България се намира в период на засушаване с широко разпространено маловодие, а причините са системни и натрупвани с години. Първата стъпка е да се приеме реалността за водите днес и тя е тревожна: речните нива в основните басейни са под праговете за средни води и на места доближават границите за ниски води, а в някои участъци отделни реки дори пресъхват. Това каза Асен Личев, бивш министър на околната среда, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

„Там, където има големи язовири, режим на водата обичайно няма“, обясни гостът. В същото време делът на запасите, разчетени за резервно питейно-битово водоснабдяване, е значително по-нисък от основния.

Според събеседника напояването функционира силно под капацитет, а използването на водата за енергетика надделява в общия баланс. Това изкривяване, коментира гостът, лишава земеделието от устойчиви обеми точно когато са най-нужни.

Климатичната картина подсилва дефицита Отклонението на средните температури през август в повечето райони е между 1 и 5 градуса над климатичната норма, докато валежите са рязко под обичайното – на около 80% от територията падналите дъждове са под 80% от нормата, като на много места едва достигат 5–20% от нея. Индексите за почвена влага потвърждават екстремно до силно засушаване в широки зони на страната. „Това е еднозначен критерий, че сме в период на суша“, обясни Личев.

Последиците за хората вече са видими. Според събеседника около 283 хил. души са на воден режим, а до края на есента броят им може да се удвои. Личев е категоричен, че управлението реагира късно – когато кризата вече е факт. „Първо се обвинява климата, после се обяснява, че мерките за нова инфраструктура и намаляване на загубите изискват време и средства, но реално стартирали действия липсват“, коментира гостът. Той критикува порочната практика да се създават работни групи и временни комисии без последващ резултат.

Голям структурен проблем са загубите във водопреносните мрежи. Според събеседника те достигат около 60%, но няма единна методика за измерването им – на много места дори не се знае входящият дебит в началото на системата. Регулаторният модел на ценообразуване фактически „скрива“ загубите под чертата, което не стимулира операторите да ги намаляват. Така, по думите му, високите загуби парадоксално могат да водят до по-висока цена на водата за потребителите, без реално качество на услугата да се подобрява.

Въпросът не опира само до пари, подчерта Личев, а до управленски избори. Последните години бяха осигурени значителни публични ресурси – създаден държавен холдинг „ВиК“ с капитал от около 1 млрд. лв. и отделно държавно предприятие за ремонт на язовири с 500 млн. лв. По думите му сега се предлага и нов фонд за развитие на ВиК сектора с неограничени източници на финансиране. „Средства има; проблемът е, че не започват реални дейности“, коментира гостът.

Най-тежко засегнат е агробизнесът. Според събеседника индустрията към момента не търпи мащабни щети от недостига, докато земеделието „практически е оставено без напояване“.

По отношение на инструментите за преодоляване на кризата гостът очерта няколко направления. На първо място – възстановяване на напояването чрез модернизация на инфраструктурата и ефективно разпределение на водните ресурси между сектори. На второ – въвеждане на прозрачна методика за измерване и отчет на загубите по мрежата и реални програми за тяхното намаляване. На трето – създаване на национален оператор/предприятие с ясна отговорност по осигуряване на вода за всички потребители.

Той настоя и за институционална промяна. Управлението на водите у нас е „умишлено разпокъсано“, което води до колективна безотговорност и циклични кризи, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

При настъпващо засушаване държавата не може да измери водата си

ЕЦБ: Недостигът на вода е основният природен риск за икономиката на ЕС

ЕС ще наложи таван на потреблението на вода за центровете за данни