Виждаме военен конфликт между Индия и Пакистан, заложен още през 40-те и 50-те години на 20-ти век. Това е колониалното наследство на Британската империя в региона. В Кашмир по-голямата част от населението са мюсюлмани. Големият проблем е, че това е поредната ескалация на напрежението в областта. Действията на Индия бяха в отговор на терористичната акция, в която бяха убити 26 индийски граждани. Предстои да видим каква ще е реакцията на Пакистан. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

До момента ескалацията е контролирана, защото и двете страни предпочитат това да остане така. Индия нанесе удари по обекти, свързани с терористични организации, а не пакистански военни съоръжения. Всички се надяват, че конфликтът няма да прерасне в нова война. Има надежда, че всичко ще завърши със сегашната размяна на удари, но не бива да се изключват и други възможности. Липсва дългосрочно решение и всеки терористичен акт може да доведе до непредвидими последици.

„Големият проблем е, че Индия и Пакистан са ядрени държави. Индия, Пакистан и Израел разработват собствено ядрено оръжие и не участват в международни споразумения спрямо употребата и разпространението им“, коментира гостът. Министър-председателят Моди залага на силен национализъм, докато в Пакистан военните се опитват да заздравят позициите си също залагайки на това.

Според събеседника практиката в подобни конфликти е големите глобални играчи да търсят избягване на конфликта, независимо с коя от двете държави имат по-близки връзки. Китай е един от сериозните играчи в региона, който има по-добри отношения с Пакистан. Другият фактор са САЩ, но те са ангажирани с други части на света – Украйна, Близкия Изток и Китай. Влиянието на Русия също традиционно е силно.

„ЕС губи своята международна роля в резултат на липсата на вътрешно единство“, обясни Кючуков. Европа загуби влияние в Глобалния Юг, защото фокусът й е другаде. Много държави в Третия свят смятат, че ЕС прилага двойни стандарти.

Най-значим е казусът, свързан с водите на река Инд. Индия на практика спря споразумението за тези води. Ако не бъде намерено решение, това ще бъде сериозен проблем за Пакистан, чиято икономика е в тежко състояние. Най-голямото предизвикателство е да започне диалог между двете страни.

Индия и Китай исторически имат обтегнати отношения заради нерешени териториални въпроси. Отношенията между двете държави са резултат от сложен международен баланс. „Двете страни са основатели на БРИКС, но от друга страна Индия търси гаранция за сигурността си от САЩ“, обясни гостът.

В Германия темата миграция е изключително силна. Мерц направи няколко хода преди още да стане канцлер. Той дори гласува съвместно с „Алтернатива за Германия“, което не беше добре прието от германското общество. „Това не помогна на ХДС/ХСС, а помогна на крайна десница да излезе първа политическа сила в много проучвания. Това легитимира крайнодесните партии и не носи никакви ползи за традиционната десница“, отбеляза Кючуков.

„Посещението на Мерц в Полша е логично. Франция и Германия се опитват отново да поемат лидерската роля в ЕС. Полша е страната, която се опитва да поеме представителството на Източна Европа в общите европейски дела“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Какво стои зад продължаващия конфликт между Индия и Пакистан?

Кауаджа Асиф: Индия започна първа

Индия и Пакистан не могат да позволят конфликтът да се разлее в морето

Индия и Пакистан размениха удари, има свалени самолети и загинали