Срещите за мир в Украйна бяха само медиен спектакъл без съдържание

През последните дни се случиха толкова много неща, че е лесно да пренебрегнем колко малко се е случило. Накратко: Нищо съществено. Не и когато става дума за войната и мира в Украйна, където руският президент Владимир Путин продължава да бомбардира цивилни, да укрива деца (за което е издирван от Международния наказателен съд) и изобщо да тероризира суверенна държава, която смята за своя непокорна сатрапия.

Това обаче не е впечатлението, което може би сте си създали, ако като мен сте следили срещите на върха и показността в YouTube, TikTok, X, Truth Social или в избраната от вас медия. В безкрайния поток на екраните ни едно меме следва друго, а всички те се въртят около яркожълто-оранжевата звезда на шоуто - Доналд Тръмп. Медията е съобщение, заявява философът Маршал Маклуън преди шест десетилетия. А посланието днес е, че този президент на САЩ - за добро или лошо - определя световните дела.

Ето го Тръмп, който аплодира Путин, докато руският лидер се задава по червения килим в Аляска. Ето го отново, когато получава репетирана благодарност от украинския президент и седем европейски съюзници, които импровизирано се втурнаха в Белия дом, за да ограничат каквито и да е щети, които обученият в КГБ Путин може да е нанесъл в съзнанието на Тръмп. Скоро отново ще бъде там, ако и когато Тръмп вкара и Путин, и украинския си колега Володимир Зеленски на една маса, което ще бъде „тристранка“, създадена за риалити телевизията.

Риалити телевизията - и по-специално „Стажантът“ - беше медията, която през 2004 г. изстреля Тръмп от относителна неизвестност на сцената, от която той в крайна сметка влезе в Овалния кабинет не веднъж, а два пъти. Подобно на много други неща в духа на времето ни, всичко в тази среда е някак реално и някак не, някак шеговито и някак сериозно, не съвсем съществено, но винаги перформативно.

Това е вселена, в която срещата на Тръмп в Овалния кабинет със Зеленски през февруари - когато американският домакин се скара и унижи украинския си гост - се счита в Белия дом за успех, защото, както се изрази президентът, е създала „страхотно телевизионно зрелище“. Тръмп повтори този сценарий и по време на посещението на президента на Южна Африка в Овалния кабинет, когато му устрои засада, която беше колкото опустошителна, толкова и завладяваща.

Като виртуоз в занаята, Тръмп също така включва в шоуто си волни или неволни статисти, второстепенни играчи и епизодични персонажи. За това дали ще бомбардира иранските ядрени съоръжения, той разсъждаваше зад бюрото си в Овалния кабинет, а на поляната пред Белия дом, където работна бригада издигаше мачта и неочаквано се превърна в поддържащ актьорски състав в този конкретен епизод. Когато обмисля въздушни удари или каквото и да било друго, първият въпрос на Тръмп към съветниците му не е за възможностите или стратегическите последици. Той е: „Как да се разиграе?“

Нищо от това не би изненадало Маклуън, който анализира (без да съди) ролята на медиите в създаването на реалността и го прави, когато печатът и радиото са били вече традиционни, а телевизията - нова. Съдържанието, както той разбира, е подчинено на носителите, по които достига до човешките мозъци. Културата, основана на текста, възнаграждава линейното и логическо мислене. Вместо това видеото (вече по времето на Маклуън) превръща политиката в театър, скъсява продължителността на вниманието и предпочита външния вид пред съдържанието.

Още по темата

След избори, като този на Тръмп, обществото се събужда със социален махмурлук

Путин се опитва да победи Запада чрез съзнанието на собствените му поданици

С ускоряването на медийната трансформация през 80-те и 90-те години на ХХ век - в годините на формиране на Тръмп - други теоретици доразвиват идеите на Маклуън. Френският социолог Жан Бодрияр вижда, че медиите все повече отразяват не реалността, а това, което той нарича хиперреалност - свят на „симулакруми“, или копия без оригинали. В една запомняща се фраза той казва, че „картата предхожда територията“, с което иска да каже, че разказите надделяват над истината. Това изникна в съзнанието ми тази седмица, когато Тръмп представи на Зеленски карта на украинските територии, които сега очевидно подлежат на преговори.

Пишейки преди възхода на Fox News или TikTok, американският медиен теоретик Нийл Постман беше най-близо до предсказването на момента, в който се намираме днес. В книгата си „Да се забавляваме до смърт“ той твърди, че новите медии все повече ще превръщат всичко - от новините до политиката и войната - в обикновено забавление и спектакъл. Той предвиди антиутопия, която не се различава от „Прекрасният нов свят“, в която сомата на Олдъс Хъксли приема формата на потока в Instagram или акаунта на Тръмп в Truth Social.

И така, ето ни тук, с две преминали срещи и още няколко оставащи. Анализираме елементи като например облекло. През февруари в Овалния кабинет Зеленски беше порицан за това, че носи дрехите във военен стил, с които се облича, откакто Русия нахлу в страната; този път той се появи изцяло в черно и Тръмп се съгласи, че изглежда „страхотно“. Положителен знак? Дни по-рано руският външен министър пристигна в хотела си в Аляска със суитчър, който афишираше „СССР“. Код за империалистическите коварства на Путин?

А през цялото време се разиграва трагедия за онези, които се осмеляват да я видят. Реалността - да, все още има такава - включва тези факти: Войната, която Тръмп веднъж обеща да прекрати за 24 часа, продължава да бушува. Тръмп продължава да се колебае между това да обвинява за нея Путин и Зеленски. С двусмислената си позиция относно подкрепата на САЩ той накърни усилията на Украйна да се отбранява. Като прекрати дипломатическата изолация на Путин, Тръмп направи руската страна по-силна, отколкото би била. И като даде на Путин краен срок за прекратяване на огъня, а след това го остави да изтече без „тежките последствия“, които обеща само преди седмица, Тръмп се лиши от натиска, който трябва да окаже сега.

Новото е, че изведнъж се провеждат много срещи за бъдещи срещи. Онова, което остава, е, че кръвопролитието продължава. Хората плачат и умират, и всичко това заради решенията, взети от един човек - Путин. В съзнанието на Тръмп и на повечето от нас в този наш прекрасен нов свят изглежда, че разказите надделяват над истината. Но хората в Луганск или Донецк не разполагат с този лукс. Украинците и техните близки имат право да изключат телефоните си за известно време, със съзнанието, че нищо съществено не се е променило.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за The Economist.

Още по темата

Украйна получи отсрочка във Вашингтон — не изход от войната

Тръмп ще работи за мир между Москва и Киев, "докато те се бият"

Доналд Тръмп: Няма споразумение, докато такова не бъде сключено