Успехът на Катар в посредничеството за постигане на дългоочакваното прекратяване на огъня в Газа подобри репутацията му на международен посредник, като сега длъжностни лица обмислят кои други конфликти може да помогне да бъдат разрешени.
Богатата на газ страна от Персийския залив беше домакин на късния етап на непреки преговори между Израел и „Хамас“, които завършиха с примирието, започнало в неделя, като министър-председателят на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани работеше денонощно, за да постигне споразумение. Споразумението сложи край на повече от година на често разочароващи преговори, като в последните усилия участваха служители както от администрацията на бившия президент на САЩ Джо Байдън, така и от екипа на неговия наследник Доналд Тръмп.
Представителите на Израел и на „Хамас“ така и не се срещнаха лице в лице по време на строго организираните заключителни срещи в столицата на Катар, което подчертава сложния характер на ангажимента с високи залози. И задачата далеч не е изпълнена: Катар работи по втория етап на споразумението за прекратяване на огъня, който ще се прилага след изтичането на първоначалното примирие след по-малко от шест седмици.
Отношенията на Доха с „Хамас“ отново ще бъдат от първостепенно значение в поредните изключително деликатни преговори, в които все още има редица въпроси, на които трябва да се отговори, включително кой в крайна сметка ще управлява опустошената от войната територия и ще контролира възстановяването.
Пробивът между Израел и „Хамас“ е резултат от повече от десетилетие усилия на Катар да се позиционира като незаменим посредник в Близкия изток, понасяйки критики от съседите си и отвъд тях за координираното от САЩ настаняване на лидери на „Хамас“ - обявена за терористична организация от САЩ и други страни - като същевременно поддържа канали към Израел, въпреки че двете страни не се признават официално.
Катар беше изолиран от арабските държави, включително Саудитска Арабия, в продължение на почти четири години до 2021 г., въпреки че сега отношенията са подобрени. Продължителното и внимателно управление на отношенията дори с противникови страни ще бъде от решаващо значение за запазване на ключовата му роля.
Катар имаше „ключова роля“ в процеса на преговорите, „и то не само заради отношенията си с "Хамас“, каза Анна Джейкъбс, сътрудник в Института за арабските държави от Персийския залив във Вашингтон. „Неговите много близки отношения със САЩ, ангажираността му с висши израелски служители и значително подобрените му отношения със съседите от Персийския залив - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - са това, което превърна Доха в интегрален регионален фактор.“
Според един от катарските служители, помолил за анонимност, тъй като става дума за чувствителни въпроси, страната участва като посредник в повече от 10 други текущи дела от различно естество, в рамките на „мека сила“, подкрепена от държавния инвестиционен фонд на Катар на стойност 510 милиарда долара. Страната търси други места, където може да бъде полезна, заяви дипломат, информиран за преговорите в Газа, който също говори при условие за анонимност.
Например Катар вижда потенциал за работа в Афганистан, където иска да помогне за подобряване на хуманитарната ситуация, както и за ограничаване на опитите на „Ислямска държава“ да се утвърди там, каза дипломатът.
През 2020 г. Доха беше домакин на преговорите между САЩ и талибаните, работейки с първата администрация на Тръмп, и продължи да приема евакуирани лица, бягащи от Афганистан, след като талибаните си върнаха властта през следващата година. Тази седмица Катар улесни сделката за размяна, при която бяха освободени двама американски граждани, задържани в Афганистан, съобщиха от външното министерство.
Катар има конструктивни връзки и с Иран, с който споделя най-голямото газово находище в света. Целта е това да се използва за намаляване на напрежението между Техеран и Вашингтон, каза дипломатът. Те достигнаха зенит по време на първия мандат на Тръмп, като новият президент на САЩ ръководеше стратегия, наречена „максимален натиск“, като се оттегли от сделката за атомните дейности на Ислямската република и наложи тежки икономически санкции.
Иранският президент Масуд Пезешкян, избран миналата година с реформаторска програма, изрази желание да продължи да се ангажира отново със Запада както по отношение на ядреното развитие, така и по отношение на санкциите. Това създава потенциал за провеждане на преговори, каза дипломатът.
В миналото Катар помогна за освобождаването на американски затворници от Иран и подпомогна преговорите за освобождаването на украински деца, отвлечени от Русия след инвазията ѝ през 2022 г. Има голяма вероятност украинско-руското посредничество да започне сериозно през тази година, а страните с опит в тази област имат потенциал да участват като посредници.
В арабския свят Катар и Кувейт бяха единствените държави от Персийския залив, които отказаха да нормализират отношенията си с бившия сирийски президент Башар Асад, който беше свален в края на годината. Сега Доха се стреми да помогне за възстановяването на опустошената от войната Сирия, като координира действията си с Турция и Саудитска Арабия, за да гарантира, че тя няма да се превърне в провалена държава и ще има плавен преход към официално правителство.
Катар предоставя техническа подкрепа за съживяване на инфраструктурата в Сирия, включително на електроенергийния сектор, каза дипломатът, и вероятно ще инвестира в проекти за възстановяване.
Успехът на Катар като посредник „се дължи на неутралната му позиция, липсата на исторически багаж с много страни и желанието му да се ангажира едновременно с групировки като „Хамас“, талибаните и западните сили“, казва Абдулазиз Ал-Анджари, основател и ръководител на кувейтската компания Reconnaissance Research.
„Колкото повече го правят, толкова по-уникални стават и толкова по-трудно е другите да бъдат възприемани като надеждни посредници“, каза Ал-Анджари.
Кръв по ръцете
Катар никога не е поставял такъв високопоставен преговарящ като Ал Тани в центъра на посредническите преговори преди Газа, каза катарският служител. Премиерът дори заяви пред САЩ, че за всеки ден, в който няма сделка, той чувства, че на кръвта на жертвите е по неговите ръце.
Повратният момент настъпи в края на миналата година, след като разочарованата Доха обяви, че ще се оттегли от посредничеството. Посланикът на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф по нареждане на новоизбрания президент отлетя до катарската столица през ноември, за да попита защо.
Според дипломат, информиран за преговорите, тогава е започнала да се набира инерция. Уиткоф продължил да работи с главния пратеник на Байдън за Близкия изток, Брет МакГърк, за да окаже натиск върху израелците, докато катарците оказвали натиск върху „Хамас“, като в крайна сметка проправили пътя за дълго отлаганото споразумение, обявено на 15 януари. Според катарския служител начинът, по който САЩ са подходили към задачата като екип, преди новата администрация да встъпи в длъжност, е бил безценен за преодоляване на пропуските.
Според изпълнителния директор на Reconnaissance Research Ал-Анджари, макар че ефективността на Катар като посредник му е спечелила доверие дори сред враждуващите страни, той ще трябва да продължи да действа хитро.
„Способността му да запази ролята си ще зависи от начина, по който управлява отношенията си със съперничещите си сили, адаптира се към променящата се геополитическа динамика и избягва прекаленото влияние в един силно нестабилен регион“, каза той.