Тръмп казва, че примирията нямат значение. Всъщност значението им е огромно

Нито една от шестте „войни“, за които Тръмп говори, че е прекратил, не доказва неговата стратегия за мир

21 August 2025 | 20:05
Автор: Марк Чемпиън
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Седнал до украинския си колега в Белия дом тази седмица, президентът на САЩ Доналд Тръмп обясни защо се е отказал от идеята да оказва натиск върху Русия за прекратяване на огъня: Само вижте шестте войни, които вече е прекратил, като нито една от тях не е включвала предварително примирие.

Тук са поместени много твърдения, затова нека ги разбием.

Вярно е, че не всички мирни споразумения се предшестват от примирия - но много от тях са сключени по подобен начин. Според едно проучване между 1989 г. и 2020 г. в света са регистрирани 2202 споразумения за прекратяване на огъня, които са потушили конфликтите.

Тръмп беше прав и за това, че примирията се използват не само за да помогнат за прекратяване на сраженията, но и за да се постигнат реални успехи в стратегиите за водене на война.

Това, което прекратяването на огъня със сигурност не е, е просто нещо, което е „хубаво да го има“. Нито пък шестте конфликта, за които Тръмп твърди, че са приключили, са някакъв вид база данни, която да потвърди това.

Тръмп твърди, че е сложил край на войните между Армения и Азербайджан, Камбоджа и Тайланд, Индия и Пакистан, Етиопия и Египет, Иран и Израел и Руанда и Демократична република Конго.

Етиопия и Египет могат да бъдат пренебрегнати. Тези две държави не са били във война, а спорът за язовир на река Нил, за който говори Тръмп, остава нерешен.

Междувременно Индия твърди, че САЩ не са участвали в прекратяването през май на последния от многото конфликти, които е имала с Пакистан след разделянето им през 1947 г. Ако е така, то тогава постигнатото споразумение е прекратяване на огъня, договорено в телефонен разговор между военните началници на двете държави, а не мирно споразумение. Самият Тръмп го нарече „ПЪЛНО И НЕЗАБАВНО ПРИМИРИЕ“, когато пое отговорност.

Белият дом с основание може да си признае, че използва заплахата от търговска война, за да склони Тайланд и Камбоджа да седнат на масата за преговори, след като през юли дългогодишен граничен спор избухна във въоръжен конфликт. Но отново става дума за прекратяване на огъня. И доведе до това Малайзия да посредничи за постигане на споразумение от 13 точки през следващия месец. Следователно, аргументът на Тръмп е несъстоятелен.

Сделката между Армения и Азербайджан е интересна, но отново е слаб пример. Сделката стана възможна, защото и двете страни в момента са на косъм от конфликт с Москва, а САЩ бяха поканени да посредничат. Както ми каза Томас де Ваал, експерт по Кавказ във Фондацията за международен мир „Карнеги“, Баку и Ереван искаха най-вече да се освободят от една клауза в тяхното все още действащо споразумение за прекратяване на огъня през 2020 г. Тази клауза е била договорена с посредничеството на Москва и е давала на руската Федерална служба за сигурност (бившето КГБ) контрол над коридор, който минава през арменска територия и свързва Азербайджан с ексклава Нахичеван.

Съвместното изявление, което двете страни подписаха във Вашингтон по-рано този месец, замени прекратяването на огъня с окончателно споразумение. То също така замени САЩ с Русия като гарант на маршрута. Но от гледна точка на твърденията на Тръмп за прекратяване на войните, бойните действия са прекратени през 2023 г. По времето, когато американският президент се намеси, вече не се налагаше прекратяване на огъня.

Що се отнася до Иран-Израел, решението на Тръмп от 22 юни да бомбардира иранските ядрени съоръжения явно е помогнало да се разубеди Техеран да продължи размяната на ракети с Израел, но както заяви Яхия Рахим Сафави, генерал от Корпуса на гвардейците на Ислямската революционна гвардия и съветник на върховния лидер Али Хаменей, пред ирански медии на 17 август, не е задължително да има мир. "Ние не сме в примирие, а в етап на война. Между нас и САЩ или Израел не е написан протокол, регламент или споразумение", каза той. „Мисля, че може да се стигне до нова война.“

Сделката, която Тръмп сключи между Руанда и Демократична република Конго през юни, вероятно е най-близка до модела на американския президент. Резултатът обаче все още не подкрепя неговото мнение за примирието, което е „хубаво да бъде постигнато“. Сраженията - голяма част от които се водят от милиции и проксита - продължават с пълна сила дори и след постигането на споразумението. Подкрепяната от Руанда групировка М23 екзекутира 140 цивилни граждани на Демократична република Конго през юли, като общата бройка на убитите за месеца е 300 души. Независимо от постигнатото с посредничеството на Тръмп споразумение, според Human Rights Watch юли е месецът, в който М23 е извършила най-много убийства от 2021 г. насам.

Прекратяването на огъня може да бъде важно по много причини, като на първо място в списъка е потенциалът му да сложи край на убийствата и да способства за по-лесното предоставяне на хуманитарна помощ. Това важи с особена сила за конфликти като тези в Газа, Демократична република Конго и Украйна, където жертвите сред цивилното население са изключително много. На второ място е фактът, че съгласието за примирие може да бъде показателно за това дали едната или и двете страни изобщо са заинтересовани от прекратяване на войната или дали причината, поради която са започнали да воюват, остава все така убедителна за тях.

графика

Споразумения за Украйна | Повечето украинци приемат споразумение, което замразява фронтовата линия

Допреди около година например украинците се противопоставяха на всяко прекратяване на огъня. Страната им беше нападната и те бяха постигнали значителен успех, като си бяха върнали териториите, които руските сили първоначално бяха завзели. Смятаха, че могат да си върнат още, а доказателствата за изнасилвания, изтезания, отвличания на деца и убийства, които откриваха в освободените градове, ги убеждаваха, че това е и морален дълг. Прекратяването на огъня, напротив, би затворило руската окупация, заедно с нейните ужаси.

Дори и днес, ако погледнем към картите на конфликтите, изготвени от вашингтонския Институт за изследване на войната, ще видим, че Украйна си е възвърнала приблизително толкова земя, колкото е загубила, откакто Владимир Путин започна пълната си инвазия на 24 февруари 2022 г. Но надеждите за възстановяване на още територии са избледнели. Повечето украинци сега заявяват при допитване, че искат прекратяване на огъня, дори ако това означава да приемат загубата на контрол върху окупираните територии. Путин е този, който се противопоставя на примирието, защото силите му ежедневно постигат успехи и смята, че може да ги увеличи.

Ето защо двустранната среща на върха на Тръмп в Аляска беше стратегическа катастрофа за Украйна и нейните съюзници. Защото резултатът беше, че САЩ вече се отказаха от заплахата за санкции и други форми на натиск, за да накарат Путин да се съгласи на примирие. Това го остави без причина да преустанови, камо ли да се откаже от инвазията си, освен ако тя не е част от стратегия за осигуряване чрез дипломация на територии и други военни цели, които не е успял да завоюва на бойното поле.

Така че, да, едно прекратяване на огъня в Украйна би имало огромно значение. Постигането му на този етап е почти невъзможна мисия, като се има предвид непрекъснатия военен устрем на Путин. Но също така Тръмп има уникалните възможности и инструменти да се справи с тази задача, ако някога реши да я осъществи.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.