Икономическата реалност поставя под въпрос климатичната политика на Европа

Европа е на кръстопът по отношение на климата. Пътят към нулеви нетни емисии се очертава все по-дълъг, а пътуването става все по-трудно, тъй като страните предупреждават, че икономиките им не могат да поемат нарастващите разходи за постигане на целите за емисиите.

Лидерите на ЕС пристигат в Брюксел в четвъртък, разделени по въпроса колко бързо и доколко да се ускори зеленият преход. Ключов спор е планът на Европейската комисия да намали емисиите с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г.

Малко вероятно е лидерите да се споразумеят за конкретна цел на срещата на върха, а вместо това ще се фокусират върху „благоприятни условия“, които целят да предпазят бизнеса и потребителите от по-високи сметки, които могат да предизвикат негативна реакция от страна на избирателите.

„Всичко се свежда до въздействието на мерките за климата върху икономиката“, каза Хуан Чан, анализатор в BloombergNEF. „Има опасения, че разходите за регулациите за намаляване на емисиите могат да подхранват инфлацията, наред с високите разходи за енергия, които вече нанасят вреда на индустриалната конкурентоспособност на ЕС.“

Брюксел е изправен пред неприятна реалност: енергийната трансформация на Европа рискува да подкопае икономическата ѝ трансформация. Докато САЩ и Китай напредват благодарение на по-евтината енергия и значителната държавна подкрепа, европейските индустрии губят позиции.

По-високите разходи на блока заплашват да подкопаят индустриалната му основа - дори и да е световен лидер в областта на борбата с климатичните промени.

Пътна карта на ЕС за емисиите | Как ЕС се стреми да постигне климатична неутралност

Още по темата

Смахнатите идеи за борба с климатичните промени показват колко сме далеч от пътя

ЕЦБ е под натиск да разшири климатичните мерки към банковия сектор

Планът за енергетика и климат на България съдържа сериозни пропуски и недостатъци

Фрагментиран подход

Предизвикателството в четвъртък ще бъде да се намери обща позиция между страни с неравномерно разпределени енергийни ресурси, богатство и индустриална мощ. Става ясно, че климатът отстъпва в списъка с приоритети, тъй като правителствата се стремят да увеличат разходите за отбрана и да избегнат търговски конфликти.

Дори ако ЕС се придържа към общата си климатична цел, държавите членки ще искат да се уверят, че националните им интереси са защитени.

Висши дипломати от ЕС, които са говорили при условие за анонимност, заявяват, че заключенията, изготвени преди срещата на върха, постигат деликатен баланс между амбициозните страни и по-скептичните държави, но предупреждават, че всичко може да се промени, след като лидерите влязат в залата.

В основата на климатичната политика на ЕС е пазарът на въглеродни емисии – първата в света голяма програма за ограничаване и търговия с емисии – която налага ограничения на замърсителите, които с времето стават все по-строги.

Оставащите безплатни квоти в системата трябва да изчезнат през следващите 15 години, което поражда опасения, че индустрията няма да е готова.

Германия, най-голямата икономика в Европа, сигнализира, че ще се бори за по-добра защита на своята затруднена енергоемка промишленост. Канцлерът Фридрих Мерц възнамерява да настоява за по-бавно темпо на намаляване на емисиите в системата за търговия с емисии през следващото десетилетие.

Тази промяна ще даде на промишлеността повече време да се декарбонизира, като в същото време продължи да изпълнява целите.

Немски химически предприятия, включително BASF SE и производителят на амоняк SKW Stickstoffwerke Piesteritz GmbH, също искат значителни промени в пазара на въглеродни емисии, за да се предотврати рязкото увеличение на разходите. Те искат да продължат да получават безплатни квоти за по-дълго време.

„Нуждаем се от декарбонизация, но декарбонизацията никога не трябва да означава деиндустриализация“, заяви на 22 октомври германският министър на финансите и коалиционен партньор на Мерц, Ларс Клингбайл. „Можем да постигнем декарбонизация само с силна промишленост.“

Франция също търси повече защита за своята промишленост чрез търговски мерки. Париж иска ЕС да затегне таксите за въглеродни емисии по границите на блока, както и да защити европейските производители на стомана от конкуренцията от чужбина, преди да подкрепи целта за 2040 г. Финландия и Швеция призовават за преразглеждане на правилата за горското стопанство.

Още по темата

Зелената революция е жива и здрава - просто не и в САЩ

Климатичните промени направиха пожарите в Турция и Гърция 10 пъти по-вероятни

Банковият климатичен алианс прекратява дейността си след масово напускане на банки

Енергийни разходи и сметки

ЕС отбелязва добър напредък, като увеличава дела на възобновяемата енергия до 24,5% през 2023 г., което е три пъти повече от нивата през 2004 г., според последните официални данни, публикувани през декември.

Цените на едро на енергоносителите са спаднали от рекордните нива през 2022 г., след като Русия нахлу в Украйна и ограничи доставките на газ за Европа. Но разходите за промишлеността остават много по-високи — миналата година цените на електроенергията в ЕС са били повече от два пъти по-високи от тези в Китай и САЩ, според изчисления на лобистката група BusinessEurope.

„Буквално трябва да се придържаме към тях“, заяви Дейвид Кинг, основател и председател на Консултантската група по климатичната криза по повод на това как да останем конкурентоспособни спрямо Китай. „Това е въпрос на осигуряване на бъдещето на Европа заедно с останалата част от света.“

Срещата в четвъртък ще покаже дали лидерите могат да намерят начин да облекчат финансовата тежест на зеления преход за компаниите и потребителите, като същевременно запазят амбициите си в областта на климата.

По-трудно оттук нататък

Следващата фаза на намаляване на емисиите ще бъде по-трудна, тъй като внедряването на нови технологии, като улавяне и съхранение на въглерод или водород, е скъпо и бавно.

„Най-лесните мерки за намаляване на емисиите и преминаване към по-чисти енергийни източници вече са предприети“, смята Линда Калчер, изпълнителен директор на мозъчния тръст Strategic Perspective.

„Европейските производители на електроенергия се отказват от въглищата и все повече разчитат на възобновяеми енергийни източници. Това означава, че през следващите десетилетия ще трябва да внедряваме по-сложни решения.“

ETS2 ще бъде вторият пазар на въглеродни емисии в ЕС, който ще определи цена на емисиите от сгради и пътен транспорт. Много политици се опасяват, че допълнителната такса върху бензиностанциите може да обърне гражданите срещу зеления преход, а лидерите се готвят за противопоставяне по повод планираното въвеждане в четвъртък.

Европейският съюз ще се бори да постигне климатичната си цел за 2030 г. | Годишни нетни емисии на въглероден диоксид в милиони тона

Още по темата

ЕЦБ: Недостигът на вода е основният природен риск за икономиката на ЕС

Планът на ЕС за смекчаване на ESG правилата рискува вълна от съдебни дела

САЩ призовават Източна Европа да се оттегли от целите на ЕС за енергиен преход

Сам там

Усилията на Европа в областта на климатичните действия са поставени под въпрос. Повторното оттегляне на президента Доналд Тръмп от Парижкото споразумение и усилията на неговата администрация да провали климатичната дипломация – включително неотдавнашната мярка за блокиране на таксата за емисии от корабоплаването в Международната морска организация – разклащат вярата в международното сътрудничество.

Климатични експерти предупреждават, че това може да създаде проблеми за конференцията по климата COP30 в Белем, Бразилия, следващия месец и да даде на противниците на амбициозните климатични политики на Европа аргументи да лобират срещу бързото намаляване на емисиите в собствените си страни.

„Глобалната среда е неблагоприятна“, заяви Джос Делбеке, преподавател в Европейския университетски институт във Флоренция и бивш висш чиновник по въпросите на климата в Комисията.

„Губим САЩ – Тръмп забавя инвестициите в възобновяеми енергийни източници в страната си и забавя напредъка на международно равнище. В същото време ЕС трябва да намери ефективна стратегия, за да отблъсне конкуренцията от Китай в областта на чистите технологии.“

Какво следва

Дискусиите на срещата на върха между лидерите на ЕС обикновено са предназначени за най-спорните въпроси, като решенията се вземат с единодушие – процес, който изисква компромиси от всички страни. Макар лидерите да не подписват законопроекти, те определят политическата посока, която министрите трябва да следват по отношение на климатичната политика.

Очаква се политическата декларация от срещата на върха да проправи пътя на министрите на околната среда да работят за постигане на обща позиция по отношение на климатичната цел за 2040 г.

Одобряването на целта за намаляване на емисиите с 90% ще изисква подкрепа с квалифицирано мнозинство, което е по-ниска летва от постигането на единодушие.

Все пак дипломатите са разделени по въпроса дали може да бъде постигнато споразумение на извънредния съвет по околната среда в Брюксел на 4 ноември. Държавите членки остават разделени по въпроса как — и колко бързо — да се насърчи зеленият преход в сектори като селското стопанство, транспорта и промишлеността.

Още по темата

ЕС и Китай се ангажираха с водеща роля в областта на климата вместо САЩ

Данъчният закон на Тръмп спасява недолюбвани климатични и енергийни сектори

ЕС се движи по грешен път в земеделието

Климатичните амбиции на Европа срещат съпротива, целта за 2040 разделя мненията