Светът изпитва страха от лиминалността

Кризата от 2024 г. „се състои именно в това, че старото умира и новото не може да се роди; в това междуцарствие се появява голямо разнообразие от болестни симптоми". Симптоми като крайна поляризация, демократична корозия и неофашизъм в САЩ и другаде, на свой ред предвещават конфликт, робство и война.

Чакайте малко. Този пасаж по-горе има за цел да опише годината 1930. Тогава се появява в затворническа тетрадка номер 3, написана от Антонио Грамши, философ марксист в Италия на Бенито Мусолини, когото фашистите държаха в затвора до смъртта му през 1937 г., за да му затворят устата.

Учените все още умуват какво е имал предвид Грамши. Но консенсусът е, че той се е тревожел колкото за радикалния ляв завой на световното комунистическо движение, толкова и за разпространението на фашизма в собствената му страна, а скоро и в Германия, Испания и други. В САЩ днес той вероятно щеше да види отражения в конфронтацията между пробудената левица и MAGA десницата и в отчаянието, обзело останалите от нас, докато нацията се насочва към избори, които може да решат съдбата на американската демокрация и глобалния мир.

Грамши е разбирал, че в такива безизходици обществото не може да напредне; вместо това, то витае в историческа ничия земя. Тъй като фронтовете се втвърдяват, ставаме неспособни да разрешим проблемите, от масовата миграция до изменението на климата, разпространението на ядрени оръжия и пандемиите. Новото, каквото и да е, в крайна сметка може да се окаже ужасно или добро. Но то още не може да се роди, така че настоящето изглежда болезнено.

Има дума за тревогата, която придружава подобни чувства на спрян или незавършен преход: лиминалност. Идва от limen, латински за „праг“, и се свързва с Хермес, който придружава юношите към зряла възраст, хората на средна възраст до сенилността, умиращите към Хадес, пътешествениците към тяхната дестинация – и всички нас, когато сме напуснали едно място, но все още не сме пристигнали на друго и следователно се чувстваме силно уязвими.

За разлика от това, когато са успешно завършени, преходите могат да бъдат вълнуващи и енергизиращи. Радостен праг, прекрачен в живите спомени, беше падането на Берлинската стена, което изглежда неизбежно днес, но изненада всички ни през 1989 г. В рамките на няколко години желязната завеса падна, Съветският съюз се разпадна, а Европа и светът бяха обединени. Нещо старо (Студената война) беше умряло и се роди нещо ново. Все още имаше болезнени места - в бивша Югославия или Руанда, да речем, или Северна Корея и Мианмар. Но повечето симптоми изглеждаха благоприятни.

В продължение на години САЩ, като най-старата продължителна демокрация и единствената останала суперсила, изглежда предлагаха мир, свобода и просперитет на все по-големи части от света. Свободата се разшири, докато повече държави ставаха демокрации. Образованието се разпространяваше. Новите технологии, като интернет, по-скоро ни свързваха, отколкото застрашаваха. Проблеми като изменението на климата изглеждаха разрешими, защото знаехме как да си сътрудничим. Насилието намаляваше. Бивши врагове като Русия обещаха да „изградят заедно траен и приобщаващ мир“, а Китай се ангажира с „мирен възход“. След като преминахме прага на 1989 г., ние се установихме в ерата на стабилност, „дълъг мир“. Историята, изглежда, беше „свършила“.

Терористичната атака от 11 септември 2001 г. – и реакциите и свръхреакциите, които тя предизвика – ни напомни, че тази стабилност е илюзия, но все още не сигнализира, че още едно старо умира. Това стана ясно едва през последното десетилетие. В началото на 2014 г. Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, разби следвоенната международна система, като се опита да превземе суверенна нация, Украйна. САЩ избраха президент Доналд Тръмп, който се разбунтува срещу американската конституция. Китай се превърна в ревизионистка сила, предизвикваща Запада и реда, който представлява. Затоплящият се климат и пандемията разкриха нашата неспособност да си сътрудничим, дори в лицето на екзистенциални заплахи.

Успоредно с намеците за края на света обаче са бяха развили различни панглосови разкази. Популярни в Силициевата долина и други интелигентни биотопи, тези видения подчертават зашеметяващия научен прогрес на нашия вид. За всеки нов вирус има нов тип ваксина; за всяка въглищна централа, отделяща въглерод - нов източник на енергия, за всеки дефицит на човешка изобретателност - нов и потенциално свръхчовешки изкуствен интелект.

В тази версия на новото, което предстои да се роди, Homo Sapiens няма да изчезне, но или ще реши проблеми като изменението на климата, или ще ги преодолее, като колонизира други планети и живее вечно. Така наречените екстропианци, космисти, трансхуманисти, ефективни алтруисти и други техно-утописти (понякога съкратени като Tescreal) вярват в различна степен, че сме предопределени да лекуваме не само обикновената настинка, но и самата смърт.

По-голямата част от нас не знаят какво да правят с този разделен екран. Ще ни спаси ли AI или ще причини нашето „изчезване“, както предупреждават някои практици и експерти? Ще издържи ли нашата демокрация или Тръмп ще бъде диктатор от първия ден, както се шегува? (И дали се шегуваше?) Ще отшумят ли боевете в Европа и Близкия изток или ще се разпространят в други страни, може би дори ще ни погълнат? Дали новото, което ще се роди, е утопията на вечния мир, за която копнеем от Имануел Кант, или антиутопия на вечната война?

„Именно тази радикална несигурност – незнанието къде се намираме и какво предстои – поражда такова екзистенциално безпокойство“, смята Джером Рус, историк на променящите света кризи в Лондонското училище по икономика. Така че лошата новина е, че 2024 г. вероятно ще бъде неприятна и ще проявява болестни симптоми. Добрата новина е, че новото ще се роди в крайна сметка и след като сме го родили, все още може да открием, че като цяло не е толкова лошо.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Топ рисковете в света според Eurasia

Путин иска да потвърди, че е обичан от населението

Демокрацията и политиката за климата ще се сблъскат през 2024 г.

През 2024 г. фалшивите новини може да унищожат демокрацията