В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

След падането на Асад Либия може да се превърне в новия плацдарм на Русия

Антонио Костадинов, редактор на Bloomberg TV Bulgaria, във "В развитие" 14.01.2025 г.

14:27 | 14 януари 2025
Обновен: 14:27 | 14 януари 2025
Автор: Bloomberg TV Bulgaria

След падането на Башар Асад от власт след близо три десетилетия на власт в Сирия под изненадващата офанзива на бунтовническата група Хаят Тахрир ал-Шам, един от най-важните въпроси беше какво ще стане с руските сили в страната, след като Москва беше ключов съюзник на Асад и успя да закрепи неговата власт по време на бушуващата в Сирия гражданска война. В отговор на неясното бъдеще и дали новата власт в Дамаск ще запази руските военни бази, в частност като гарант за предотвратяване на възникване на екстремистки заплахи, включително на “Ислямска държава”, Москва в крайна сметка започна да премества значителна част от военните си ресурси. Военноморската база “Тартус” на Средиземно море е един от ключовите обекти на Русия, тъй като действа и като разпределителен център и към Африка, това коментира Антонио Костадинов, редактор на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

В последните няколко седмици след падането на Асад от власт, сателитни изображения, верифицирани от CNN, показват пик на руски полети от Сирия към Либия. Според различни издания, като Wall Street Journal, руските транспортни самолети, които са летели до Либия, са транспортирали комплексни ПВО системи, включително радари за C-400 и C-300.

Целта на Москва вероятно е да намери алтернативна логистична база за своите военни операции в Африка - както и начин да запази своето военно присъствие в Средиземно море. “Тартус” е една от малкото руски военноморски бази с излаз на Средиземорието, а все още не е ясно дали Москва ще се споразумее с новите лидери в Дамаск за запазване на своите военни обекти там. Досега в продължение на близо десетилетие, военновъздушната база "Хмеймим" и “Тартус” изпълняваше и двете геостратегически цели на Русия - присъствие в Средиземно море и логистичен хъб към растящото влияние на африканския контигент, включително с руски войски и частната военна организация “Вагнер”. 

Либия е разкъсвана от вътрешни конфликти след падането на Кадафи от власт и би могла да се превърне в ключов играч за консолидиране на руските усилия за военно присъствие както на африканския континент, така и в Средиземно море. 

Сателитните снимки показват гигантския транспортен самолет “Антонов АН-124”, както и Il-76 - от "Хмеймим" до "Ал-Хадим", база, разположена в близост до Бенгази в източната част на Либия, контролирани от силите на ген. Халифа Хафтар след замразяването на конфликта с подкрепяното от ООН правителство в Триполи.

Хмеймим е хъбът за наемническите операции на Русия в Африка - първоначално за Централноафриканската република и по-късно в Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо. С подсилването си на военното присъствие в Либия, Москва може да запази достатъчно ресурси за кампании по-дълбоко и повече към южните части в Африка. Все още няма яснота дали новата власт в Сирия ще запази под някакъв начин присъствието на руски военни в страната, тъй като фактическият лидер на страната Ахмед ал-Шараа загатна, че под някаква форма иска да запази партньорството с Москва.

Анализаторите от American Enterprise Institute отбелязват, че руски полети до Бамако (столицата на Мали) през Либия вече демонстрират, че Москва започва да използва Либия като алтернатива за базите си в Сирия.  Освен това полетите не са с такава честота спрямо последните схеми на ротация на руските наемници в Бамако. Т.нар. Африкански корпус е под егидата на руското военно министерство и е фактическият наследник на наемниците на частната военна компания “Вагнер”, която през 2024 се вля именно тази структура.

Руските сили имат присъствие в Ал Хадим в продължение на няколко години, докато снабдяват с оръжие и наемници силите на ген. Халифа Хафтар, който е самообявил се лидер на голяма част от Източна Либия. “Всички очи върху Вагнер” - група, разследваща дейностите на руските наемници, по-рано през 2024 г. докладва, че е бил построен защитен комплекс близо до базата "Ал Хадим" като вид логистичен хъб за прехвърляне на руски бойни части в други региони на Африка. Междувременно в последните две години е имало и визити на заместник-министър на отбраната на Руската федерация - Янус-Бек Явкуров в Либия, за консолидиране на връзките с Хафтар, който е в конфликт с правителството на Националното съгласие в страната. Тези връзки между Москва и силите на Хафтар могат да бъдат още повече заздравени, ако военноморските сили на Русия решат да използват пристанище, което е под контрола на Хафтар, като алтернатива на руската военноморска база “Тартус” в Сирия. 

Въпреки загубата на позиции в Сирия след падането на Башар Асад, ако Москва успешно използва Либия за плацдарм на операциите си на африканския континент и запазване на достъпа до Средиземно море, това означава и пряка заплаха за НАТО. Неслучайно, италианският министър на отбраната Гуидо Кросето заявява в интервю пред италианското издание “Ла Република”, че “руски кораби и подводници в Средиземно море винаги са тревожен сигнал, още повече, че вместо да са на 1000 километра, те са на две крачки от нас”. В края на декември, вероятно в тази връзка италианският началник на отбраната ген. Лучиано Портолано пък е бил на посещение в либийската столица Триполи, откъдето управлява и покрепяното от ООН правителство на националното съгласие. 

Задълбочаването на връзките между Москва с Хафтар и неговото семейство е затвърдено и от помощта Русия да заобиколи международните санкции върху петрола, като реекспортира руски рафинирани петролни продукти, които са фалшиво етикирано с либийски произход, открива разследване на Bloomberg, публикувано през февруари 2024 година. 

Убежище за руски бойни кораби за Средиземно море - в пристанищата Тобрук или Бенгази, които са под контрола на ген. Хафтар, би било от стратегическо значение за Москва, след като черноморският флот на Русия не може да минава през Босфора, тъй като е във война с Украйна - това е по смисъла на Конвенцията на Монтрьо, която регулира преминаването на военни кораби във военно време. 

На този етап Русия запазва някакво присъствие в Сирия, тъй като все още новите власти в Дамаск дават донякъде амбивалентни послания дали ще прекратят сътрудничеството си с Москва и ще изгонят руските военни от "Хмеймим" и "Тартус". Експерти отбелязват обаче, че дори новите управляващи на Сирия позволят на Русия да ползва военновъздушната база на "Хмеймим" и военноморската база "Тартус", ще трябва да намали както броя на войниците си, както и на логистиката си - включително складовете с муниции, тъй като няма необходимост за поддържането на своя свален от власт съюзник - Башар Асад. Запазването на минимално военно присъствие под някакъв вид ново сътрудничество с новата власт в Сирия, в лицето на временния лидер Ахмед ал-Шараа, може да е с цел предпазване и превенция на възникване на нови екстремистки заплахи и възраждането на групировката “Ислямска държава”. 

Премиерът на подкрепяното от ООН либийско правителство Абдул Хамид Дабайба се противопостави на маневрите на Русия, тъй като смята, че това само би засилило вътрешните конфликти в неговата страна и той дори е поискал обяснение от руския посланик в страната. Дабайба също така посочва, че не иска Либия да се превръща в арена на конфликти на международни сили. 

На този фон САЩ също са започнали безпрецедентен икономически натиск на ключови либийски институции за корупция. Федералният резерв е започнал да осъществява натиск върху Централната банка на Либия, като е преустановила трансакциите с долари, докато не дойде “независим одитор” да провери всички операции на Либийската централна банка за пране на пари и за финансиране на тероризъм. Действията в частност са насочени срещу Националната петролна асоциация на страната, като според либийски официални лица има доказателства за контрабанда на петрол в източната част на страната и нелегални финансови връзки с Русия. Така САЩ си отварят път и за санкции срещу ключови либийски физически лица за корупция.