Кирил Петков уволни двама надзорници на ББР

Служебният министър на икономиката Кирил Петков уволни членовете на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Митко Симеонов и Велина Бурска с формален повод - отказа им да се явят на среща  с него, пише investor.bg

От целия надзорен съвет на поканата за разговор се отзова единствено председателят на надзорния съвет Стамен Янев, стана ясно от прескоференция на ръководителя на икономическото минисерство. Също днес Петков обяви, че е внесена промяна в устава на ББР и тя вече ще може да отпуска кредити в максимален размер 5 млн. лв.

"Също, ограничавам ББР да не може да дава кредит по-голям от 5 млн. лева, на когото и да е било. По този начин си гарантираме, че независимо кой е в моята роля - тази банка няма да си смени дейността и пак да се прави на търговска банка.", добави служебният министър по време на брифинга.

Още по темата

ББР е одобрила кредити за над 268 млн. лв. по двете антикризисни програми

Увеличава се размерът на гарантираните от ББР заеми за пострадалите от пандемията компании

Бизнесът у нас взима 1,8 млн. лева за две седмици по програмата на ББР

Смяната не е неочаквана, след като Надзорният съвет на държавната банка отказа да предостави подробна информация за раздадените от банката кредити. Тази информация трябва да бъде одобрена от БНБ, но Петков уточни, че докато не бъде извършена, Надзорният съвет няма да работи.

В средата на месеца Петков обяви, че от капитала в размер на 1,4 млрд. лв. на държавната банка близо 1 млрд. лева са налети в 8 компании, от които четири може би са свързани индиректно с Делян Пеевски. Министърът поясни, че за утре е поканил за разговор управителите на тези фирми. За момента потвърждение има само от Български морски флот.

Митко Симеонов и Велина Бурска не се явиха на публичното изслушване, което Петков организира в икономическото ведомство и което се излъчи  на живо в интернет.

Министърът съобщи, че те са отговорни за одобряването на „необяснимо големите“ кредити на стойност между 140 млн. лева и 60 млн. лева, въпреки че банката по устав има основна мисия и задължение да подкрепя малкия и среден бизнес.

„От общо 1,9 млрд. лв. кредити на Българска банка за развитие към частни фирми (извън търговските банки), 1,8 млрд. лева - тоест 95% от всички - са към едва 20 клиента“, посочи министърът.

Петков предложи вместо Митко Симеонов и Велина Бурска в надзорния съвет на ББР да влезе Васил Щонов от консултантската компания Макинзи, както и Валентин Михов – който има образование от INSEAD и е работил в различни финансови институции в Австрия, Украйна.

След уволнението на Симеонов и Бурска икономическият министър ще търси съдебна отговорност за техните действия.

„Докато БНБ одобри предложените кандидатури, Българската банка за развитие реално няма да има опериращ надзор“, каза още икономическият министър.

Кирил Петков напомни още, че банката за развитие вече ще има горен лимит от 5 млн. лв. на кредитите, които ще може да отпуска и призова обществеността да реагира остро, ако след него друг принципал на институцията стартира процедура по увеличаване на този лимит.

Стамен Янев, който е член на надзорния съвет на ББР единствен се яви на изслушването. Той наскоро беше върнат от Кирил Петков на поста директор на Българската агенция за инвестиции. Янев разказа, че е в Надзорния съвет на ББР от осем месеца и че в този период е бил свидетел на затруднена комуникация между управителния съвет и надзора и му е било трудно да достига до всичката информация, от която е имал нужда, за да знае какво точно се случва в банката. Янев заяви, че по негово време големи кредити не са били одобрявани. 

Той каза, че управителният съвет на Българската банка за развитие не е докладвал на надзорния съвет за големите кредити, които са били отпуснати.

„Има затруднена комуникация между управителния съвет и надзорния съвет на ББР“, каза Янев.

Той заяви, че по негово време не са били отпускани големи заеми на фирми. Работело се е по подобряване на гаранционните схеми между ББР и частните банки, които отпускат земи на малките фирми и граждани за преодоляване на кризата от коронавируса.

Според него е било важно да се подава информация от банката към принципала, за да има собственика яснота как се осъществява нейната дейност. „Банката има пълен лиценз, но изпълнява специална дейност“, поясни той.

Янев даде пример с други банки за развитие в региона – Полската банка за развитие и Хърватската банка за развитие, в които надзорните съвети са в по-разширен състав и осъществяват политики по силата на тяхната регулация.

„Надзорът трябваше да провежда предварителен и последващ контрол на оперативната дейност на управителния съвет през създаване на допълнителни правила и политики, поясни Янев. - Не бяхме сезирани, когато имаше спешни кредити за подобряване.“, посочи Янев

Той потвърди, че контролът на дейността на управителния съвет е била ограничена.

„За да не спрем дейността на банката за кредитиране и гаранционната  програма с банките, заседавахме по оперативната работа, затова и нямаше контрол. Предложих да се смени одитния комитет, за да се следват принципите, които трябва да следва банката като прозрачност“, напомни Янев.

По думите му ББР има пълен банков лиценз и е инструмент за МСП, като целта е бизнесът да потърси инвестиции в други държави, за да станат фирмите конкурентоспособни на международния пазар.

Той подчерта, че се търси баланс за управлението на ББР, в която всеки член на ръководството на банката трябва да познава финансовата система, но и публичната сфера, за да се защитава държавния и обществения интерес.

Стамен Янев смята, че „хората от бранша са фокусирани върху бизнеса на банката, да се печели, като се пренебрегва обществения интерес“.

„Има специален закон  за малките и средните предприятия, за които държавата да е партньор,  да се помага на фирмите да се интернационализират, за въвеждат иновации, да добавят стойност на продуктите си и да излизат на глобалния пазар. В тази посока трябва да върви и нашата банка за развитие“, препоръча Янев.

За пример той даде Хърватската банка за развитие, в която са министрите на икономиката и финансите, и още 12 човека от различни институции, фокусирани да развиват структуроопределящи браншове в икономиката, преценяват как да се финансират малките и средни предприятия.