Ще унищожи ли астероид Земята през 2032 г.? Вероятно не

Програмата на НАСА за ранно откриване на астероиди вероятно ще доведе до повече фалшиви тревоги, но може и да ни спаси

18:30 | 23 февруари 2025
Автор: Ф.Д. Флам
Аризона. Кратер от удар с астероид. Снимка: pixabay.com
Аризона. Кратер от удар с астероид. Снимка: pixabay.com

Не обвинявайте астрономите за постоянно променящите се шансове, че астероид, наречен 2024 YR4, ще удари Земята през 2032 г. Вероятността се повиши от около 1,3 % през януари до безпрецедентните 3,1%, а сега е спаднала до по-малко от 1%. Астрономът от Масачузетския технологичен институт (MIT) Ричард Бинцел сравнява поставената задача с предсказване на хоумрън - или на кое място на трибуните ще се приземи топката - веднага след удара на бухалката.

Космическата скала получи толкова голям отзвук в пресата, защото с диаметър около 50 метра е достатъчно голяма, за да унищожи голям град. (За известно време някои изчисления показваха, че Лагос, Богота и Мумбай са най-застрашени).

Досега учените са видели само малка част от орбитата на астероида, който на всеки четири години преминава по безумно продълговат път от вътрешността на земната орбита до почти разстоянието на Юпитер. Бинзел каза, че докато астероидът продължава да се отдалечава от нас, телескопите ще го проследяват и въпреки че той е малък като астрономически обекти, мощният космически телескоп „Джеймс Уеб“ скоро ще може да види достатъчно от пътя му, за да предвиди дали вероятността за сблъсък е нулева или, в един много малко вероятен случай, 100 %.

Ако научим, че ще настъпи сблъсък на 22 декември 2032 г., астрономите твърдят, че ще могат да определят мястото на падане с няколкоседмично предизвестие - достатъчно време за евакуация на хората. Астероидите са като рака - по-добре е да ги открием рано. Учените също така са много по-добри в ранното им откриване, отколкото преди 20 години. Скоро ще стартират два нови детектора, които ще ни информират за големи и малки заплахи.

От векове насам астероиди прелитат покрай Земята и понякога ни удрят. Тези, които са достатъчно големи, за да разрушат град, ни връхлитат на всеки няколкостотин години, казва астрофизикът Джонатан Макдауъл от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“. През последните 600 години човешката популация е нараснала 20 пъти, така че сега много по-голяма част от повърхността на планетата ни е населена и вероятността при следващия голям удар да бъде унищожен населен район е многократно по-голяма.

Вероятно в бъдеще ще чуваме повече предупреждения за астероиди, тъй като множество телескопи вече ги следят, казва Бинзел от Масачузетския технологичен институт, който е разработил скàла, оценяваща риска от унищожение, причинено от астероид, от 1 до 10. Доскоро AR4 за 2024 г. беше оценен с 3. През 2004 г. много по-голям астероид, наречен Апофис, за кратко беше оценен с 4, преди орбитата му да бъде по-точно картографирана.

Скàлата комбинира вероятността с размера, така че рискът от сблъсък с голям астероид с ниска вероятност може да бъде оценен по същия начин като този от сблъсък с по-малък астероид с по-висока вероятност. Скоро два нови инструмента ще картографират астероиди за нас. Единият от тях, телескопът „Вера Рубин“, е проектиран за откриване на невидима материя, наречена тъмна материя, но се оказва и впечатляващо ефективен уред за откриване на астероиди - каза Бинзел. През 2027 г. НАСА ще изстреля специален космически телескоп за откриване на астероиди, наречен NEO Surveyor.

„Може да изглежда, че нещата стават все по-опасни или по-страшни, но това, което се случва в действителност, е, че ние се превръщаме във все по-защитени“, каза Бинзел. Всеки обект, който откриват, намалява броя на тези, които могат да се промъкнат до нас.

През 1994 г. няколко учени изчислиха, че вероятността да бъдете убити от астероид е по-голяма от вероятността да загинете при самолетна катастрофа, но това беше преди да започнем толкова много проследяване. Гигантските астероиди от типа на тези, които убиха динозаврите преди 65 милиона години, са сравнително лесни за наблюдение и редки. Бинзел казва, че учените са локализирали 99% от тези с потенциал за унищожение. Новите космически телескопи ще помогнат на учените да проследят много по-често срещаните небесни тела с размерите на град.

Не са регистрирани смъртни случаи от удари на астероиди. През 1954 г. обаче жена в Алабама получава неприятна синина от астероид. През 1908 г. астероид с приблизително същия размер като 2024 YR4 се устремява към Сибир, като се взривява в атмосферата, но все пак изравнява със земята дървета на няколкостотин квадратни мили.

В даден момент човечеството може да реши да отклони особено опасен астероид, вместо да чака и да се евакуира. Макдауъл от Харвард-Смитсониън каза, че през 2022 г. НАСА е направила стъпка в тази посока с мисията си DART. Малък космически апарат успешно е тласнал астероида Диморфос към малко по-различна орбита. Става дума за малък астероид и леко побутване, но това е впечатляващо доказателство на принципа.

Но това е област, която изисква внимание - каза Макдауъл. „Искате да сте внимателни и да разбирате траекторията достатъчно добре, за да сте наистина сигурни, че го отдалечавате от сблъсък“, каза той, а не да го подтиквате към курс на сблъсък.

Това е една от опасностите, които Карл Сейгън изтъкна през 90-те години на ХХ век, когато се противопостави на плановете за взривяване на астероиди с ядрени оръжия. Съществува и общата опасност от недоразумения, които в миналото са били близо до предизвикване на случайна ядрена война.

Днес надеждата е да продължим да събираме необходимите данни. През 2029 г. НАСА планира още една мисия, която да се срещне с някога застрашителния астероид Апофис. Целта е да се разбере по-добре как е образуван той - дали е предимно твърдо тяло, или е по-хлабава колекция от отломки, които ще се разпаднат в атмосферата.

НАСА планира да използва същия апарат, който през 2023 г. кацна на астероида Бенну и върна проби на Земята. Тези проби бяха богати на някои от градивните елементи на живота и биха могли да помогнат на учените да разберат по-добре формирането на Слънчевата система. В нашата Слънчева система има милиони астероиди и има какво да научим, като ги опознаем, дори ако астероид 2024 YR4 не се окаже съдбоносен за нас.