Скокът в цената на маслото с 47% има необичайно обяснение

В Нова Зеландия, която отговаря за близо половината от световния износ на масло, цените са се повишили с 46.5% за година до юни, достигайки 8,60 новозеландски долара (5,10 щатски долара) за опаковка от 500 грама. Това вече се разглежда като национална криза.

Министър-председателят на страната Кристофър Лъксън влезе в спор с журналист по време на пресконференция миналия месец, когато беше попитан за актуалната цена. Майлс Хърал, главен изпълнителен директор на Fonterra Co-operative Group Ltd. — най-голямата компания в Нова Зеландия по приходи и собственик на марката за млечни продукти Anchor — бе подложен на критики, след като защити високите цени и ги определи като добра новина за страната.

Голям дял | Нова Зеландия представлява около половината от световния износ на масло

Нова Зеландия не е единствената страна, където почитателите на млечните мазнини усещат натиска. Френският вестник Les Echos прогнозира миналия месец, че недостигът в доставките може да доведе до дефицит на масло до Коледа. В Обединеното кралство цените са най-високи за последните поне 12 години — 4,86 паунда (6,45 долара) за 500 грама.

Ресторантите в Лондон започнаха да използват зехтин като заместител — чиято цена спада от рекордните нива през миналата година. Индексът на цените на маслото на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) достигна през юни най-високото си ниво от създаването си през 1990 г.

Романът Butter (Масло) от Асако Юзуки се превърна в култов бестселър на англоезичните пазари, след като преводът му беше публикуван през 2024 г. Произведението представлява хипнотизираща смесица от кулинария и убийство, вплетени с феминистки размисъл върху безсмислието и образа на тялото в съвременна Япония — представете си нещо между Мълчанието на агнетата, Джули и Джулия и Прослушване.

През целия роман маслото служи като синекдоха за всички сетивни удоволствия, които главните героини, обсебени от цели и диети, си отказват: храна, секс и живот, свободен от всепроникваща и непреодолима вина. Манако Каджии — трансгресивната, харизматична и пълна серийна убийца в центъра на сюжета — въвлича главната героиня Рика в своя свят, като я убеждава никога повече да не яде маргарин и вместо това да си приготви ориз със соев сос и масло.

Това се представя като върховната утеха: „Когато светът е толкова несправедлив и враждебен, хората искат да правят неща, които им носят удовлетворение, които ги укрепват и защитават“, разсъждава Рика в един момент, след като приготвя френско ястие в елитна кулинарна школа.

Пазарни промени | Маслото е най-бързо растящият компонент в индекса на цените на млечните продукти на ФАО

Това звучи като послание, съвсем подходящо за света през 2025 година. Ако сте привърженик на виждането тип MAGA, да ядете червеното си месо, полято с масло Café de Paris, може да се възприеме като протест срещу „сойбой“ веганите, които натрапват овесено мляко и ви карат да се чувствате виновни за емисиите от парникови газове генерирани от млечната индустрия от 2,1 милиарда тона. Ако пък сте на другия край на политическия спектър, самостоятелната грижа, проявяваща се чрез гледането на The Great British Bake Off или чрез печене на бисквитки, може да бъде друг вид политически акт.

В романа на Юзуки има и друг ключов елемент: традиционната японска храна почти не присъства. Това съответства на другия фактор, който движи световните цени на маслото — модата по европейската кухня, особено тестените изделия, богати на масло, сред нарастващата средна класа в Азия и Близкия изток.

Ако изключим вътрешната търговия в рамките на Европейския съюз, Китай вече е най-големият вносител на масло в света. Саудитска Арабия внася повече от Обединеното кралство, а Индонезия, Обединените арабски емирства, Южна Корея и Мексико не изостават много. Вносът в Китай ще нарасне с 11% през 2025 г. спрямо 2024 г., според Министерството на земеделието на САЩ, поради увеличената консумация на печива.

Това не би изненадало никого, който прекарва време в социалните мрежи напоследък. Азиатски сладкарски вериги като китайската Holiland и южнокорейската Butterful & Creamorous са навсякъде в Instagram, TikTok, Pinterest и Xiaohongshu. На Световната купа по сладкарство, която се провежда на всеки две години в Лион, японските отбори спечелиха последните два конкурса, а Малайзия зае трето място тази година.

Нови граници | Най-големите вносители на масло са в Азия и Близкия Изток

Очарованието на висококачествените млечни продукти е трудно за отричане. Изминали сме дълъг път от аскетичните 90-те години, когато Антъни Бурдейн започна кариерата си като смел контрарианец със статия в The New Yorker, в която шокиращо твърдеше, че тази „много оклеветена храна“ всъщност има превъзходен вкус.

И все пак има нещо леко меланхолично в настоящата ни любовна връзка с маслото.

Рика, героинята на Юзуки, в един момент посещава ресторанта Château Joël Robuchon — токийския филиал на покойния френски готвач, който превърна картофеното пюре в олицетворение на разкоша, добавяйки към него абсурдни количества масло. Тя се храни сама, защото в нейния атомизиран живот няма нито приятел, нито най-добра приятелка, нито майка, с които би искала да сподели подобна вечеря. Останалите посетители са посивели служители на средна възраст, излезли на срещи по сметка с по-млади жени. В крайна сметка Рика получава само проблеми с храносмилането.

Това звучи като подходяща метафора за днешното ни състояние. Живеем на планета, разтърсвана от войни и глад, където търговията и икономическият растеж се забавят, работата е безмилостна, социалните връзки се разпадат, а температурите се покачват. Дори при сегашните високи цени, вкусът на масло — също както и вечерята в Joël Robuchon — е като бегъл поглед към свят на лукс, който все повече се изплъзва. В наши дни приемаме всяка възможна утеха.

Още по темата

Търговците на вино и масло в Европа бързат към САЩ, за да избегнат митата

Най-популярното растително масло в света продължава да страда от волатилност

Силен тласък за българското розово масло: влиза в европейската фармакопея до две години