Новият многополюсен свят имитира САЩ в най-лошия им вид

Добре дошли в новия многополюсен свят, в който всеки трябва да се държи като САЩ в най-лошия им период. Това не е по-безопасно място.

През миналата седмица Иран нанесе ракетни удари срещу цели в три суверенни държави - Ирак, Пакистан и Сирия. Йордания също стреля по Сирия. САЩ (отново) удариха хутите, контролиращи Западен Йемен, които от седмици извършват атаки срещу търговски кораби в Червено море.

Русия, разбира се, продължава своята убийствена война в Украйна, за да утвърди вярата на Москва в нейното право на империя. Израел бомбардира Газа на пух и прах в разрез с призивите на САЩ и ежедневно разменя огън с "Хизбула", подкрепяната от Иран милиция в Ливан. В четвъртък израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отхвърли – категорично и публично – основното искане на администрацията на Байдън да постави бъдеща палестинска държава в основата на всяко уреждане на положението след войната в Газа. Отказът му обещава безкрайна израелска окупация и нестабилност в Близкия изток.

Ако има някаква добра новина, тя е, че Китай все още не показва никакви признаци за разширяване на своите войнствени претенции в Южнокитайско море до нападение или блокиране на Тайван. И все пак това по-скоро говори за текущата китайска икономическа слабост, съчетана с полезно двусмислен изборен резултат в Тайван, отколкото за някакво американско влияние или сила.

Свикнали сме САЩ да се месят навсякъде. От 90-те години на миналия век те нанасят удари с дронове срещу "Ал Кайда" и други транснационални терористични групи, където и да ги намерят. През 1999 г., въпреки гнева на Москва, те бомбардираха Сърбия, за да предотвратят етническото прочистване на албанците в Косово, тогава сръбска провинция. САЩ нахлуха в Ирак през 2003 г. въз основа на фалшиви новини за наличието на оръжия за масово унищожение и терористи от "Ал Кайда".

Не е случайно, че голяма част от международното обичайно право, уреждащо кога можете и не можете да атакувате цели на територия, която не е ваша, се основава на исторически инциденти, които включват САЩ.

Това започна през 1837 г., много преди САЩ да станат глобална сила, когато дадоха убежище на бунтовници срещу британското управление в Канада. Британски войници преминаха в САЩ, за да накажат бунтовниците, изгориха кораба им „Каролайн“ и го прекараха над Ниагарския водопад. До 1916 г. САЩ вече бяха агресорът. Генерал Джон Пършинг премина неканен в Мексико на (неуспешен) лов за Панчо Виля, който току-що беше убил 18 американци при трансграничен набег. След това, разбира се, имаше опустошителната експанзия на Виетнамската война през 1970 г. в Камбоджа, за да се потиснат войските на Северен Виетнам зад границата, и нахлуването в Афганистан през 2001 г., целящо изкореняването на лидера на "Ал Кайда" Осама Бин Ладен. САЩ го намериха и убиха десетилетие по-късно в Пакистан. Глобалната война на САЩ срещу тероризма породи ново поколение прецеденти.

САЩ никога не са били уникални. Израел извърши множество нападения и убийства в други страни през годините, както и бившият Съветски съюз. Апартейдът в Южна Африка преследваше Африканския национален конгрес, който той (и САЩ) смяташе за терористична организация, в Ангола през 70-те години. И все пак за краткия, така наречен еднополюсен момент, който последва края на Студената война, САЩ до голяма степен бяха сами в рутинното упражняване на това, което се равняваше на извънтериториален диктат със сила, от Балканите до Африка и Близкия изток - най-вече защото беше единствената страна, която разполагаше с дроновете, самолетоносачите и обхвата, за да бъде способна да го прави.

Това положение свърши. Много държави и недържавни участници вече разполагат с атакуващи дронове, което променя играта според Майкъл Шмит, който преподава международно право в университета Рединг в Обединеното кралство, е изтъкнат преподавател в Уест Пойнт в САЩ и е съветвал и двете правителства по въпроса. „Другият голям фактор, който променя играта, е киберпространството“, каза ми Шмит. „Ако бъдете поразени от недържавни актьори, които се намират в страни-убежища, както обикновено се случва, какво правите? Все още не сме виждали много много разрушителни или смъртоносни кибератаки, но със сигурност ще ги видим в бъдеще.“

Някои трансгранични действия са разрешени съгласно международното право, което прави изключения за тези, разрешени от Съвета за сигурност на ООН и за самозащита. Но дори и тогава няма картбланш. Едно правителство трябва да е изчерпало разумните възможности на държавата, използвана за укриване, да се справи с проблема. Действията трябва да бъдат пропорционални на заплахата, която трябва да бъде или непосредствена, или продължаваща. Някои държави обръщат внимание и са щателни по отношение на закона, казва Шмит, други изобщо не.

Необходими са изключения, за да може светът да бъде контролиран и държавите да могат да защитят населението си. Но американският обсег и изхвърляне вбеси други бъдещи регионални хегемони, по-специално Русия, Китай и Иран. Нарушенията на правилата от страна на Вашингтон също подкопаха призивите към така наречения Глобален юг да помогне за защитата на изградения до голяма степен от САЩ „международен ред, основан на правила“, който неговите съперници искат да унищожат. Сега повече държави използват сила в чужбина, като в някои случаи надминават ексцесиите на САЩ.

Така че Русия на Владимир Путин отново използва екзотични оръжия, за да убива противници в изгнание – особено в Обединеното кралство – държавна практика, която е невъзможно да се оправдае като самоотбрана. Турция редовно извършва несанкционирани нахлувания в Ирак и Сирия в преследване на кюрдски бойци и терористи. Техеран използва проксита, за да атакува съперниците си в региона.

Самозащитата е еластична концепция, която, когато се прилага към трансгранични удари, рискува погрешно тълкуване и непредвидени последици, дори и да е законна. Все повече държави и терористични организации имат достъп до атакуващи дронове. Някои квазидържавни групировки като хутите и "Хизбула" също разполагат с прецизни управляеми ракети. Все по-често тези определени от САЩ терористични организации имат властта да принудят други правителства към потенциално ескалиращи удари, които иначе биха избегнали. Неохотното решение на САЩ и Обединеното кралство да отмъстят срещу ракетните инсталации на хутите е очевиден пример.

САЩ се доказаха като глобален полицай с много недостатъци, но светът започна да нормализира и умножава най-лошите им поведения. Трудно е да си представим начин да върнем този дух обратно в бутилката му. Според Шмит няма изгледи да бъде договорен нов, изпълним международен договор, който да наложи ограничения.

И все пак правителствата могат и трябва да обяснят, публично и в детайли, какви според тях са законите, управляващи трансграничните военни действия, създавайки известна основа за ограничения и възпиране. Те трябва да са готови да обявят и да се противопоставят на очевидни случаи на злоупотреба - като непровокираната инвазия на Русия в Украйна или непропорционалната реакция на Израел в Газа - въз основа на очевидни факти и приети правни принципи. САЩ остават единствената глобална суперсила в света, но краткият им полумонопол върху властта да отприщи хаоса приключи.

В смелия нов многополюсен свят, който толкова голяма част от планетата искаше и преразпределението на технологиите и икономическата мощ направи неизбежен, сега имаме множество агенти на хаоса. Време е да осъзнаем това и да се справим с лошите актьори въз основа на собствените им недостатъци, вместо да си въобразяваме, че във Вашингтон има всемогъщ кукловод, който първо трябва да бъде озаптен.

Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.

Още по темата

Спасяването на Газа означава да се окаже натиск и върху Иран, и върху Израел

Европа трябва да се въоръжава за защита от варварите пред портите си

Войната в Украйна е източила почти половината от достъпните руски резерви

Светът изпитва страха от лиминалността

САЩ и Европа рискуват да се провалят по най-елементарен начин в Украйна

Кометата на Тръмп и още четири прогнози за 2024 г.