Смахнатите идеи за борба с климатичните промени показват колко сме далеч от пътя

Колкото по-лоши стават нещата за планетата, толкова по-неприложими стават предложенията за нейното спасяване.

Приложение А включва предложения за интервенции за охлаждане на климата, фокусирани върху полярните региони, които са особено уязвими към изменението на климата. Арктика, например, се е затоплила близо четири пъти по-бързо от останалата част на земното кълбо между 1979 и 2021 г. Като се има предвид, че полюсите помагат за регулиране на температурата на Земята, като отразяват големи количества слънчева радиация обратно в космоса, както и съхраняват ужасно много прясна вода в огромните си ледени покривки, климатичните последици в Арктика и Антарктика ще се усетят по целия свят.

Знаем какво трябва да направим, за да защитим тези региони: Да намалим зависимостта си от изкопаеми горива. И все пак някои от предложените методи, които вместо това биха се стремили да лекуват симптомите, а не причината, всъщност биха могли да изложат на по-голям риск студените краища на планетата и биха изисквали безпрецедентни нива на глобално сътрудничество и инженерни постижения, отвъд всичко, което сме виждали досега.

Смахнати идеи

Вземете например: морски завеси. Идеята включва инсталиране на изкуствени структури, които да задържат топлата вода, достигаща до ледените покривки на Антарктика и Гренландия, като по този начин се предотвратява топенето на ледниците и покачването на морското равнище. Проектът „Морска завеса“, изследователска програма, ръководена от Арктическия университет, предвижда 80-километрова структура, закрепена към морското дъно, на 650 метра дълбочина, със 150-метрови завеси (изработени от все още неопределен материал).

Звучи доста амбициозно, но не сте чули всичко. Статия, публикувана във Frontiers in Science, подчертава опасностите от редица предложени методи за полярно геоинженерство, включително морски завеси. Авторите отбелязват, че инсталирането на инфраструктура на дълбочина върху различни повърхности на морското дъно е изключително предизвикателно, дори преди да сте взели предвид суровата среда и отдалечеността. Достъпът до строителната площадка може да е възможен само за няколко месеца всяка година и дори тогава условията остават трудни, като 56% от круизните кораби до района изпитват поне частични смущения или затруднения при влизане или излизане от района.

Няма да е евтино – някои учени смятат, че завеса от 80 км в Западна Антарктика би струвал поне 80 милиарда долара – и може да причини цяла гама от нежелани последици, като например нарушаване на морския живот и пренасочване на топла вода другаде, което би могло да ускори топенето на съседен ледник. Да не говорим, че изграждането и инсталирането на гигантската структура биха освободили огромни количества въглеродни емисии.

Други разгледани предложения включват пускането на кухи стъклени перли върху едногодишния арктически лед, за да се увеличи количеството слънчева енергия, което той отразява, и да се увеличат шансовете му за оцеляване. Проектът „Арктически лед“, изследователска инициатива, базирана в САЩ, наскоро беше затворен, след като тестове показаха, че малките стъклени топчета представляват риск за арктическата хранителна верига. Освен тези токсични ефекти върху биоразнообразието, заслужава да се отбележи, че за да работи планът, ще трябва да произвеждаме 360 мегатона годишно, количество, еквивалентно на годишното световно производство на пластмаса.

Съмнителни ползи

Прегледът, ръководен от Мартин Зигерт, глациолог и заместник-ректор в Университета на Ексетър в Обединеното кралство, разглежда методи, включително удебеляване на морския лед (подход, който би изисквал 100 милиона помпи за морска вода, за да покрие цялата Арктика), инжектиране на стратосферни аерозоли (при което нещо като серен диоксид се пръска в атмосферата, за да блокира частично слънчевата светлина) и торене на океана. Заключенията за всички тях са, че са екологично опасни и не могат да бъдат внедрени навреме, за да се справят със симптомите на изменението на климата. Авторите пишат, „че по-нататъшните изследвания на тези техники не биха били ефективно използване на ограничено време и ресурси“ и подобни идеи биха могли да ни разсеят от спешната необходимост от декарбонизация.

Документът е критикуван от някои, че е едностранчив, като мнозина посочват, че вече сме изправени пред екологични щети без геоинженерство. Това е вярно, но също така вече е очевидно, че ползите от някои от тези техники е малко вероятно да надхвърлят огромните разходи.

Той обаче повдига един неудобен въпрос относно геоинженерството като цяло: В кой момент изследванията трябва да бъдат спрени? Намираме се в странна позиция, където официалната позиция на правителството на Обединеното кралство, потвърдена в доклад на Комитета за екологичен одит относно околната среда на Обединеното кралство и Антарктика, е, че „не подкрепя управлението на слънчевата радиация“, докато е отделило над 56 милиона паунда за изследвания в тази област. Лицемерно, разточително или разумно ли е това?

Докато експериментите отговарят на строги етични критерии, като този, определен от Американския геофизичен съюз, ние трябва да подкрепим стремежа към научни знания. Необходимият дебат, който ни предстои, е деликатен, като балансира относителните рискове от геоинженерните подходи с опасностите от изменението на климата. Трудните дискусии ще бъдат улеснени от строги, прозрачни изследвания - както на климатичните интервенции, така и на самите недостатъчно проучени полярни региони.

Те също така ще бъдат опростени от непоколебим ангажимент за декарбонизация. В крайна сметка, колкото по-малко замърсяваме, толкова по-малка ще е нуждата от интервенции за охлаждане на климата.

Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяваща изменението на климата.

Още по темата

Повечето корпоративни планове за преход към климатична устойчивост са ненадеждни

Учените свързват големите въглеродни замърсители с утежняването на горещините

САЩ раздават 35 милиарда долара годишно, за да затоплят планетата

Оризът може да изхрани света - дори с по-малко фермери

Европа може да замръзне, ако това океанско течение се срине