Някога непоклатимите връзки на Индия с Русия се разхлабват

Руският президент Владимир Путин посети Ню Делхи миналата седмица за пръв път след инвазията в Украйна през 2022 г. Двустранните срещи на върха се провеждаха ежегодно, но досега индийската страна сякаш намираше поводи да ги избягва. Този път обаче руският лидер бе посрещнат с показна сърдечност.

Премиерът Нарендра Моди го посрещна още при кацането, а двамата се прегърнаха. Официалното съобщение след разговорите възхвали „специалното и привилегировано стратегическо партньорство“ между двете държави.

Но, както често се случва в индийската дипломация, приповдигнатият тон прикри повече, отколкото разкри. Въпреки демонстративната топлина, отношенията между Индия и Русия застиват.

Това е така, защото реално двете страни нямат кой знае какво да си предложат - освен евентуално като застраховка една срещу друга спрямо останалите си приятели. Ако погледнем отвъд заглавията, става ясно, че плановете за икономическа интеграция и целта за търговия за 100 млрд. долара са по-скоро пожелателни.

Топло посрещане, но застинали отношения

Най-голямата новина е, че Индия ще лизингова от Русия атомна подводница за 2 млрд. долара за срок от 10 години. Това обаче не означава, че военните отношения изведнъж са се задълбочили. Подводницата ще се използва само за обучение на флота и ще остане в Индийските военноморски сили едва десетилетие. Освен това лизингът се обсъжда от години; просто забавянията от руска страна бяха решени сега.

Всъщност това напомня защо Ню Делхи изстина към покупки от страна, която някога беше основният му доставчик на въоръжение. Договорите не се изпълняват навреме, резервните части са трудни за набавяне, а цените набъбват.

Доверието се разпадна. Армията все още чака две системи С-400; през 2018 г. бяха купени пет за 5,4 млрд. долара, но само три пристигнаха. Руският военно-промишлен комплекс е толкова претоварен, че индийските стратези не са сигурни кога ще дойдат останалите - въпреки че летните напрежения с Пакистан им напомниха колко важно е надеждното противовъздушно прикритие.

Дори теми като миграцията станаха проблематични. Москва може да иска да привлече повече квалифицирани индийци, но Ню Делхи се тревожи от информации, че млади мъже получават обещания за работа, а накрая се озовават на фронтовата линия в Украйна.

А покупките на руски суров петрол - гръбнакът на двустранните отношения - започват да носят повече главоболия, отколкото ползи. Руснаците не изглеждат заинтересовани да купуват нещо от Индия в замяна. Това означава, че трябва да бъдат плащани в долари, а не в рупии - но санкциите се затягат и подобни плащания стават все по-трудни с всеки изминал ден.

Нарастващият търговски дефицит и разчетите, които никой не успява да изчисти, тласкат Ню Делхи да притиска Москва да намали нетарифните бариери пред индийските селскостопански стоки и да изпрати повече туристи. Но това са несъвършени и недостатъчни опити да се поправи структурно небалансирана търговска връзка.

Още по темата

Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала

На Русия или на Украйна ще окаже натиск Тръмп

Мотивите на Москва и Ню Делхи зад демонстративната близост

Защо тогава топлотата? И защо сега? Причините за руския интерес са очевидни. Индийското приятелство позволява на Путин да уверява своя народ, че мнозинството от света все още е на негова страна.

Още по-важно - може да го каже на Китай. Кремъл се чувства дълбоко неудобно от подчинената си роля в отношенията „без лимити“ и смята, че визити като тази показват, че може сам да мобилизира подкрепа, че не е просто васал. Все още има области - ядрените технологии, традиционните енергийни ресурси, връзките с Глобалния юг - в които Москва реално има повече експертиза от Китай.

Индия също има свои мотиви, включително по отношение на момента. Ню Делхи отдавна смята, че войната в Украйна ще приключи с някакво хаотично и неудовлетворително „замразяване“ на текущата фронтова линия.

Изглежда президентът на САЩ Доналд Тръмп ще превърне тези очаквания в реалност - и затова Индия трябва да покаже приемственост в тази връзка още сега, преди някаква сделка във Вашингтон да пренареди глобалната поза на Русия. Полезно е и да се напомни на Европа и САЩ, че трябва да се постараят повече, за да задържат Ню Делхи на своя страна.

Пределите на „специалното и привилегировано“ партньорство

Най-големият индийски мотив е прост и прозрачен. Той дори бе записан в раздела „международни въпроси“ на съвместната декларация след срещата на върха - която, между другото, спомена Газа, но не и Украйна.

Двете страни ще се стремят към многополюсен свят, както и към „многополюсна Азия“. Това е толкова ясно, колкото позволява дипломатическият език: нито Русия, нито Индия ще оставят Китай безспорно да доминира в общия им квартал.

Някои отношения са по-малко за двамата участници в тях, отколкото за останалите. Това е един от тези случаи. Нито една от страните не може да достави онова, от което другата най-много се нуждае.

Индия няма ресурсите да подпомага свиващата се руска икономика, която пък няма веригите за доставки, способни да реализират нашите индустриални амбиции. Но дори да останат само гордост и церемониал, това пак е достатъчно, за да се отправи послание към Китай и Запада.

Платото си остава плато, колкото и да е обсипано с червени килими и приветствени банери. И Делхи, и Москва добре знаят, че се приближават до границите на това, което тяхното „специално и привилегировано“ партньорство реално може да даде.

Михир Шарма е колумнист на Bloomberg Opinion. Старши сътрудник във фондация Observer Research в Ню Делхи, той е автор на „Рестарт: Последният шанс за индийската икономика“.

Още по темата

Визитата на Путин в Индия е изпитание за баланса на Ню Делхи между САЩ и Русия

Nomura: Индия вече изпитва ефекта от митата на САЩ