дял на продадени периферни устройства от Азия. Според събеседника това са стоки от от големите азиатски производители, които са пренасочени към България вследствие на митата на Тръмп, които оскъпяват американския пазар. А това ще доведе до излишъци.

„Това ще се отрази през второто и третото тримесечие на пазара, защото тогава няма да има такъв внос толкова и ще има доста стока на склад. Ще има проблеми с ключовите показатели за ефективност и с продажбите, което ще доведе до отстъпки по-нататък в специално периферията.“

При периферията пазарът е по-малко регулиран, по-конкурентен, а и самата периферия е по-лесна за продажба. Освен от Азия дистрибуторските компании срещат и засилена конкуренция от Западна Европа. Те търсят нови пазари вследствие на стагнация, но поради мащаба си предлагат по-добри цени.

„Близо 40% от оборотите в страната в частния бизнес сегмент се държат от чуждестранни компании.“

Но по-конкурентните цени крият и рискове – тези компании заобикалят българските дистрибутори и интегратори, което е заплаха за цялата местна верига, а за клиентите липсва локална поддръжка.

А за да отговорят адекватно българските компании трябва да предлагат по-добро персонално отношение, по-силен маркетинг и информационна политика.

„Крайните клиенти в България са претоварени с информация, но много малко от нея е релевантна. Ако няма системна информация свързана с хардуерния пазар, нищо не се получава.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

България може да изнася изкуствен интелект, както продава електроенергия

КАБ: Време е да отпадне внасянето на проекти на хартиен носител

Промените в икономическия класификатор на ЕК засягат 17 000 български компании

Дистанционна работа отстъпва за сметка на хибридната у нас