Слабостта на долара: проблемът с момента на "Продавай Америка“ в Азия

Валутите в региона се радват на здравословно рали. Историята предупреждава за антидоларов триумфализъм

06:55 | 2 юни 2025

Автор: Даниел Мос

Снимка: Bloomberg

Това бяха трудни няколко месеца за вярващите във валутната версия на Pax Americana. Критиците на долара уверено заявяват, че царуването му е приключило. В Азия това е моментът „Продавай Америка“. Всеки разумен инвеститор претърсва планетата за алтернатива - такава, която предлага всички предимства на действащия долар, но нито един от недостатъците. Европейците също искат да се включат, възхвалявайки добродетелите на еврото.

Успех с това. Едно от моите опасения относно този мечи тренд не е, че сътресенията, предизвикани от президента Доналд Тръмп - мита, атака срещу върховенството на закона - не оправдават по-слаб долар. Те го правят, особено като се има предвид устойчивостта на долара през последните няколко години. Покачванията на йената, тайванския долар, южнокорейския вон и тайландския бат изглеждат оправдани от тази гледна точка. Дори малайзийският рингит, обект на строг контрол върху капитала, наложен от Куала Лумпур през 90-те години на миналия век, се представя добре.

Предизвикателството срещу преобладаващото твърдение е увереността, с която се пропагандира. Предвид изобилието от препратки към валутната политика на Ричард Никсън, си струва да си припомним какво го притесняваше. Въпреки че екипът му смяташе, че шокът от изоставянето на златния стандарт ще предизвика девалвация на долара, което не ги притесняваше, те не можеха да бъдат сигурни. Щатският долар имаше трудни няколко години, но лесно запази мястото си на върха на финансовата система.

Настоящето изисква известни нюанси, които бяха представени на конференция в Сингапур миналата седмица. Тръмп имаше малко фенове на Азиатския форум за парична политика. Градът-държава, който натрупа голямо богатство, тъй като бариерите пред търговията, капитала и талантите бяха премахнати, с право се тревожи за дългосрочното въздействие на митата. Но на срещата също така не бяха направени апокалиптични изявления. Доларът и държавните ценни книжа все още са сигурни активи с малко - или никакви - конкуренти. Те обаче са станали по-малко сигурни. „Свидетели сме на „отслабване на централната роля на долара“, каза пред публиката Адам Поузен, президент на Института за международна икономика „Питърсън“. „Това не е „да“ или „не“. Има една резервна валута; въпросът е каква тежест трябва да се отдаде на нея.

Сред въпросите, които витаеха на форума, беше дали еврото е готово да се възползва от момента. В края на краищата, то се търгува свободно. Еврозоната е голям пазар. Ако Германия успее да изпълни обещанията си за драстично увеличение на разходите, капиталовите пазари в региона могат да се задълбочат. А автономията на Европейската централна банка е залегнала в договор. Единната валута се представи добре при Тръмп, като тази година нарасна с около 8%. Дали това я прави готова да замени долара? Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард направи това предложение в реч в Берлин в понеделник. Промените създават възможност за еврото, възможност за континента да контролира съдбата си. Тя беше достатъчно благоразумна, за да подчертае, че тази привилегия трябва да бъде заслужена.

Лагард каза, че САЩ са склонни към пристъпи на унилатерализъм, които поставят под въпрос ролята им на емитент на водещата резервна валута. И въпреки това доларът остана ненадминат, каза тя, защото няма нищо готово да заеме мястото му, освен може би златото. Вярно е, но реакцията на бомбата от 1971 г. по това време не беше точно премерена. Коментарите в пресата заключаваха, че това е краят на върховенството на долара. Отлична книга за размишленията на Никсън от Джефри Е. Гартен включва някои реакции: германските медии говориха за „колапса“ на долара, докато лондонският Sunday Times спомена „официалното детрониране на Всемогъщия долар“. Твърденията, че нещата сега са различни, трябва да отчитат не само случилото се по време на минали валутни агонии, но и как са изглеждали по онова време.

Азия получава внимание, защото доларът е особено силен в региона. Държавите са се възползвали от твърдите и меките си валутни курсове през годините. Недостатъците на подобни споразумения станаха очевидни по време на азиатската финансова криза. Валутите сега се колебаят много по-свободно. Но интервенции се случват, когато колебанията станат тревожни и властите най-много обръщат внимание на стойността им спрямо долара. Лидерите от Югоизточна Азия тази седмица определиха търговските планове на Тръмп като причиняващи несигурност в търговията с най-големия експортен клиент в региона. Няма и голяма вреда в призива им за „спешност от диверсифициране на търговията отвъд традиционните пазари“.

Дали тези алтернативи предлагат мащаба, еквивалентен на този в САЩ, предстои да видим. Масовото прехвърляне на валутни резерви е по-рисковано начинание. И към какво? Китай изглежда не е готов да се намеси и самият той не се доверява на пазарите. Юанът е по-малко ограничен, отколкото беше преди 2005 г., когато Пекин се отказа от фиксиран курс спрямо долара, но Китайската народна банка често го побутва и предоставя ежедневни насоки.

Доларът е понесъл някои удари и това е добре. В опит да се намери начин да се постигне категорично преодоляване на текущия период, малко по-малко песимистични изказвания биха били конструктивни. Когато министърът на финансите на Никсън, Джон Конъли, информира репортерите вечерта на речта на Никсън, той спомена малко известен служител на име Пол Волкър, който скоро щеше да замине на пътуване до световните столици. Същият човек по-късно беше възхваляван за това, че е потушил инфлацията и е утвърдил Федералния резерв като огромен актив за САЩ - и за света. Докато друг авторитет няма възможността да хвърля баланса си върху световната икономика във времена на трудности, е неразумно да се вика твърде уверено, че е дошло времето за разплата.

Даниел Мос е колумнист на Bloomberg, който се занимава с азиатските икономики. Преди това е бил главен редактор на отдел „Икономика“ в Bloomberg News.