Карибската криза през 1962 г. с разполагането на руски ракети, способни да носят ядрени оръжия, в Куба и заплашвайки континенталната част на САЩ е била повече под контрол отколкото сегашното ядрено противопоставяне между Вашингтон и Москва. В момента има много занижен диалог между суперсилите, а освен конфликта в Укрйана, светът все още изпитва ефектите от глобалната война срещу тероризма и икономическото забавяне. За разлика от Карибската криза има нов елемент, който е ескалация на напрежението чрез "истеризацията" на проблема - Путин обвинява Запада, че използва стратегия на ядрени клевети и шантаж, а Украйна го обвинява, че атакува АЕЦ "Запорожие". Това коментира доц. Любов Минчева, преподавател по Международни отношения и проблеми на сигурността в СУ “Св. Климент Охридски”, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"В този диалог има елемент на истеризация, който в диалог между ядрени сили или в състояние на риск от ядрен конфликт е много опасен. Путин казва, че ще използва всички средства в случай на екзестенциална заплаха срещу Русия, но всяка една истеризация в условия на потенциален ядрен конфликт е екзестенциална заплаха не само за Русия, а за всички нас. Има заиграване с "нека се опитаме да ескалираме напрежението, да се опитаме да ви предизвикаме". Диалогът трябва да бъде структуриран малко по-различно."

Карибската криза е точка на върхово напрежение в рамките на Студената война и тества границите на значимостта на идеологиите на двете съперничещи си суперсили - тя възниква след социалистическата революция в Куба и в резултат на желанието на Фидел Кастро да получи защита от Москва.  

"Двете сили започват да очертават идеологическите си параметри, но за жалост това става със средства, който много скоро показват, че е необходимо да се започне работа по деескалация на напрежението."

Президентът Кенеди успява да овладее ситуацията, въпреки че в неговото обкръжение има хора, настояващи за ядрен отговор на действието на СССР, което от своя страна е продуктувано от разполагането на ракети на САЩ в Турция година по-рано, с което заплашват западните части на СССР и Москва.

"Дипломацията е много по-впечатляваща по време на Кубинската криза, независимо от липсата на горещи линии, като става чрез писма и изявления по радиото."

САЩ се съгласяват да демонтират установките в Турция и Кремъл трябва да приеме това на доверие и първи да изтегли своите ракети от Куба.

Кубинската криза има своето измерение в по-широкия контекст на Студената война и периода на интензивни ядрени опити през 50-те години.

"Тя е преломен момент, но ядрената дипломация и състезание са много странен казус, в който веднъж въвлечени, като че ли силите нямат изход от него."

Ядрената дипломация сега е изпаднала в "дилемата на затворниците", в която никой от замесените не иска да поеме отговорността за сътрудничество, каза Минчева. Идеята зад политиките на задържане е възприемането на ядрените оръжия преди всичко като морално политически инструмент за натиск, който работи само ако противникът е убеден в готовността за употреба.

"Днес при кризата в Украйна много експерти поставят въпроса, че може би има граници на тази дипломация на принудата. Всяко оръжие има граници, в които е ефективно, и големият въпрос е дали не минахме границите на Студената война и не се намираме в ново състояние, в което да преосмислим нашето отношение към ядрена война."

Карибската криза има своите положителни ефекти, като след нея се появяват споразуменията за ограничаване на ядрените опити през 1963 г. и тяхната забрана през 1996 г., Договорът за неразпространение на ядрени оръжия през 1968 г. и механизмите за контрол и инспекции на ядрените програми за военни и цивилни цели.

Как се развива карибската криза и ядрената дипломация след нея и ще има ли ефект новият договор за забрана на ядрените оръжия може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.