Малко след като командващият армията на Ливан Жозеф Аун беше избран за следващия президент на страната по-рано този месец, върху фасадата на сграда в северната провинция Аккар бяха разпънати гигантски плакати с него и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, които прославят фактическия владетел на Саудитска Арабия за „лидер на арабите“.
Богатата на петрол държава и нейният 39-годишен лидер - който подкрепи Аун да получи президентския пост - се очертават като едни от най-големите печеливши от последиците от продължилия 15 месеца конфликт в Газа, който наклони баланса на силите в Близкия изток срещу доскорошния ѝ съперник Иран. След като в неделя влезе в сила споразумението за прекратяване на огъня, влиянието на Техеран засега е осакатено: неговите проксита в Ливан и палестинските територии са унищожени, сирийският му съюзник Башар Асад е свален, а врагът му Израел е подсилен. Саудитска Арабия бързо запълва вакуума.
„Това е сблъсък между амбициозен млад мъж, който осъзнава, че светът се променя, и възрастен духовник, който се придържа към остарялата идеология, която го доведе на власт“, смята Мустафа Фахс, коментатор от Бейрут, който произхожда от духовническо семейство, което критикува Ислямската република. Той визира саудитския престолонаследник и иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей.
Кой в крайна сметка ще надделее в този двубой на визии за региона, е от голямо значение не само за двете сили, но и за останалата част от света, включително и за инвеститорите, които залагат на плановете на престолонаследника да разшири икономиката на Саудитска Арабия и да намали зависимостта ѝ от петрола. Бин Салман е наясно, че успехът му у дома зависи от това, доколко околностите на кралството са в относителен мир и се съгласяват със стремежа му да отдалечи региона от войните и икономическите неуспехи и да го насочи към развитие и просперитет, допълва Фахс. Сегашните проблеми на Иран са чудесна възможност да се ускори тази промяна.
„Това е големият удар за Иран“, заяви Пол Салем, вицепрезидент по въпросите на международната ангажираност в Института за изследване на Близкия изток, по време на онлайн събитие миналата седмица, организирано от базирания в Лондон мозъчен тръст Chatham House. „Това е моментът, в който всичко е черно на бяло, и именно това резонира в целия регион“.
Въпреки това кралството се опитва да избегне отчуждаването на Техеран, дори когато поема активна роля в оформянето на политическия преход в Ливан и Сирия и се подготвя за деня, когато войната в Газа ще приключи, по отношение на това кой управлява ивицата, как тя ще бъде възстановена и условията за по-нататъшно нормализиране на отношенията между Израел и останалите арабски държави.
На пръв поглед завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом тази седмица за втори мандат също благоприятства стремежите на престолонаследника в региона, предвид топлите им отношения. Но категоричната произраелска позиция на Тръмп и обещанието му да засили натиска върху Иран може да усложни плановете на Рияд.
Регионалната сфера на влияние на Иран се разпадна, след като на 7 октомври 2023 г. „Хамас“ атакува Израел и предизвика израелското нахлуване в Газа, което унищожи анклава и доведе до смъртта на десетки хиляди души, като се започне с убийствата на много от най-близките до Техеран военни ръководители. „Хамас“ е обявена за терористична организация от САЩ и много други държави.
В Сирия свалянето на Асад през изминалия месец сложи край на четири десетилетия иранско влияние над управляващата фамилия Асад и позицията на източносредиземноморската държава като опора на така наречената „ос на съпротива“ срещу Израел и Запада. В съседен Ливан пък „Хизбула“, която доскоро доминираше в страната във военно и политическо отношение и служеше като модел за иранската ос, остана без висшето си ръководство и без моста към Техеран през Сирия. От 1997 г. насам САЩ считат групировката за терористична организация.
Когато през 2015 г. стана министър на отбраната на Саудтиска Арабия, принцът престолонаследник Мохамед обяви война на иранските проксита, а преди две години сключи споразумение за дипломация с Техеран, договорено с посредничеството на Ирак и Китай.
Макар да действа бързо, за да се възползва от внезапния обрат в състоянието на Иран в региона, принцът пристъпва внимателно, за да не антагонизира Техеран или собствените си съюзници, твърдят няколко души, запознати с идите на саудитския владетел. Те са пожелали анонимност, за да могат да говорят свободно.
Саудитска Арабия все по-често се представя като големия организатор, а нейният ползващ се с голяма подкрепа външен министър принц Файсал бин Фархан прие основните представители от региона и Запада в Сирия миналата седмица, след като през октомври събра „глобален алианс“ за израелско-палестинско решение с две държави.
„Саудитска Арабия извлича ползи от новата си външна политика“, която дава приоритет на деескалацията и гледа на международните отношения главно през призмата на своя многомилиарден план за икономическа трансформация, известен като „Визия 2030“, казва Бадер ал-Саиф, доцент в Кувейтския университет.
Той допълни, че кралството работи усилено за постигане на консенсус сред арабските и мюсюлманските си съюзници и за използването му при взаимодействието с Европа и САЩ, докато те обсъждат законопроекта за възстановяване на Газа, Ливан и Сирия, който се оценява на десетки милиарди долари.
Вътрешноикономическите проблеми ще ограничат това, което Саудитска Арабия може да предложи. Богатите държави от Персийския залив също така искат да избегнат грешките от миналото, когато са предоставили милиарди долари на по-бедните си арабски съседи, за да видят как те се разпиляват поради лошо управление и подновяване на конфликтите.
Според ливанските власти предстоящото пътуване на новоизбрания президент на Ливан до Саудитска Арабия ще бъде съсредоточено повече към инвестициите, отколкото към финансовата помощ.
Но предизвикателствата надхвърлят намирането на средства за възстановяване на региона.
Иран все още държи властта в Ирак и Йемен - страни, които граничат със Саудитска Арабия. Освен това нарастващото напрежение около ядрената програма на Техеран и всяка ескалация на действията срещу Иран от страна на Израел или САЩ може да подхрани нови заплахи за Рияд и съюзниците му от Залива.
Саудитска Арабия и Турция работят в тясно сътрудничество по отношение на Сирия, където Анкара присъства от десетилетия и имаше ключова роля за свалянето на Асад, но двете регионални сили продължават да се конкурират за влияние върху новите лидери, наред с опасенията от страна на южния съсед на страната - Израел.
„Една арабска Сирия, която не е под властта на Турция, ще помогне за разсейване на напрежението между Турция и Израел“, казва Сами Надер, директор на Института за стратегически въпроси в Леванта.
Рияд трябва да се бори с интересите на собствените си съюзници като Обединените арабски емирства, които публично изразиха опасенията си от новото ислямистко временно правителство в Сирия. То е ръководено от „Хаят Тахрир ал-Шам“ - бивш клон на Ал Кайда - на което Саудитска Арабия и регионалните и западните съюзници са готови да дадат шанс в името на стабилизирането на страната.
Лидерът на групировката Ахмед ал-Шараа е направил всичко възможно да изрази умереност пред Запада и да успокои Саудитска Арабия и други сили от Персийския залив. Но и с него ще има трудности.
Ал-Шараа вижда себе си като човек, който по същество дава на Саудитска Арабия и нейните съюзници „възможност да върнат Сирия в арабската орбита“, и не желае да се превръща в тяхно прокси или да „компрометира хватката си върху властта“, казва Дарин Халифа, старши съветник в Международната кризисна група, който се е срещал многократно с ал-Шараа.
Според ливанските власти предстоящото пътуване на новоизбрания президент на Ливан до Саудитска Арабия се очаква да бъде съсредоточено върху инвестиции, а не върху финансова помощ.
Предизвикателствата обаче не се изчерпват с намирането на средства за възстановяване на региона.
Въпреки това Иран все още не е проиграл всички свои карти. Техеран може да реши да засили ядрената си програма, за да компенсира загубата на своите поддръжници, което вероятно ще предизвика ответна реакция от страна на Израел и САЩ, коментира Джон Соуърс, бивш директор на британската агенция за външно разузнаване MI6, по време на събитието в Chatham House миналата седмица.
„Това ще бъде рецепта за конфликт“, каза той.