Инфлацията - единственият показател, който може да охлади икономическия бум след Covid-19

Икономистите обичайно използват множество измерители, които да покажат кога растящите икономики са достигнали някакъв лимит по отношение на скоростта. Инфлацията обаче е единственият показател, който сега е приеман сериозно, пише Bloomberg.

Продължителен ръст на цените вероятно ще убеди политиците и централните банкери, че е време да натиснат спирачките на експанзионистичните мерки, приети по време на пандемията, включително високите публични разходи или ниските цени по заемите. Това е една от причините, поради които данните за потребителските цени в САЩ, които ще бъдат публикувани във вторник, ще бъдат следени отблизо, въпреки че е необходим повече от месец, за да се променят нагласите.

Измина десетилетие откакто инфлацията оказваше натиск върху богатия свят. Графика: Bloomberg 

Междувременно - като част от дълбоката промяна в икономическото мислене, която набра темпове през изминалата година - цялата гама от други показатели, на които някога се разчиташе, за да сигнализират за проблеми - отпада.

Смяташе се, че определени нива на бюджетните дефицити и публичните дългове са предупредителни знаци, докато много страни не надминаха тези граници през последната година, без да се сринат. Оценките за пълна заетост - или за най-много работни места, които една икономика може да създаде, без да прегрее, също се оказаха грешни.

Новата философия

Изоставянето или омаловажаването на всички тези критерии означава, че е по-малко вероятно длъжностните лица да предприемат превантивните действия, които са задушавали експанзиите в миналото.

Промяната също се превръща в подем към смирението в професия, която не е известна с това. По-рано икономистите предлагаха своите прогнози като основа за политиките. Те трябва да признаят, че бъдещето е пълно с неща, които те просто не знаят.

„Влиянието на дългосрочните прогнози се изпари и това е много хубаво“, коментира Джеймс Галбрайт, професор по икономика в Тексаския университет. „Политиките се създават за справяне с наличните проблеми. Ако има последици по-късно, трябва да ги адресираме по-късно”, отбелязва той.

Тази философия е заложена в основата на новата рамка за лихвените проценти на Федералния резерв. През последното десетилетие централната банка започна да повишава разходите по заемите въпреки забавената инфлация и нивото на безработица от около 5% след финансовата криза.

Сега представителите на Фед оценяват това като грешка, защото по-ниската безработица не води до ръст на цените. Централните банкери планират да определят политиката си спрямо настоящата ситуация в икономиката, а не спрямо очакванията им за това какво ще се случи.

Десетилетието преди Covid-19 показа, че икономиката на САЩ може да продължи да създава работни места без опасения за инфлацията. Графика: Bloomberg 

Във фискалната политика също има преосмисляне на ограниченията на скоростта.

Бюджетните дефиците и националният дълг като дял от икономиката преди бяха основни метрики. Европейският съюз наложи отграничение на дефицита в размер на 3% от БВП. Икономистите Кармен Райнхарт и Кен Рогоф твърдят в проучаване, че дълъг от 90% от БВП е опасна повратна точка.

Този начин на мислене доведе до политики на строги икономии след първоначалния шок от финансовата криза през 2008 г. - а резултатът беше слабо възстановяване. Но бюджетните прогнози бяха твърде песимистични, тъй като не предвиждаха, че лихвените проценти ще останат ниски.

Още по темата

Инфлацията може да ни върне към Арабската пролет

Инфлацията може да попречи на възстановяването на долара

Най-големият страх на Wall Street вече не е Covid, a инфлацията

По време на пандемията правителствата бяха по-склонни да харчат. Администрацията на американския президент Джо Байдън настоява за мерки на стойност над 5 трилиона долара през първата си година - гориво за по-бързото възстановяване на икономиката, което изглежда вече е в ход.

Колко горещо?

В някои отношения новият подход се привежда в съответствие със Съвременната парична теория. Според нея правителствата имат възможност да подобрят икономиките си чрез фискални разходи и инфлацията, а не нивата на дефицит или дълг - са сред показателите, които властите трябва да следят.

„Едно нещо, към което всички са се насочили, е да позволят на икономиката да бъде малко по-гореща”, коментира Скот Фулилър, икономист и преподавател в Университета на Мисури. „Това е нещото, за което настояваме от десетилетия“, добавя той.

“За съжаление икономистите не са отделили достатъчно внимание на въпроса каква ще бъде безопасна максимална скорост, а са се фокусирали твърде много върху централните банки, въпреки че сега фискалната политика е стимул за възстановяване”, смята експертът.