Национализацията на Intel няма да проработи – или поне в дългосрочен план

Intel определено се нуждае от помощ. Но правителствената подкрепа винаги е обвързана с определени условия, които в този случай могат да попречат на развитието на пионера от Силициевата долина и нa цялата американска индустрия за производство на чипове, пише The Wall Street Journal.

Администрацията на Тръмп обсъжда с Intel варианти, които биха могли да включват федералното правителство да придобие финансов дял в изпитващия затруднения производител на чипове. Идеята е възникнала по време на срещата на президента Тръмп с главния изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан на 11 август, като дискусиите все още са в начален етап.

Това бележи сериозен обрат, като се има предвид, че само преди десетина дни Тръмп призоваваше Тан да бъде уволнен. Новината е окуражаваща за отчаяните инвеститори на Intel, които наблюдават как за по-малко от две години някогашният безспорен лидер в производството на чипове губи повече от половината от пазарната си капитализация. Акциите на Intel поскъпнаха със 7 % на 14 август при първите съобщения за преговорите и натрупаха още позиции рано сутринта в петък.

Но инвеститорите все още трябва да бъдат предпазливи. Проблемите на Intel са толкова големи, че дори голям чек от чичо Сам няма да ги реши напълно. През последните три години компанията е изгорила общо близо 40 млрд. долара налични средства в опит да си върне лидерството в производството от Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. Освен това досега Intel е получила до около 8 млрд. долара пряко финансиране чрез Закона за чиповете.

Но това не е било достатъчно. Най-съвременният производствен процес на Intel, наречен 18А, трябваше да намали разликата с TSMC. Но компанията потвърди по време на разговора за приходите си за второто тримесечие миналия месец, че 18А ще се използва предимно за собствените ѝ продукти – което означава, че малко външни дизайнери на чипове са намерили технологията за достатъчно привлекателна, за да се включат като клиенти на услугата за производство по договор на Intel. Уолстрийт очаква още 7 млрд. долара отрицателен свободен паричен поток за Intel през тази година, според прогнозите на Visible Alpha.

Още по темата

Swissquote: Делът на правителството в Intel повишава рисковете

Сделката между Nvidia, AMD и САЩ рискува да ни поведе към "нов и опасен свят"

Тан заяви пред инвеститорите по време на същата телеконференция, че няма да поеме големи капиталови разходи за следващия процес на Intel, наречен 14A, без ангажименти от външни клиенти. Това беше широко възприето като очертаване на граница от страна на Тан – посока, по която той ще определи дали Intel да продължи да се занимава с производството на чипове.

Но изтеглянето на Intel от този бизнес би било в ущърб на усилията на правителството да подкрепи производството на чипове в страната от съображения за национална сигурност и стабилност на веригата за доставки.

Повечето от най-модерните чипове в света се произвеждат в Тайван , който се превръща във все по-гореща точка на напрежение между САЩ и Китай. Големи американски компании, включително Apple и Nvidia, разчитат на чиповете за своите продукти и биха се сблъскали с тежки икономически затруднения, ако война прекъсне доставките им. Въпреки всичките си проблеми, Intel е единствената компания със седалище в САЩ, способна да произвежда най-модерни чипове.

Така че интересът на правителството към Intel като въпрос на национална сигурност е реален. Но придобиването на дял в компанията може да има огромни непредвидени последствия, особено предвид склонността на Тръмп напоследък да се опитва да оказва пряко влияние върху решенията на частния бизнес. Призивът му да отстрани Тан е само един от примерите за това от последните две седмици. Той също така поиска – и получи – съгласието на Nvidia и Advanced Micro Devices да превеждат 15% от приходите си от продажбата на AI чипове в Китай.

Дори частичната държавна собственост в Intel би могла да ускори тази нежелана тенденция. Това би увеличило влиянието, което Тръмп – или всеки бъдещ президент – може да упражнява, за да манипулира действията на частните компании, нещо, в което правителствата обикновено не са добри.

Правителството може например да окаже натиск върху производители на чипове като Nvidia, AMD или Qualcomm да работят с Intel, като условие за получаване на лицензи за износ за Китай.

А това лесно може да се обърка. Ако компаниите са принудени да използват заводите на Intel, преди да могат да произвеждат чипове с производителност, която съответства на тази на TSMC, това може да доведе до некачествени продукти и загуби от страна на Intel, тъй като за създаването на функциониращ процесор се налага използването на голямо количество силиций. В по-общ план, ако дизайнерите на чипове използват фабриките на Intel, които не са най-модерните или най-ефективните, цялата американска индустрия за чипове може да загуби конкурентоспособност. Това би подкопало крайната цел на държавната намеса в индустрията, а именно да се запази американското технологично превъзходство.

Рубиконът на държавната намеса в производството на чипове вече е преминат. Администрацията вече има значително влияние върху Intel благодарение на правителствените субсидии за увеличаване на капацитета на фабриките, които налагат ограничения върху начина, по който тя може да преструктурира своите звена за проектиране и производство на чипове без съгласието на правителството.

Но федералното правителство трябва да внимава да не стигне по-далеч, за да не подкопае пазарния модел, който направи американския технологичен сектор един от най-добрите в света.

Още по темата

Форест: Не бих искала правителството да нарежда на Intel как да работи

Атаката на Тръмп срещу директора на Intel е поредният удар по инвеститорите