Индия и Пакистан не могат да позволят конфликтът да се разлее в морето

Лидерите често приемат, че военните противопоставяния в океана е по-малко вероятно да ескалират, отколкото тези на сушата. Това е опасно мислене

7 May 2025 | 13:30

Автор: Джеймс Ставридис
Редактор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

След убийствата на двайсетина туристи в Кашмир преди две седмици, Индия и Пакистан са във висока военна готовност и разменят обвинения и санкции. Индийците смятат, че пакистанците са спонсорирали убийствата чрез дългогодишна подкрепа на терористичната групировка "Лашкар-е-Тайба". (Един клон, "Фронтът на съпротивата", пое отговорност.) В сряда сутринта Индия започна „фокусирана, премерена и неескалираща“ операция срещу девет обекта на „терористична инфраструктура“ в Пакистан, според Министерството на отбраната.

Докато Индия администрира Кашмир, и двете страни претендират за региона и значителен брой войски – включително висококвалифицирани специални части – са лице в лице на спорната граница. И двете страни нарушават споразуменията за търговия със стоки и извършване на корабоплаване в пристанищата си в Индийския океан, а важен договор за водите е спрян. САЩ и Китай се опитват да успокоят ситуацията, но без резултат.

Лидерите на двете ядрени сили разпалват пламъците. Най-зловещо е, че началникът на пакистанската армия, генерал Сайед Асим Мунир, заяви, че всяка атака от страна на Индия ще бъде „посрещната с бърз, решителен и силен отговор“.

Накъде се насочва тази спирала от заплахи? Има ли реална опасност от по-широк военен конфликт?

Индия има много възможности за по-нататъшно отмъщение, освен пълномащабни бойни действия. Тя може да избере кибератака срещу критична пакистанска инфраструктура; да пусне специални сили срещу това, което счита за терористични организации, действащи на територията на Пакистан, както направи през 2016 г.; да предприеме прецизни въздушни удари, както направи през 2019 г.; или да започне артилерийски обстрели по границата с Кашмир. (Използването на ядрени оръжия от двете страни не е на дневен ред, тъй като тези арсенали остават под ключ и са взаимно възпиращи.)

Но по-малко очевидно нещо, за което се тревожа - като военноморски офицер, провеждал много дълги плавания в Индийския океан - е възможността конфликтът да се разпространи в морето. Третият по големина океан в света предлага множество възможности за морски авантюри. Лидерите на двете държави може да видят използването на военноморски сили като по-малко потенциално ескалиращо: няма да има жертви сред цивилното население, бойните действия ще се водят в открито море, далеч от медийното отразяване, а маневреното пространство за операции е безгранично.

Но аз знам едно нещо: военната конфронтация в морето може да ескалира твърде лесно. Стратегията за военноморски провокации може да доближи страните до по-широка война.

Посещавал съм пакистанския флот в главната му база в Карачи няколко пъти и съм качвал на борда индийски военни кораби в Арабския залив. И двете сили са мощни, професионални и горди.

Индийският флот е много способен, с два самолетоносача, десетки кораба, 16 щурмови подводници и повече от 70 000 моряци. Той също така управлява самолети за наблюдение с голям обсег P-8 Poseidon, както и множество изтребители, щурмови самолети и хеликоптери.

Пакистанският флот е по-малък, само с около 30 000 моряци, и е по-скоро фокусиран върху крайбрежието, което е подходящо предвид относително късата брегова линия на страната. Но подкрепен от Китай и Турция, той разполага с десетки военни кораби и нарастваща подводна сила от осем активни подводници. Пакистанците използват по-стар, но все още способен американски морски патрулен самолет, P-3 Orion. И двете страни имат добре обучени морски специални части.

Ситуацията се усложнява от факта, че мощен турски военен кораб „Буюкада“ пристигна в Карачи през уикенда. Имаше и съобщения, че половин дузина турски транспортни самолети C-130 са кацнали в Пакистан, превозвайки военни доставки, въпреки че турското правителство отрича това. Така или иначе, турският президент Реджеп Тайип Ердоган ясно сигнализира за подкрепата си за Пакистан. Можем да очакваме и Китай в крайна сметка да е на страната на Исламабад.

Въпреки това, индийският флот вероятно ще патрулира и ще лети агресивно край Карачи - най-големият град в Пакистан с население над 20 милиона. Вероятно ще има и индийски подводници в близките води, които ще събират разузнавателна информация.

И макар че е малко вероятно Индия да предприеме непровокирана, директна атака срещу пакистанския флот, нито в пристанище, нито в открити води, самата индийска демонстрация на сила би била много провокативна и би могла да доведе до агресивен набег от страна на пакистански кораби. Притеснявам се, че в такъв сценарий и двете страни биха могли да го видят като своеобразна морска игра на кой ще мигне пръв, разглеждайки го като някак си по-малко рисковано от наземните военни опции.

Не бъдете толкова сигурни. Напомня ми за класическия – и реалистичен – роман от времето на Студената война The Bedford Incident, в който американският и съветският флот се сблъскват във водите край Гренландия с ескалиращи и катастрофални резултати.

Подобна ситуация, макар и в по-малък мащаб, може да се разиграе в северните части на Индийския океан – a Индо-Тихоокеанското командване на американския флот да е хванато по средата. Индия и Пакистан би било разумно да избягват разпалването на напрежение не само в Кашмир и на целия субконтинент, но и в широките пространства на Индийския океан.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".