Европа може да замръзне, ако това океанско течение се срине

За повечето хора адаптацията към климатичните промени означава подготовка за по-високи температури. Затова във Великобритания най-после се строят отдавна закъснели язовири, Кент вече изобилства от лозя, а предприемчиви производители се опитват да правят олио от местно отглеждани маслини в Линкълншър.

Но какво ако климатичната криза вместо това ни хвърли в свят на мразовити зими и изпечени лета, обезценявайки тези селскостопански инвестиции? Този риск е силно подценяван, както и зле комуникиран — и всичко зависи от случващото се в Атлантическия океан.

Нашата метеорологична система разчита на Атлантическата меридионална обръщателна циркулация (AMOC). Тази жизненоважна система от океански течения пренася топла вода на север, а след това се връща на юг с поток от дълбока, студена вода. Полученият топлообмен помага климата в западна Европа да е значително по-мек от други места на същите ширини, като Сибир, и играе роля за глобалните модели на валежите и разпространението на фитопланктона (и следователно за рибните запаси и подводното биоразнообразие).

Но с изгарянето на изкопаеми горива хората поставиха под риск този огромен морски конвейер. Движеща се както от температура, така и от соленост, AMOC е на ръба да отслабне, тъй като океаните се затоплят, а огромни количества прясна вода от топящата се ледена шапка на Гренландия разреждат Северния Атлантик.

Учените я разглеждат като потенциален „елемент на прелом“: можем да стигнем до момент, в който обратните връзки поемат контрола и предизвикват рязка промяна в системата — колапс на AMOC. Тук има огромна неопределеност, включително нивото на глобално затопляне, при което започват необратими промени, и времевата рамка, в която е възможно спиране.

Събирането на данни започна едва през 2004 г., така че е трудно да се отделят дългосрочните тенденции от краткосрочните колебания. Проучвания — като статия от януари 2025 г., според която AMOC не е забавяла през последните 60 години, и изследване от 2018 г., предполагащо обратното — използват климатични модели за запълване на празнините. Докато има доказателства, че AMOC е отслабнала, като появата на „студено петно“ южно от Гренландия, разногласията между публикациите затрудниха количествената оценка на риска.

Учените са единодушни, че системата определено може да колабира — прехвърляла се е рязко между „слаб“ и „силен“ режим няколко пъти през последните 70 000 години — и че въздействието би било катастрофално. Но е по-лесно да се игнорира, когато науката изглежда толкова нееднозначна. Само през последната година ето няколко противоречиви изводи от различни изследвания:

• Октомври 2024: „Атлантическите течения са на ръба на колапс.“
• Януари 2025: AMOC не е намаляла през последните 60 години.
• Февруари 2025: „Пълен колапс на жизненоважните атлантически течения е малко вероятен през този век.“
• Август 2025: „Колапсът на критично атлантическо течение вече не може да се счита за малковероятно събитие.“

Подобен списък предполага, че консенсусът диво се люшка от едната към другата крайност, но всяка от тези статии добавя парче към „огромния пъзел“, както океанографът и климатолог Стефан Рамсторф го нарича в блога RealClimate.

Например февруарската публикация в Nature, водена от учения от Met Office Джонатан Бейкър, сякаш противоречи на изследвания, предупреждаващи, че AMOC се доближава до критичната точка. Но разликата е в семантиката — степента на отслабване, класифицирана като „колапс“ в по-новата статия, в която Рамсторф е съавтор, е определена като нешо по-различно в по-ранната.

Анализът на Бейкър на над 30 климатични модела показва, че дори при екстремни емисии на парникови газове и приток на прясна вода AMOC продължава да функционира, задвижвана от ветровете на Южния океан, макар и в изключително отслабено състояние.

Успокояващо ли е това? Не и за мен. Отслабена AMOC би имала огромни последици за планетата, като по-сурови европейски зими — как ви звучи минимум от -20°C в Амстердам? — ускорение на покачването на морското равнище и по-свирепи урагани. Но медийните публикации се задържаха върху изказването на Бейкър, че системата е „в безопасност от климатичен колапс“, вместо върху нюансите.

По-новата статия, публикувана в Environmental Research Letters, излиза отвъд 2100 г., използвайки климатични модели, за да прогнозира какво може да се случи при различни сценарии до 2300 и 2500 г. Ако въглеродните емисии продължат да растат, 70% от проекциите предвиждат колапс на AMOC до 2300 г. Ако спазим обещанията от Парижкото споразумение, спиране пак се случва в 25% от случаите.

Когато учените не са сигурни или рискът изглежда нисък, е изкушаващо да не се тревожим. Но когато става дума за потенциално катастрофални последици — ако самолетът, на който се качвате, има 25% шанс да катастрофира, бихте ли летели? — тогава е оправдан по-предпазлив подход. По-внимателното следене на случващото се в Атлантика може да изплаши света достатъчно, за да започнем да вземаме климатичната криза по-сериозно.

Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ изменението на климата.

Още по темата

Смилянският боб: емблема, застрашена от климатичните промени и недостиг на кадри

Климатичните промени направиха пожарите в Турция и Гърция 10 пъти по-вероятни

ЕЦБ е под натиск да разшири климатичните мерки към банковия сектор

Доброто управление на ресурсите е ключът за справяне с климатичните промени