Японската търговска сделка буди опасения, че Тръмп е дал твърде големи отстъпки

Американските индустриалци и протекционисти алармират за пакта на президента Доналд Тръмп с Япония, като твърдят, че той рискува да подкопае заявените от него цели за ребалансиране на търговските отношения на Америка и съживяване на местното производство.

В сряда Тръмп и неговите водещи преговарящи приветстваха сделката като потенциален модел за други държави, които се надяват да получат отстъпки в митата, като се позоваха на обещанието на Токио да създаде фонд от 550 млрд. долара за американски инвестиции. 

Решението на президента да предостави на Япония облекчения за автомобилите обаче предизвика критики, че споразумението няма да се справи с основния източник на търговския дефицит на САЩ с Япония, дори и да поставя в неизгодно положение Голямата тройка от Детройт. Около 80% от търговския дефицит между САЩ и Япония е в областта на автомобилите и автомобилните части.

Съобщението от вторник бе поредният сигнал, че Тръмп е готов да преговаря за специфични за индустрията мита върху продукти, включително чипове и фармацевтични продукти, което може да подкопае най-трайния стълб на неговата митническа стратегия.

Реакцията подчертава рисковете от транзакционния стил на преговаряне на президента. Индустриите, които подкрепиха голяма част от търговската стратегия на Тръмп и могат да се възползват от солидни налози върху чуждестранните конкуренти, могат да бъдат забравени, когато плановете му се променят.

„Всяка сделка, която налага по-ниски мита за японския внос с почти никакво американско съдържание, отколкото за автомобилите, произведени в Северна Америка, с високо американско съдържание, е лоша сделка за американската индустрия и американските автомобилни работници“, заяви Мат Блънт, президент на Американския съвет за автомобилна политика, който представлява Ford Motor Co, General Motors Co и Stellantis NV.

Тръмп защити своя подход, в резултат на който бе постигната сделка за намаляване на специфичната за страната ставка на Япония до 15% и поставяне на американските налози върху автомобилите и частите на същото ниво - по-ниско от глобалната такса от 25% върху автомобилите.

"ЩЕ НАМАЛЯ МИТАТА САМО АКО ДАДЕНА СТРАНА СЕ СЪГЛАСИ ДА ОТВОРИ ПАЗАРА СИ. АКО НЕ, МНОГО ПО-ВИСОКИ МИТА! Пазарите на Япония вече са ОТВОРЕНИ (за първи път в историята!). ПРЕДПРИЯТИЯТА В САЩ ЩЕ ПРОЦЪФТЯВАТ!", публикува Тръмп.

В четвъртък неговият министър на търговията Хауърд Лутник нарече „глупави“ оплакванията на американските автомобилопроизводители и заяви, че ръководителите на производствените предприятия, с които е разговарял, „са спокойни за това“.

"Когато твоят конкурент от 25% срещу теб премине на 15% срещу теб, предполагам, че си малко потиснат. Но хайде, няма мита, ако го произвеждаш в Америка", каза Лутник по CNBC.

В интервю за телевизия Bloomberg в сряда Лутник заяви, че сделката също така засилва натиска върху Южна Корея и Европа да направят допълнителни отстъпки или да рискуват техните автомобилни производители да останат в много неизгодно положение. А прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит заяви, че подходът на Тръмп премахва бариерите пред американските продукти в чужбина. 

„Благодарение на президента Тръмп тези страни по света се съгласяват да отворят пазарите си за първи път за продукти и стоки, произведени в САЩ, което ще доведе до бум в продажбите и печалбите на американския бизнес тук, у дома“, каза тя пред репортери в сряда.

Въпреки това производителите на автомобили и други заинтересовани страни от индустрията се оплакаха в сряда. Те предупредиха, че предоставянето на Япония на неограничено намаление на автомобилните мита подкопава използването на тези налози не само за автомобили, но и за метали, полупроводници и други стоки.

„Неограниченият внос при митнически ставки, по-ниски от съществуващите ставки по раздел 232, критично подкопава“ намерението на закона и всъщност може да насърчи офшоринга, заяви Джон Туми, изпълнителен директор на Коалицията за просперираща Америка, застъпническа група, представляваща застрашени от внос индустрии, която подкрепя по-строг търговски контрол.

Разпоредбата за японските автомобили е много по-обширна от намалението на митата за стомана и алуминий, което Тръмп предостави на Обединеното кралство и което позволява ограничена квота за внос в САЩ при намалена ставка. 

Специфичните за отделните отрасли мита, наложени съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията, се разглеждат като по-траен инструмент от митата на Тръмп за отделните държави за повишаване на конкурентоспособността на стоките, произведени в САЩ, тъй като почиват на по-силна правна основа, а някои от тях са издържали през няколко президентства. Промишлените групи също така твърдят, че специфичните за продукта мита осигуряват сигурност, необходима за стимулиране на инвестициите в местни производствени предприятия. 

Други държави вече настояват за облекчения на секторните мита, а търговското споразумение между САЩ и Япония е сигнал, че те са предмет на преговори, твърдят запознати. Двама от тези хора прогнозираха, че споразумението също така ще увеличи влиянието на молбите на автомобилната и петролната промишленост за облекчаване на митата върху стоманата.

„Няма смисъл да се допуска неограничен внос на автомобили при 15%, като същевременно се налагат ставки от 25% за автомобилните части и 50% за стоманата“, добави Тумей.

Не е ясно също така как и кога може да се осъществи инвестиционният фонд от 550 млрд. долара - или дали той няма да се окаже също толкова илюзорен, колкото инвестиционните обещания, които Тръмп си осигури по време на първия си мандат от Китай в замяна на намаляване на митата. Въпреки че през 2020 г. Пекин обеща да закупи допълнителни американски земеделски стоки и други изделия на стойност 200 млрд. долара, в крайна сметка само 58% от тези покупки се реализираха в условията на пандемия, сочат данни на Института за международна икономика „Питърсън“.

Представители на администрацията на Тръмп смятат, че сделката с Япония, както и споразуменията с Индонезия и Филипините, са стимул за други големи партньори, включително Европейския съюз и Южна Корея, да дадат най-добрите си обещания за инвестиции и покупки. 

„Това стимулира сключването на други сделки“, заяви съветникът на Белия дом по въпросите на търговията Питър Наваро в интервю за телевизия Bloomberg.

Министърът на финансите Скот Бесент даде да се разбере, че инвестиционният план е помогнал на Япония да си осигури намаляване на митата, като заяви пред телевизия Bloomberg: „Те получиха ставката от 15%, защото бяха готови да предоставят този иновативен механизъм за финансиране.“

Лютник заяви в мрежата, че съгласно споразумението Япония ще служи като финансист, предоставящ собствен капитал, заеми и друга подкрепа за производствени предприятия, инфраструктура и други проекти в САЩ. 

Другите държави ще бъдат подложени на натиск да последват инвестиционния модел, заяви високопоставен служител на администрацията, който пожела анонимност, тъй като подробностите не са официално обявени. Инвестиционните сделки могат да се окажат особено привлекателни за Тръмп, който често възхвалява планираните разходи в САЩ, обявени след встъпването му в длъжност през януари. Президентът и високопоставени служители на администрацията също така редовно изтъкват нарастването на приходите от новите мита, които вече са донесли 113 млрд. долара през тази година, по данни на Министерството на финансите.

Акцентът върху инвестициите в американско-японското споразумение подсказва, че обещанието за повече приходи е взело превес над стремежа за защита на националните индустрии, казва един от запознатите.

Макар че преките чуждестранни инвестиции в САЩ биха могли да помогнат за разширяване на вътрешния производствен капацитет и капацитета за изкуствен интелект, не е задължително те сами по себе си да направят износа на страната по-конкурентоспособен. 

А някои анализатори изразиха съмнения дали обещанията на Япония да отвори пазарите си за американски продукти ще се окажат изпълними.

Администрацията определи отстъпката на Япония да приема автомобили, произведени по американските федерални стандарти за безопасност на моторните превозни средства, вместо да ги подлага на допълнителни регулаторни изисквания, като благодеяние за Детройт.

Въпреки това основна пречка за продажбите на американски автомобили в Япония са самите американски дизайни, а не само търговските бариери. Казано по-просто, японските потребители не се интересуват толкова от Ford и GM, колкото американците от Toyota и Honda. Япония продава на САЩ около 84 автомобила за всеки един, който САЩ продават там. 

„Американските автомобили, които са големи, просто не съответстват добре на нуждите, желанията и изискванията на японската общественост“, казва Колин Грабоу, асоцииран директор в центъра за търговска политика на Института Катон. „Не е ясно каква е ползата от това.“

Още по темата

Изненадващата сделка между Япония и САЩ превръща губещите в печеливши

Говела: Фирми и хора ще се адаптират към митата, но не знаем как

Колкото повече сделки сключва Тръмп, толкова повече доверие имат инвеститорите