Сделката между ЕС и САЩ на Тръмп ще нанася щети на Европа години наред

Най-доброто, което може да се каже за търговското споразумение между ЕС и САЩ, договорено миналата неделя - поне от европейска гледна точка - е, че можеше да бъде много по-лошо.

В крайна сметка, 15% мито, което Америка сега ще налага върху почти целия европейски внос, е половината от 30% мито, което Доналд Тръмп заплаши да наложи от 1 август. То също не е по-високо от базовите мита, които президентът на САЩ налага на много други търговски партньори, така че Европейският съюз ще понесе малко конкурентно неблагоприятно положение. Разбира се, новите данъци са удар, но поне това слага край на несигурността, която висеше над трансатлантическата търговия досега тази година. „Създаваме по-голяма предвидимост за нашите предприятия“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Това е необходимо, за да могат нашите компании да планират и инвестират.“

И все пак не може да се скрие, че това беше изключително лоша сделка за ЕС. Когато Обединеното кралство се съгласи на 10% мито, Брюксел настоя, че никога няма да приеме подобни унизителни условия. Сега ЕС не успя да договори дори това. Goldman Sachs казва, че ударът върху икономиката на еврозоната от сделката ще бъде около 0,4 процентни пункта от БВП до края на 2026 г. Но по-важното е, че сделката бележи вододел в отношенията между САЩ и ЕС, който вероятно ще има последици, които ще се отразят дълго след влизането в сила на митата.

Споразумението спира 80-годишния напредък към намаляване на трансатлантическите бариери пред търговията и задълбочаване на икономическите връзки. Тези усилия започнаха след Втората световна война, когато Европа и САЩ се стремяха да компенсират щетите, нанесени от катастрофалния експеримент на САЩ с протекционизъм през 20-те и 30-те години на миналия век, който благодарение на Закона за митата „Смут-Хоули“ от 1930 г. повиши средните мита на САЩ до 24%. Отговорът беше Общото споразумение за тарифите и търговията (GATT) от 1947 г., инициатива, ръководена от САЩ и Европа, за установяване на нова глобална система, основана на правила. През следващите десетилетия се присъединиха нови държави, ставките спаднаха и GATT се трансформира в Световна търговска организация. Междувременно европейците създадоха Европейската икономическа общност, по-късно станала ЕС, не за да „прецакат“ Америка, както твърди Тръмп, а като част от насърчаваната от САЩ прегръдка на свободната търговия.

Капитулация

Върхът в търговските отношения между ЕС и САЩ настъпи през 2013 г. със стартирането на преговори за установяване на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP). Това би било най-амбициозното споразумение за свободна търговия, което светът някога е виждал, предназначено да премахне нетарифните бариери пред търговията в области като хранителните стандарти, финансовите услуги, фармацевтичните продукти и държавните поръчки. TTIP се провали след Брекзит, идването на Тръмп в Белия дом и нежеланието на двете страни да се откажат от регулаторна автономия по отношение на чувствителни сектори като финансите и селското стопанство. Но трансатлантическите усилия за постигане на по-ограничена либерализация на търговията продължиха. При администрацията на Байдън например ЕС и САЩ създадоха Съвет по търговия и технологии, за да работят заедно по търговски въпроси и да задълбочат трансатлантическата промяна.

Малцина биха могли тогава да си представят капитулацията, за която ЕС се съгласи в неделя. Средните американски мита върху вноса от ЕС се очаква да се повишат от 1,5% в деня, в който Тръмп беше избран, до около 16%, според Goldman Sachs. В същото време, сделката изглежда ще разруши всички надежди за премахване на нетарифните бариери, които са дългогодишен източник на напрежение. Единственият успех на ЕС в преговорите беше твърдата му позиция срещу настойчивите искания на Тръмп за пренаписване на европейските правила за селското стопанство и цифровите услуги – по ирония на съдбата, промените тук бяха това, което много американски бизнеси искаха от търговска сделка преди всичко. Вместо това те са изправени пред най-лошото от двата свята: по-високи данъци върху вноса и липса на подобрен достъп до пазара.

Историята показва, че може да минат години, ако не и десетилетия, преди махалото да се върне към свободната търговия. Тръмп вече се хвали с увеличените приходи от митата, четирикратно увеличени през май, което администрацията се надява да допринесе значително за затваряне на очаквания дефицит от 3,4 трилиона долара, установен от Бюджетната служба на Конгреса. Точно както администрацията на Байдън никога не отмени митата на Тръмп от първия му мандат, трудно е да си представим, че Тръмп или която и да е друга администрация ще отмени новите.

От друга страна, ключовата разлика между сегашното положение и 30-те години на миналия век е, че европейците са избрали да не отмъщават на митата на Тръмп, като по този начин избягват повторение на разрушителните търговски войни от този по-ранен период. Но това до голяма степен отразява дълбоките разделения между членовете на ЕС относно това дали и как да отмъстят на фона на съмнения, че ЕС може да спечели търговска война, а не някаква привързаност към икономическата ортодоксалност.

Нарушено доверие

Ортодоксалният отговор на по-високите американски мита би бил ЕС да се стреми да намали бариерите пред търговията другаде, както с останалия свят, така и в рамките на собствения си пазар. Всъщност фон дер Лайен подчерта това в изявлението си след сключването на търговската сделка, цитирайки по-специално неотдавнашните споразумения на ЕС с южноамериканските членове на блока Меркосур, Мексико и Индонезия, както и усилията за повишаване на конкурентоспособността на ЕС в съответствие с препоръките от миналогодишните доклади на бившите италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета.

Но опасността е, че очевидната капитулация на ЕС пред Тръмп е навредила на доверието в Брюксел по начини, които биха могли да подкопаят подкрепата за свободната търговия и по-дълбоката европейска интеграция в рамките на блока. Десните популистки партии в Европа вече посочват сделката като доказателство, че ЕС не е в състояние да защити националните интереси. Френският крайнодесен лидер Марин льо Пен остро определи споразумението като „политическо, икономическо и морално фиаско“, което показва, че националният суверенитет е смазан „под тежестта на брюкселската бюрокрация“. Алис Вайдел, съпредседател на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, нарече сделката „признание за провал за ЕС“, докато унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Тръмп е „изял фон дер Лайен за закуска“.

В същото време в ЕС нарастват призивите за защита на индустриалните сектори, които се очаква да бъдат засегнати, тъй като митата на Тръмп отклоняват търговията от другаде. ЕС вече въведе мита върху вноса на китайски автомобили. Сега европейските производители на стомана искат защита от вероятна вълна от евтин внос в резултат на 50% мито от Америка върху вноса на стомана. Въпреки че потребителите ще се възползват от по-ниските цени в краткосрочен план, всяко усещане, че нарушаването на световната търговия вреди на европейския бизнес, би могло да направи призивите за защита по-трудни за устояване.

Междувременно идеята, че ЕС е лека категория играч, отслабва позициите му и в бъдещите преговори. Срещата на върха между ЕС и Китай този месец не успя да постигне напредък в разрешаването на търговски спорове, отчасти защото Пекин не желаеше да прави отстъпки на ЕС, който няма лостове за влияние. Само преди няколко седмици президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард говореше за потенциала на момент на „глобално евро“. Но усещането, че ЕС не е в състояние ефективно да защити собствените си интереси, подкопава претенциите му като геополитически играч, което е ключово за по-голяма глобална роля на европейската валута.

Сделката с митата сложи край на период на краткосрочна несигурност, както твърди фон дер Лайен. Но по-нататък ЕС изглежда по-изложен към вреден протекционизъм и заплахата от вътрешни критици, с по-слаба сила за договаряне на световната сцена. Жилото на унижението на Европа може да се задържи дълго след като шокът от митата отшуми.

Саймън Никсън е независим финансов коментатор и публикува бюлетина Wealth of Nations в Substack.

Още по темата

САЩ ще бъдат най-големият губещ от търговските "победи" над ЕС и Япония

Сделката между ЕС и САЩ: Какво всъщност е договорено и Тръмп ли е победителят?

Ами ако всички 27 страни в ЕС не подпишат сделката със САЩ

С тази търговска сделка САЩ принизиха основния си стратегически партньор