Сделката между Индия и Великобритания доказва, че глобализацията продължава

Новата търговска сделка между Индия и Обединеното кралство показва, че глобалната интеграция е възможна и без САЩ

16:06 | 10 май 2025
Автор: Михир Шарма
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Президентът Доналд Тръмп може и да казва, че „мита“ е любимата му дума, но останалата част от света не е задължена да се съгласява. Със или без Америка, търговските сделки продължават да се сключват: Във вторник Индия финализира споразумението си с Обединеното кралство след тригодишни преговори.

Това споразумение ясно отразява значението на политическия импулс и постигнатия компромис. Индийският министър-председател Нарендра Моди и неговият британски колега Киър Стармър навярно сами е трябвало да тласнат представителите си отвъд финалната линия. Само допреди няколко дни публикациите за това колко много въпроси са останали за решаване изпълваха вестниците. Дори в един несигурен свят все още е възможно държавите да заложат на икономическата интеграция.

Но това може да стане само ако политиците са готови да се откажат от част от своя контрол. Прословутите преговарящи от Индия са трябвало да отстъпят от редица отдавна поставени искания. Предишните опити за търговски споразумения с Великобритания се провалиха заради трудовата миграция: Ню Делхи искаше повече визи за индийски работници и студенти. Политическият климат в Обединеното кралство обаче вече не позволява това - антимигрантската партия „Да реформираме Обединеното кралство“ извоюва зашеметяващи успехи на местните избори миналата седмица - и подобни разпоредби са значително смекчени в окончателното споразумение.

Може би за Индия е по-лесно да се откаже от митата с Великобритания, защото нито една от страните не е на висота в производството. Както Индия, така и Великобритания не са конкурентоспособни в световен мащаб. И двете страни обаче са лидери в сектора на услугите. Интересно е да се види дали дребният шрифт излага на конкуренция влиятелни групи с интереси като адвокатските кантори в Ню Делхи.

Чиновниците в Уайтхол се гордеят със себе си, като твърдят, че споразумението ще увеличи британския брутен вътрешен продукт с 4,8 млрд. паунда (6,4 млрд. долара), а действителните заплати - с 0,2%. В прессъобщението си те също така обещават, че британците ще получат достъп до по-евтини скариди.

Това не е никак малко. Селскостопанският сектор отдавна е трета писта в подобни преговори, затова е голям шок да чуем за пакт, който съсредоточава търговията с храни. Нещо повече, в днешния климат е приятно да чуем хора с власт да говорят за ползите, които потребителите получават от търговията.

А те определено ще имат полза от тази сделка. Шотландското уиски и автомобилите Jaguar ще поевтинеят в Индия, а ние ще консумираме повече и от двете (надяваме се не едновременно). Междувременно индийците във Великобритания ще се радват да си купят най-накрая истинско манго в местния супермаркет, вместо срамежливо да поръчват контрабандни кашони от контрабандисти в Слау.

Индия и Обединеното кралство не са единствените, които се опитват да предоставят на потребителите по-добри условия през последните години. Канада, която може да загуби толкова много от една автократична Америка, осъществява ново икономическо партньорство с Индонезия. Освен това тя преследва подобно споразумение с целия блок на АСЕАН, а търговските представители са „постигнали съгласие да работят за приключване на преговорите“ относно споразумение за свободна търговия през тази година. Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство обмисля добавянето на нови партньори като Индонезия и някои държави от Централна Америка. През март министрите на търговията от Япония, Китай и Южна Корея се ангажираха да задълбочат тристранното сътрудничество и да продължат стокообмена.

Най-голямата награда е търговско споразумение между Индия и Европейския съюз. По него се работи от десетилетия, но лидерите обещават, че то ще бъде сключено до края на годината. Да се надяваме, че Моди, който придвижи сделката с Великобритания, ще бъде склонен да направи по-дълбоки компромиси, необходими за един много по-значим търговски договор с Европа.

Освен това има и над 70 търговски сделки, за които се предполага, че администрацията на Тръмп ще преговаря, преди да изтече 90-дневното му отлагане на митата. Министерството на търговията на Моди заслужава похвала за сключването на сделка с Обединеното кралство, когато повечето наблюдатели смятаха, че то ще бъде напълно погълнато от работата по желанията на Вашингтон.

Министърът на финансите Скот Бесент обеща, че споразумението с Индия ще бъде „едно от първите“, които САЩ ще подпишат. Ако това е така, може би отстъпките на Ню Делхи към Великобритания са предвестник на това, което ще бъде предложено на Тръмп. И вероятно необходимостта да се предоставят такива отстъпки на САЩ ги е направила по-лесни за предоставяне на Великобритания. Би било иронично, ако любителят на митата Тръмп се окаже човекът, който подтиква Индия, Азия и останалия свят да преодолеят колебанията си относно търговията.

Михир Шарма е колумнист на Bloomberg. Старши сътрудник във Фондация Observer Research в Ню Делхи и автор на книгата „Рестарт: Последният шанс за индийската икономика“.