Украйна получи отсрочка във Вашингтон — не изход от войната

Във военния филм от 1963 г. "Голямото бягство" (The Great Escape) 76 затворници успяват да напуснат лагера си в момент, който започва с надежда и еуфория, но в края само шепа от тях се спасяват, а останалите са убити или заловени отново. Срещата в понеделник между САЩ и техните разтревожени украински и европейски съюзници се усещаше малко като онези първи вълнуващи моменти на бягство, тъй като срещата премина по-добре, отколкото някой би могъл да очаква след ясната дипломатическа победа на Русия в Аляска.

Нямаше токсичен сблъсък между Доналд Тръмп и украинския лидер Володимир Зеленски. Европейските лидери не бяха принудени да направят някакъв екзистенциален избор между взривяването на трансатлантическия съюз и съгласяването на мирно споразумение, което би означавало катастрофа за сигурността на Киев и тяхната собствена. Вместо това срещата доведе до ангажименти за изработване на гаранции за сигурност за Украйна и за организиране на директни преговори между Зеленски и руския лидер Владимир Путин.

Това бяха истински успехи, особено като се има предвид алтернативата. Но сред въздишките на облекчение е важно да се направи равносметка на това къде се намираме по пътя към трайно споразумение - и това остава отрезвяваща перспектива.

Основният позитив, който произлезе от цирка на взаимните ласкателства във Вашингтон, беше съгласието на Тръмп да предложи гаранции за сигурност като част от всяко споразумение, което Украйна евентуално подпише с Русия. Това е изискването за вход към всяка дискусия за териториални отстъпки и следователно за споразумение. Това не би могло да проработи без участието на САЩ и до понеделник това далеч не беше гарантирано.

Тръмп казва, че тези гаранции ще бъдат силни, с „много защита“ за Украйна. Каква форма ще приемат, все още не е определено, но в крайна сметка става въпрос за възпиране, така че тяхната ефективност ще зависи от доверието в непостоянния Белия дом. Може ли Украйна да се довери на Тръмп да изпълни всеки ангажимент да ѝ се притече на помощ? По-важното е, може ли Путин?

Кремъл смята, че това е критично, защото независимо дали гаранциите се състоят от „подобен на НАТО“ ангажимент за колективна отбрана или от разполагането на европейска „коалиция на желаещите“ сили, или и двете, Путин трябва да приеме, че те биха провалили всеки опит за подновяване на инвазията му.

Създаването на механизъм за вдъхване на подобен вид доверие ще бъде трудно постижимо. В основата си това означава, че Путин трябва да мисли, че ако атакува, ще има поне значителен риск западните съюзници на Украйна да влязат директно във войната. Но защо да вярва в това, когато Тръмп продължава да казва, че това не е войната на Америка и е спрял да плаща за всякакви американски военни, изпратени в Киев? Когато с удоволствие обвинява Украйна или САЩ за започването на войната, но никога Русия, която нахлу в суверенен съсед?

Може би най-поразителният от всичко беше коментар, уловен от включен микрофон, когато Тръмп разговаряше с френския президент Еманюел Макрон в Белия дом в понеделник: „Мисля, че той иска да сключи сделка заради мен“, каза Тръмп. „Разбирате ли? Колкото и лудо да звучи.“ Това не просто звучи лудо – то е лудо.

Путин е ангажиран с това, което вижда като възстановяване на Русия на полагащото ѝ се място в историята, свещен дълг, който ще осигури мястото му в пантеона на почитаните руски лидери, от Петър Велики до Йосиф Сталин. Възстановяването на контрола на Москва над Украйна е от съществено значение за този проект. Той няма да се откаже от опита като услуга за никого. Ще го прекрати само ако стане очевидно, че не може да успее.

Украинците, балтийците и поляците разбират това от разпадането на бившия Съветски съюз. Ето защо те затръшнаха вратата, за да се присъединят към Организацията на Северноатлантическия договор – не за да се включат в бъдеща атака срещу Русия, а за да се предпазят от повторна колонизация. На западноевропейските лидери им отне повече време да разберат, а Тръмп все още не го е разбрал. Изглежда, че той все още вярва, че всичко е заради Тръмп - че с него като президент войната никога нямаше да започне; че ако само се беше върнал в Белия дом, щеше да ѝ сложи край за 24 часа. А сега, когато е там, ако само можеше да седне насаме с Путин, щеше да постигне сделка. Това е фантазия. Освен това прави американския президент лесна мишена за професионалист от бившото КГБ.

Това беше толкова прозрачно в Аляска, че дори водещите на Fox News разпитваха екипа на Тръмп как е възможно да обявяват победа, когато президентът се е стремил да осигури прекратяване на огъня и се е върнал без такова.

Казвал съм и преди, че Тръмп не бива да бъде критикуван за взаимодействието си с Путин или за това, че прави всичко възможно, за да намери начин да сложи край на тази изключително кървава и опасна война. Но нищо от случилото се в Аляска или във Вашингтон не променя основите на конфликта. Те са, че Русия възнамерява да анексира колкото е възможно повече от Южна и Източна Украйна и да осигури контрола си над останалата част.

Путин вярва, че в крайна сметка ще успее. Това е отчасти защото Украйна не разполага с достатъчно войници. Отчасти това е така, защото не го интересува колко руснаци ще бъдат убити, за да се възстанови Москва като център на велика сила, след това, което той нарече „трагедията“ на разпадането на Съветския съюз. Но най-важното е, че той изпитва дълбоко презрение към способността на Европа да се съпротивлява без подкрепата на САЩ, а Тръмп ясно заяви, че иска да излезе от войната.

Срещата във Вашингтон беше добро развитие. Ще бъде много повече от това, ако доведе до ефективни гаранции за сигурност и лични преговори между Путин и Зеленски. И все пак никой не бива да си прави илюзии, най-малко Белият дом: липсата на прекратяване на огъня представлява проблем и провал, защото пълното уреждане остава далечно. При сегашните условия Путин ще се съгласи само на сделка, която ще допринесе за постигането на двойните му цели - да придобие контрол над Украйна и да отвори път към по-широка сфера на руско влияние.

Реалността остава, че е необходим решителен, воден от САЩ натиск, за да се убеди Путин, че не може да успее, което ще позволи на Украйна и Европа най-накрая да избягат от тази война в състояние на трайна сигурност. За съжаление, този вид натиск остава далечна перспектива.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

САЩ и Европа започват незабавна работа по гаранциите за сигурността на Украйна

Тръмп иска да сподели отговорността с Европа, ако се провали в Украйна

САЩ и Европа ще координират действията си за сигурността в Украйна, обяви Тръмп

Тръмп ще работи за мир между Москва и Киев, "докато те се бият"