Кризата с водата в България е предупреждение за Европа

Веднъж седмично Георги Петров отива с кола до нивата си край свищовското село Хаджидимитрово. Той снема четири тежки камъка от импровизирания стоманен капак на сондаж и надниква вътре. Той е 40-годишен строител, помогнал за инсталирането на кладенеца и редовно го инспектира, за да се увери, че водата, която извлича, не е замърсена.

„Ако нещо попадне там, можем да бъдем обречени“, казва той.

Макар че проектът за подмяна на водопровода за снабдяване на селото на стойност 1,1 млн. лева е завършен миналата година, кладенците, които събират водата от повърхността, са почти празни. Местното водоснабдително дружество е прокарало сондажа като междинен вариант за 500-те жители на Хаджидимитрово. Но поради режима на водата чешмите пресъхват всеки втори ден, а еднократната доставка на бутилирана вода от правителството - 38 литра на човек - едва стига за пиене, особено в летните жеги, кого термометъра вече редовно надхвърля 35 градуса.

В голяма част от Европа недостигът на вода е все по-сериозен проблем, тъй като зачестилите засушавания, предизвикани от климатичните промени, изострят проблемите, причинени от остарялата инфраструктура. Водоснабдителната мрежа у нас, изградена преди четири десетилетия, е зле поддържана, а ресурсите - недобре управлявани. Модернизацията е бавна и недостатъчно финансирана, а организации, включително Световната банка, твърдят, че секторът е предразположен към повсеместна корупция.

В условията на изостряне на кризата в страната, от юни до септември къпането, пускането на водата в тоалетните и миенето на дрехи и чинии вече е трудно за половин милион души - или 8% от населението - в около една трета от страната, сочат данни на екологични организации. Към 17 август властите са наложили ограничения на снабдяването за повече от 260 000 души в 283 села и няколко града. Добивите от слънчоглед и царевица може да спаднат до най-ниското ниво от десетилетия насам на фона на ограниченията в напояването. Земеделските производители казват, че отглеждането на добитъка става все по-трудно.

Без „кардинална промяна“ цялата водна система на България ще се срине, което ще задълбочи неравенството, ще доведе до повишаване на цените на водата и храните, както и до рискове за общественото здраве, прогнозира Емил Гачев, ръководител на отдел „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

Водната криза предизвиква ограничения в потреблението на вода в цялата страна | Стотици хиляди са на воден режим всяко лято

Още по темата

Кирил Вътев: Добруджа може да стане земеделска пустиня, Северозападът - рай

Европа трябва вече сериозно да се заеме с ниските нива на реките през лятото

Макар че България се намира в тази ситуация поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата, подобен цикъл на по-високи температури, суша, както и недостиг на подземни и повърхностни води се очертава и в останалата част на Европа, което засилва призивите за обща стратегия. „Време е да преразгледаме отношението си към водата и поведението си, да определим водата като национален приоритет за всички правителства“, казва Гачев. „Природата няма да търпи лошото ни управление.“

Питейна вода се осигурява основно от повърхностни и подземни води, както и от хиляди водохранилища. Те вече не се запълват от валежите в резултат на сушата, както и на рекордно високите температури и влажност, които водят до по-висока степен на изпарение. По данни на Министерството на околната среда и водите в средата на август основните водоеми са били пълни наполовина, а в Северозападна България - едва на 20-25% от капацитета им. През 2018 г. близо 900 язовира са били обозначени с необходимост от ремонтни дейности, а около половината от тях са класифицирани като спешни. До 2023 г. само около 130 от тях са били ремонтирани.

При преминаването на водата през мрежата се губят около 60% от нея поради течове - най-голямото количество в ЕС . Това означава, че почти цялата ни система - от водоснабдяването до канализацията и пречиствателните станции за отпадъчни води - датира отпреди 1989 г. По това време комбинацията от търговски ограничения, ограничени бюджети и фокус върху бързото разширяване на инфраструктурата са причина комунистическото правителство да предпочита нискокачествена стомана и желязо, както и циментови смеси, които могат да представляват риск за здравето. Пукнатините, корозиралите метални конструкции и запушените канализации вече са широко разпространени. Освен това тръбите са недостатъчни да покрият нуждите на днешното население. Всяко десето домакинство все още разчита на външна тоалетна, а някои райони, включително части от София, зависят от подземни резервоари, чието съдържание често се изпуска право в природата.

България губи повече вода от всяка друга страна в ЕС | Близо две трети от питейната вода в България не стига до кранчетата

Бюрокрацията и политиката само влошават ситуацията. Управлението на водите е разпределено между местните власти, общинските и държавните предприятия и поне пет министерства. Министерството на околната среда, например, отговаря за язовирите, но няма надзор над мрежата, която е под ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Но корупцията също играе важна роля. Макар че рискове съществуват във всички сектори, тези, в които доминират бивши държавни монополи, като например предприятията за събиране и пречистване на вода, са най-уязвими от клиентелизъм, като купувачите и доставчиците се свързват в „договори за обществени поръчки с висока степен на корупция“, сочи доклад на Световната банка от 2023 г.

Още по темата

От ВиК операторите зависи да свърши тъжната приказка „Вода газим, жадни ходим“

Водите на България се управляват на парче, без закон или стратегия

Миналата година Европейската прокуратура в Люксембург съобщи, че е наложила запор на активи в рамките на разследване по подозрение за измама, свързана с европейски проект за реконстуркция на водоснабдителната мрежа и водоем на стойност 2,6 млн. евро, финансиран от Държавен фонд „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони на ЕС. При него държавни служители са се договорили с частни фирми да завишат разходите. Действията по разследването продължават.

През 2019 г. тогавашният министър на околната среда и водите Нено Димов беше обвинен в умишлено некачествено управление поради това, че е разрешил на частни предприятия да използват вода от язовир "Студена" до Перник - въпреки предупрежденията, че нивото е твърде ниско. И макар общини в близост до язовири рядко да изпитват недостиг на вода, в този случай е наложен режим на водата в средата на зимата на 2020 г. Димов подаде оставка и отрече да е извършил каквото и да било нарушение и обвини за това сухото време и лошото управление на язовира. Съдебният процес срещу него продължава.

Всички тези недостатъци са очертани още при присъединяването на България към ЕС през 2007 г. За 18 години блокът е предоставил на страната около 2 млрд. евро за модернизация, което е далеч от необходимите според Министерството на околната среда близо 18 млрд. евро. Всичко останало вероятно ще бъде свързано с много по-строги условия за мониторинг и отчетност.

В края на юли правителството предложи закон за управление на водите. Експерти, с които Bloomberg разговаря, обаче са заявили, че законопроектът за водоснабдяването и канализацията само узаконява статута на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД. В него не са включени ключови препоръки на парламентарната комисия по водите, като например създаването на единен орган, който да контролира целия сектор.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което подпомага изготвянето на закона, не е отговорило на въпросите, изпратени по електронната поща от Bloomberg. В интервю в края на юли председателят на Комисията по околна среда и водите Младен Шишков от ГЕРБ, заявява, че е необходима „радикална промяна“.

Маринела Друмева затваря малкия магазин за фураж за животни в Хаджидимитрово по обед и се прибира вкъщи, за да напълни резервоара си за вода, да приготви вечерята и да изпере прането, преди чешмите да пресъхнат. Това е рутинната практика на 35-годишната жена през целия ѝ професионален живот, но всяка година водният режим започва малко по-рано и продължава малко по-дълго, тъй като кризата с водата ескалира. „Всичко е въпрос на небрежност“, казва тя.

Още по темата

При настъпващо засушаване държавата не може да измери водата си

Водната криза застрашава 8% от БВП в страните с високи доходи, предупреждава доклад

През целия ден покрай нея минава постоянен поток от земеделски производители, които изпълняват поръчки или ги събират, а разговорите се въртят около една и съща тема: водата.

Владимир Стойчев, 54-годишен земеделски производител от близкото село Морава, например, казва, че е настоявал местният доставчик да намери решение на проблема с недостига на вода и е получил отговор, че жителите могат да създадат по-надеждна мрежа, като обединят частни кладенци. Стойчев се опасява, че собственият му кладенец ще пресъхне и той няма да може да се грижи за десетте си крави. Неговият приятел, Паскал Щайнер, 26-годишен германец, който се е преместил в региона в търсене на по-евтин живот, казва, че дори не може да убеди местната компания за водоснабдяване да монтира водомер в имота му. „На практика никой не се интересува“, казва той.

Шишков, казва, че кметовете харчат твърде много за проекти за благоустройство и „трябва да бъдат притиснати“ за изграждане на водна инфраструктура. Генчо Генчев, кметът на Община Свищов, в която влизат Хаджидимитрово, както и още 13 села, не е сългасен с това. Той заявява, че за 11-те години на постта е инвестирал милиони левове във водна инфраструктура, и именно правителството е проявило небрежност.

Докато длъжностните лица си разменят обвинения, частичните поправки и неспазените обещания задълбочават недоверието в държавните институции и засилват разочарованието от политическия елит, който управлява страната в продължение на години.

Друмева се кандидатира неуспешно за кмет през 2024 г. Петров се присъединява към малка националистическа политическа партия. Миналото лято те са организирали протести, които са включвали затваряне на пътища и заплахи за гражданско неподчинение и които в крайна сметка са довели до завършването на сондажа. Но те не виждат смисъл да протестират отново. Вместо това те се събират повечето вечери със съседите си в беседката в центъра на селото, за да обсъждат начини да си помагат взаимно. Децата вече носят вода на възрастните хора, а тези, които могат да си позволят да купуват бутилирана вода, оставят отпуснатите им от правителството средства за тези, които не могат.

Петров казва, че търси спонсори и е готов сам да модернизира мрежата, въпреки че според него кметът му е казал, че може да бъде арестуван за нарушаване на законите за държавната собственост. „Ще купим тръби, ще си намерим багер и сами ще подменим тръбите“, казва той.

През миналата година, след дълъг престой във Великобритания, Петров се завръща в Хаджидимитрово, където е роден, за да открие строителна фирма заедно със съпругата си. Мечтаят да отгледат децата си сред гори и хълмове и да ремонтират стари къщи, за да помогнат за повторното заселване на селото.

Петров никога не си е представял, че семейството му ще разчита на минерална вода за готвене, пране и грижи за домашните любимци или че ще се къпят с помощта на кофа с вода и чаша.

„Това е отвратително“, казва той. „Живеем като в XIX, а не в XXI век“.

Още по темата

Безводието се дължи не на липса на средства, а на лошо планиране

Гърция планира да обедини стотици фирми за водоснабдяване заради засушаването