В неортодоксална сделка САЩ придобиват близо 10% дял в Intel

Президентът Доналд Тръмп сключи сделка, която дава на правителството на САЩ близо 10% дял в Intel Corp., част от нетрадиционен опит за съживяване на затруднената компания и стимулиране на местното производство на чипове.

Съгласно споразумението, САЩ ще получат 433,3 обикновени акции – представляващи 9,9% от напълно разредените обикновени акции в Intel – според изявление на компанията. Инвестицията от 8,9 милиарда долара ще бъде финансирана от безвъзмездни средства от Закона за чиповете и науката на САЩ и програмата Secure Enclave, които преди това бяха удължени, но все още не са изплатени, съобщи Intel, потвърждавайки по-ранни новини.

Заедно с 2,2 милиарда долара от Закона за чиповете, които Intel вече е получила, инвестицията възлиза на 11,1 милиарда долара. Правителството ще бъде пасивен собственик, без място в борда или други права за управление, съобщи Intel.

„Благодарни сме за доверието, което президентът и администрацията гласуваха на Intel, и очакваме с нетърпение да работим за усъвършенстване на лидерството на САЩ в технологиите и производството“, заяви главният изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан в изявлението.

Акциите на Intel се повишиха с 5,5% до 24,80 долара при затварянето на борсата в Ню Йорк в петък. Те се понижиха с около 1% при колебливата търговия след финализирането на сделката.

В публикация в социалните медии Тръмп описа сделката като „страхотна сделка за Америка и също така страхотна сделка за INTEL“.

Поемането на частична собственост от САЩ бележи зашеметяващо ниво на намеса в американска компания, нарушавайки принципите на свободния пазарен капитализъм, които инвеститорите и политиците отдавна считат за свещени, освен в най-изключителните ситуации, като война или системна икономическа криза.

Администрацията счита това за изключителна и уникална ситуация и разглежда производството на полупроводници като въпрос на национална сигурност, заяви служител на Белия дом. Intel е една от малкото американски компании, способни да произвеждат чипове в голям мащаб на местна територия, каза служителят, и администрацията се стреми да избегне недостиг като този през последните години, който разтърси веригите за доставки в САЩ.

Въпреки че администрацията телеграфира намеренията си с Intel през последните седмици, този ход създава неописуеми рискове, които биха могли да нарушат пазарите и потока на капитал, както и да доведат до огромни загуби за данъкоплатците. Но залогът на правителството може да се изплати и по значителен начин за някогашния пионер в индустрията. Intel се сблъска с бурен период, като инвеститорите се притесняват, че губи технологичното си предимство и изостава твърде много от конкурентите си.

Подходът представлява нов начин за Тръмп да използва финансирането по Закона за чиповете, след като дълго време критикуваше закона, подписан от неговия предшественик, бившия президент Джо Байдън. Тръмп заяви, че субсидиите по закона за производителите на полупроводници не осигуряват никаква възвръщаемост за американските данъкоплатци. Intel вече беше готова да бъде най-големият бенефициент на пари от Закона за чиповете.

Като част от споразумението, правителството ще получи петгодишен варант - на цена от 20 долара на акция за допълнителни 5% от обикновените акции - който може да се упражни само ако Intel престане да притежава поне 51% от бизнеса си за производство на чипове. PJT Partners беше финансов съветник на Intel по сделката.

Intel рекламира усилията си за над 100 милиарда долара за разширяване на производството в САЩ и новата си фабрика в Аризона, която трябва да започне производство в големи обеми тази година. Но не обсъди планираното съоръжение за Охайо, което многократно е било отлагано.

Сделката представлява драматичен обрат спрямо по-рано този месец, когато Тръмп призова за отстраняването на Тан и го обвини, че е „в силел конфликт на интереси“ поради опасения относно по-ранните му връзки с Китай. Тези забележки предизвикаха срещата между президента и главния изпълнителен директор на Intel, полагайки основите за сделката в петък.

„Казах: „Знаете ли какво? Мисля, че на Съединените щати трябва да се дадат 10% от Intel“, а той каза: „Бих обмислил това“, а аз казах: „Ами, бих искал да го направиш“, каза Тръмп за разговора си с Тан.

Министърът на търговията Хауърд Лътник сигнализира, че Тръмп иска да види повече преки ползи за САЩ от финансирането на ключови компании, вместо просто да раздава грантове. Лътник работи за финализиране на детайлите на споразумението след срещата на Тан и Тръмп.

Въпреки че Белият дом представи сделката с Intel като възможен шаблон за други компании, те не казаха с кои от тях може да водят подобни разговори. Американски служител обаче заяви, че компаниите, които увеличават инвестиционните си обещания в САЩ, включително Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. и Micron Technology Inc., няма да бъдат принуждавани да предлагат дялово участие в замяна на финансиране.

Новото вливане на близо 9 милиарда долара незабавно повишава перспективите за растеж на компанията. То също така отваря вратата към партньорства, които биха могли да бъдат от решаващо значение за разработването на нова интелектуална собственост и технологии, области, в които Intel изостава през последните години.

Въпреки това, за да може държавната собственост да стимулира Intel, Тръмп ще трябва да направи повече от просто да придобие дял. Анализаторите от Уолстрийт не очакват само парите да обърнат компанията, която страда от години на спад в продажбите и пазарния дял. Но има вероятност натискът от Тръмп да помогне за привличането на повече клиенти за производственото звено на Intel, което потенциално би оправдало разходите за разширяване на местното производство.

„Тръмп сякаш се превръща във ваш търговски представител“, каза Дан Морган, старши портфолио мениджър в Synovus Trust, който отговаря за компанията от 90-те години на миналия век.

Привличането на повече клиенти на Intel може да се окаже трудна задача за Тръмп. Производственото звено на компанията за чипове се смята за по-лошо от конкурентите и все още трябва да изгради нови авангардни съоръжения.

„Освен пари, Intel се нуждае от клиенти“, каза анализаторът от Bernstein Стейси Расгон в бележка до клиентите. „Финансирането на разрастване без клиенти вероятно няма да завърши добре за акционерите, като правителството на САЩ ще е най-големият в тази ситуация“, каза той.

В изявлението си Intel заяви, че е „дълбоко ангажирана“ с настоящи и потенциални клиенти и партньори, които биха могли да помогнат за изграждането на веригата за доставки на чипове в САЩ. Microsoft Corp., Dell Technologies Inc., HP Inc. и AWS на Amazon.com Inc. обещаха подкрепа като част от обявяването.

„Индустрията се нуждае от силна и устойчива американска полупроводникова индустрия и никоя компания не е по-важна за тази мисия от Intel“, каза в изявлението Майкъл Дел, главен изпълнителен директор на едноименния производител на компютри.

Сделката с Intel е пример за това как Тръмп е възприел нова марка икономическо държавно управление през втория си мандат, докато се стреми да засили вътрешното производство, да ребалансира търговските връзки и да осигури американско господство в критични сектори.

В началото на август Тръмп обяви правно съмнително споразумение с Nvidia Corp. и Advanced Micro Devices Inc., в което те се съгласиха да дадат на правителството на САЩ 15% от приходите, генерирани от продажбите на чипове за изкуствен интелект на Китай.

Това последва факта, че Тръмп си осигури „златна акция“ от Nippon Steel Corp., която дава на президента правомощия да взема решения относно United States Steel Corp., която японският производител на стомана придоби. Министерството на отбраната миналия месец също обяви, че ще придобие дял от 400 милиона долара в малко известната американска фирма за редкоземни елементи MP Materials Corp.

Още по темата

Бизнесът става инструмент за икономическите и външнополитическите цели на Тръмп

Национализацията на Intel няма да проработи – или поне в дългосрочен план

Ралито на Intel за $24 млрд. докосва територията на дот-ком балона

SoftBank инвестира $2 млрд. в Intel, докато САЩ обмислят да придобият 10% дял