Публичната администрация не е проектант, но често се опитва да бъде такава. Нашата камера е създадена именно, за да поеме професионалната отговорност. Проектантът трябва да носи отговорност за качеството, а администрацията – да контролира рамката. Колкото по-облекчен е инвестиционният и административният режим, толкова повече нашите колеги могат добросъвестно и с високо качество да изпълняват своята функция. Това каза заместник-председателят на Камарата на архитектите (КАБ) в България арх. Борислав Борисов в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

КАБ е приела  декларация, с която приема ускоряването на дигитализацията, но с важно условие: не може да се дигитализира система, която не работи добре. Въпреки някаква частична дигитализация – хартиените проекти се дублират с диск – все още процедурата по издаване на разрешение за строеж е обременена от хиляди страници документация, които се носят в кашони.

По света това разрешение се издава на база минимален набор от данни, а пълната техническа спецификация остава в регистър – отговорност на проектанта.

Освен това, у нас общите устройствени планове преминават през строга екологична оценка, която е без аналог в европейската държави. Арх. Борисов отбеляза, че за вече урбанизирани територии, които вече са оценени, не би трябвало да се изискват нови съгласувания. Въпреки това дори изграждането на надстройка на еднофамилна къща в къща в урбанизирана територия с влязъл в сила общ устройствен план изисква съгласуване с РИОСВ. Но по инициатива на КАБ МОСВ е създала работна група, която подготвя промени.

„Тенденцията е да отпаднат съгласуванията в урбанизираните територии на селищата, населените места и селищните образования, за които има влязъл в сила общ устройствен план със съответната екологична оценка и оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.“

Тези административни процедури пречат и на привличането на чужди инвеститори. Докато за сравнение за страни като в Румъния, Сърбия, Австрия, Германия – процедурата за присъединяване към енергомрежата и за получаване на разрешение за строеж е значително по-бърза и по-прозрачна.

В това отношение Камарата е против увеличение на таксите за разрешение за строеж в сегашния си вид.

„Трябва да се реформира нормативната база… или трябва да се да се запише, че тази такса за разрешение за строеж е такса свързана с присъединяването на обекта към комуналните услуги.“

Подобна практика се наблюдава в Австрия, в която към разрешение за строеж се плаща „такса присъединяване“ – обединена такса, в която влиза всичко – водоснабдяване, електроразпределение, улична инфраструктура. След това инвеститорът изгражда сградата, а общината поема всичко останало.

„Тази проблематика в България трябва да се реформира. Камерата на архитектите е водеща в това отношение и ние излизаме постоянно с нашите инициативи за тази необходима реформа.“

Въпреки това в София и Пловдив тече инициатива за двойно повишаване на таксата за разрешение за строеж, която може да се определи като незаконосъобразна, каза събеседникът.

„В Закона за местните данъци и такси ясно е разписано и регламентирано, че таксите като размер са въз основа на административните и материално-технически разходи за изпълнение на самата услуга, а не на стойността или площта на инвестицията.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

България е оазис на имотния пазар в Европа

Генезисът на един имотен проект: Функционалност на модерната къща

Г. Шопов: Жилищата с ДДС са полезна мярка за бизнеса, но ще натоварят гражданите

Имотите в София - за какво питат най-често купувачи, продавачи и собственици