Китайската ядрена търговия с Русия рискува да наруши военния баланс

В същия ден през декември, когато китайски и американски дипломати заявиха, че са провели конструктивни разговори за намаляване на военното напрежение, руски инженери доставяха огромен товар ядрено гориво на отдалечен остров само на 220 километра от северното крайбрежие на Тайван.

Китайският така наречен бърз реактор-размножител (Fast breeder reactor (FBR) на остров Чанбиао е една от най-внимателно наблюдаваните ядрени инсталации в света. Представители на американското разузнаване прогнозират, че когато започне да работи тази година, CFR-600 ще произвежда оръжеен клас плутоний, който може да помогне на Пекин да увеличи своя запас от бойни глави до четири пъти през следващите 12 години. Това би позволило на Китай да се изравни с ядрените арсенали, разположени в момента от САЩ и Русия.

„Напълно възможно е тази програма да е чисто цивилна“, каза Павел Подвиг, базиран в Женева ядрен анализатор от Института за изследване на разоръжаването на ООН. „Нещо, което ме тревожи, е, че Китай спря да докладва своите цивилни и отделени запаси от плутоний. Това не е доказателство, но определено не е добър знак."

Разрастващият се капацитет на Китай да разшири своето атомно оръжие идва, когато последният останал договор, ограничаващ стратегическите запаси на САЩ и Русия, е на ръба на колапса на фона на спираловидната конфронтация около войната в Украйна. Президентът Владимир Путин обяви на 21 февруари, че Русия спира участието си в новото споразумение START, решение, което президентът на САЩ Джо Байдън осъди като „голяма грешка“.

На видеоконференция на 30 декември Путин каза на китайския президент Си Дзинпин, че сътрудничеството в областта на отбраната и военните технологии „има специално място“ в техните отношения.

„Ясно е, че Китай се възползва от руската подкрепа“, каза Хана Ноте, германски експерт по контрола на оръжията. Рискът за Пекин е, че САЩ може да разширят собствените си запаси в отговор на натрупването на Китай, както и отмяната на договорите за контрол на въоръженията от страна на Кремъл и „несъответствието просто ще нарасне отново“, каза тя.

Представители на Министерството на отбраната на САЩ многократно са били тревога относно амбициите на Китай за ядрени оръжия, откакто издадоха доклад през 2021 г. до Конгреса. Военните плановици оценяват, че CFR-600 е готов да изиграе критична роля в увеличаването на китайския запас от бойни глави до 1500 до 2035 г. от приблизително 400 днес.

Представители на Пентагона казват, че доставката на 12 декември от руската държавна "Росатом" на 6 477 килограма уран подхранва атомна програма, която може да дестабилизира военния баланс в Азия, където има нарастващо напрежение около Тайван и контрола над Южнокитайско море. Китай разполага с малко средства за увеличаване на запасите си от плутоний за ядрени оръжия, след като първоначалната му производствена програма беше закрита през 90-те години, казват експерти.

Китай отхвърля опасенията на САЩ. Министерството на външните работи в Пекин заяви, че Китай "стриктно е изпълнил задълженията си за неразпространение на ядрено оръжие" и доброволно е предоставил "част от гражданските ядрени дейности" на Международната агенция за атомна енергия. Говорителят на Министерството на отбраната Тан Кефей каза на брифинг на 23 февруари, че САЩ многократно изтъкват „ядрената заплаха от Китай“ като извинение за разширяване на собствения си стратегически арсенал, докато Китай поддържа отбранителна политика, която не включва първо използване на ядрени оръжия.

Протестите на САЩ не разубедиха Китайската национална ядрена корпорация да поеме доставката на гориво от "Росатом" за реактора CFR-600, който се основава на руски дизайн, използващ течен метал вместо вода за управление на реактора. Ексклузивни търговски данни, показващи подробности за сделката, бяха предоставени на Bloomberg от Royal United Services Institute, мозъчен тръст в Лондон.

Още по темата

Ядрените запаси на Иран достигат рекорд след сигнали за почти оръжеен клас уран

Путин прекратява последния договор за ядрените арсенали на Русия и САЩ

Хватката на Русия върху търговията с ядрена енергия става все по-силна

По-малки реактори не е по-добре, когато става въпрос за ядрения ренесанс

Всички без Германия искат ядрен ренесанс и се чудят как да го постигнат без Русия

Истеризацията прави сегашното ядрено противопоставяне по-опасно от Карибската криза

Разширяващото се ядрено партньорство между Русия и Китай оказва огромно влияние върху усилията за неразпространение. Между септември и декември данните на RUSI показват, че Русия е изнесла почти седем пъти повече високообогатен уран в Китай за CFR-600, отколкото всички материали, изнесени в световен мащаб под егидата на САЩ и МААЕ през последните три десетилетия.

Китай е платил около 384 милиона долара на три вноски за 25 000 килограма гориво за CFR-600 от "Росатом" през този период, според данните на RUSI, които са получени от трета страна търговски доставчик и се основават на руски митнически записи.

От "Росатом" отказаха коментар. Проектът „ще се превърне в първата атомна електроцентрала с бърз реактор-размножител с голям капацитет извън Русия“, каза компанията ТВЕЛ на "Росатом" в изявление от 28 декември, потвърждаващо доставката на гориво.

Високообогатеният уран, дефиниран като наличието на изотопи на уран-235, рафинирани до чистота над 20%, е строго контролиран метал, който произвеждат или притежават само няколко държави. Колкото по-високо е нивото на обогатяване, толкова по-близо е пригодността за използване в оръжия, а спирането на международната търговия с високообогатен уран е централен стълб на политиката за неразпространение от 90-те години на миналия век.

CFR-600 е част от амбициозната програма на Китай за 440 милиарда долара за изпреварване на САЩ като най-големият доставчик на ядрена енергия в света до средата на следващото десетилетие. За разлика от традиционните реактори с лека вода, той работи с комбинация от силно обогатен уран и така нареченото смесено оксидно гориво, което дава използваем за оръжия плутоний като страничен продукт.

Китай също изгражда пустинна фабрика в провинция Гансу, предназначена да извлича плутоний от отработеното гориво на CFR-600, след като строителството приключи след две години. Пекин престана доброволно да докладва на МААЕ за запасите си от плутоний от 2017 г.

„Нарастващата секретност и силните дипломатически усилия срещу осигуряването на по-голяма прозрачност повдигнаха международно подозрение“, каза Тонг Жао, гостуващ изследовател в Програмата за наука и глобална сигурност на Университета в Принстън. „Не мисля, че някой може да изключи потенциалната военна употреба.“

Дипломатическата среща на високо ниво през декември между високопоставени американски и китайски служители в Ланфан, град, съседен на столицата на Китай, имаше за цел да проправи пътя за първото официално посещение на американския държавен секретар Антъни Блинкен като част от усилията за облекчаване на напрежението между двете най-големи икономики в света.

Но напрежението се повиши отново, след като пътуването на Блинкен беше отменено през февруари в отговор на предполагаемия китайски балон за наблюдение във въздушното пространство на САЩ, който Байдън нареди да бъде свален от военен самолет. На конференция по сигурността в Мюнхен висшият дипломат на Китай Ван И нарече реакцията на САЩ „истерична“, докато Блинкен предупреди Пекин да не доставя смъртоносни оръжия за войната на Русия в Украйна.

Опасността сега е, че взаимните обвинения между Пекин и Вашингтон ще придобият ядрен обрат, след като CFR-600 започне да работи, позволявайки потенциалното производство на плутоний за оръжия през следващите години.

„Преди това Китай се ограничаваше до това, което наричаше „минимално ядрено възпиране“. Този потенциал беше много по-нисък от американския“, каза руският експерт по контрол на въоръженията Алексей Арбатов в коментар на 6 февруари за основаната от Кремъл Руски съвет по международни въпроси. „Но тогава, очевидно, китайците са решили да се мерят със Съединените щати (и, по подразбиране, Русия) по отношение на броя и качеството на ядрените сили.“

Русия става все по-зависима от Китай, след като едногодишната инвазия на Путин в Украйна предизвика безпрецедентни международни санкции. Китай показа, че няма никакво намерение да изостави своя твърд дипломатически партньор срещу техния общ противник САЩ, дори когато Пекин се представя като неутрален играч във войната.

Като част от петчленния клуб на официалните държави с ядрени оръжия, кодифициран съгласно Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1970 г., Китай и Русия не са задължени да докладват подробности, които биха могли да помогнат да се провери дали CFR-600 се използва за увеличаване на запасите от оръжия на Пекин. Обектът не подлежи на задължителен мониторинг на МААЕ, което налага Пентагона и анализаторите за контрол на въоръженията да правят предположения относно неговата цел.

Франк фон Хипел, физик и бивш съветник на Белия дом, сега в Принстънския университет, смята, че CFR-600 може да произвежда до 50 бойни глави годишно, след като започне да работи. „Бих очаквал обогатяването на HEU за CFR-600 да бъде по-малко от 30% - все още използваем в оръжие“, дори и да е по-ниско от спектъра на силно обогатен материал, написа той в имейл отговор на въпроси.

„За Китай получаването на технология и гориво е важно“, защото няма много места, откъдето може да получи плутоний и Русия няма да възрази, ако тежкият метал се използва за ядрени оръжия, каза Александър Габуев, старши сътрудник във Фондация Карнеги за международен мир.

„Всичко, което е лошо за САЩ и помага на американските конкуренти, сега се разглежда като нещо добро за Русия.“