В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Всички без Германия искат ядрен ренесанс и се чудят как да го постигнат без Русия

Йордан Янков, консултантска агенция "Нуклеон", "В развитие", 02.12.2022 г.

20:00 | 2 декември 2022
Автор: Даниел Николов

Зелената сделка на Европа породи неочаквани за архитектите ѝ връзки, които доведоха до ръст на цените на енергията и завръщането на въглищните централи на фона на недостига на природен газ. Очакваните инвестиции във възобновяеми енергийни източници не се материализираха на прогнозираните нива, защото инвеститорите видяха много голям политически риск. Идеята за безвъглеродна икономика на Европа до 2050 г. не може да бъде постигната без атомна енергия, тъй като възобновяемите източници все още нямат същия потенциал и качество на доставка на енергия. Това каза Йордан Янков, консултантска агенция "Нуклеон", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Петко Трухчев.

"Навсякъде в Европа - с изключение на Германия - тече процес на преосмисляне на политиката спрямо атомната енергия... Всички мислят за ядрени мощности и ядрен ренесанс", каза Янков, но подходът на Франция за големи АЕЦ може да е проблематичен, тъй като прави ядрената енергетика недостъпна за частния капитал.

Опитът през последните десетилетия е показал, че прогнозираните икономии от мащаба на големи ядрени мощности не се реализират, размерът на АЕЦ ги прави по-трудни за управление като всеки отделен реактор е на практика уникален, каза Янков.

Има много голям интерес от български частни инвеститори, които искат да изграждат малки модулни реактори (SMR), каза Янков. "Нуклеон" има проект за такива в Маришкия басейн, който включва работа в тандем с въглищните централи, което по думите на Янков е "много печеливша финансова схема", но не даде конкретна информация.

"Ние сме в етап на подготовка на договори, образуване на проектни компании, и смятаме, че до 2030 г. първите малки модулни реактори ще заработят в България."

Горивото за SMR, а и самите те, няма да има никаква зависимост от Русия, допълни Янков.

Появилите се тази седмица проблеми в 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" не могат да се опишат като "авария", каза Янков, а са регулярни утечки в рамките на експлоатационните параметри. Нивото на радиационна утечка е пет пъти по-ниско от нормалното, а подобни проблеми се отстраняват или в хода на работата на самата инсталация или в рамките на годишната профилактика. Отстраняването на появилия се теч в охладителната система по-рано е било малко по-сложно заради затруднения с доставките на части от Украйна, но отново не може да се говори за сериозен инцидент.

В коментар за възможностите за диверсификация на руското гориво за АЕЦ "Козлодуй", Янков каза, че е добре да има конкуренция с американската "Уестингхаус" и френската "Фраматом", а миграцията от руско гориво е технически напълно възможна, както показва опита на Украйна и Чехия.

"В тази геополитическа ситуация трябва да търсим алтернативи на руското гориво - ако не вземем в момента някакви мерки, това би било грешка от гледна точка на след две-три години."

Има много алтернативни източници на уранова руда извън Русия, като проблемът е с инсталациите за преработването и обогатяването на рудата, за да може да бъде използвана в АЕЦ. Има зависимост от действащите инсталации в Русия, но капиталите бързо ще се пренасочат към развитието на нови мощности, смята Янков.

"Пазарът не реагира панически засега... Ситуацията не е кризисна, поне на този етап."

Спирането на няколко реактора във Франция се дължи на специфичен проблем в дизайна и появата на корозия в охлаждащите тръби, обясни Янков. Проблемът не е фатален, но ще отнеме техническо време да бъде отстранен във всички засегнати инсталации, които са от едно поколение и са били въведени в експлоатация по едно и също време в края на 70-те и началото на 80-те години. Това на практика означава, че подмяната на засегнатите компоненти трябва да се извърши наведнъж в няколко охладителни системи.

"В момента френската ядрена енергетика доставя с една трета по-малко електроенергия от средното за последните пет години, но през 2023 г. ще се възстанови до нормалните си нива. Франция и Западна Европа ще трябва да изкарат една трудна зима, която ще постави под натиск енергийните системи на континента заради централното място на Франция в тях."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.