Бахмут падна, но дали това наистина е руска победа?

Източноукраинският град Бахмут, превзет от руските сили след повече от 220 дни на улични сражения, е уникален с това, че е снабден със собствени алкохолни резерви, с които да отпразнува победата. Работниците на Artwinery, един от най-големите производители на пенливо вино в Източна Европа, успяха да спасят само около един милион бутилки от избите намиращи се на близо 80 метра под земята в 200-годишни гипсови мини, като там все още остават 9 милиона бутилки. Въпросът е дали ще се вдигне тост за тази пирова победа, или изпълнените с решителност винопроизводители, които преместиха производството в Одеска област, ще спасят това, което някога е било известно като "съветско шампанско", за да отпразнуват евентуалните украински освободители на града.

Битката за Бахмут, най-продължителната във войната досега, може да се окаже и най-кървавата. Миналия месец руските окупационни власти оцениха украинските загуби на 15 000 до 20 000 убити, въпреки че пропагандните издания посочват цифри до 40 000. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Русия е "претърпяла над 100 000 жертви в Бахмут". Във всеки случай е вероятно в боевете да са загинали или да са били ранени повече хора, отколкото жителите на Бахмут преди войната – тогава там живееха 70 000, а сега всички са се изнесли, с изключение на няколко десетки отчаяни души, които се крият в мазета.

Загубите не са съвсем от мащаба на Вердюн, където губят живота си близо 700 000 души през Първата световна война. Украинците все още не са признали официално загубата на Бахмут, но биха искали това да е руският еквивалент на битката за този малък френски град, който завързва и изцежда силите на нахлуващата германска армия достатъчно дълго, за да подготви успешна атака на друго място. Това е постоянната обосновка на продължителната и скъпоструваща защита на Бахмут от страна на украинските военни говорители и експерти.

От своя страна руските пропагандисти изказват подобно контратвърдение - че руските командири, по-специално Евгений Пригожин, основателят на частната армия "Вагнер", умишлено са въвлекли украинците в "месомелачката" "Бахмут", като са обезкървили резервите, които иначе Киев би използвал за контранастъпление. Уловката щеше да изчерпи и възможно най-голяма част от западното оборудване на Украйна.

"Те създадоха полуобкръжение на Бахмут", написа прокремълският политолог Сергей Марков в своя канал в Telegram. "Това беше интересно решение. То създаде илюзия за украинския президент Володимир Зеленски, че Бахмут може да бъде удържан. Зеленски продължаваше да хвърля все повече и повече украински военни ресурси за това, а Вагнер продължаваше да ги унищожава".

И двете страни разглеждат този етап на войната като фаза на изтощение, поне преди началото на дългоочакваната украинска контраофанзива. Те обаче не разглеждат въпроса защо най-ожесточените боеве се съсредоточават в тази малка част от 600-километровата фронтова линия. В крайна сметка руските нашественици можеха да изберат да се бият за територията, която бяха загубили в Харковска област, за да могат отново да заплашват с обкръжение украински крепости като Славянск и Краматорск.

Те можеха също така да се опитат да разширят завоеванията си в Запорожка област, вече обявена от Кремъл за руска територия. Можеха да изпратят "Вагнер", който се рекламира като неспособен за отстъпление, да изтласка украинските сили по-далеч от Донецк, най-големия град в окупираната от Русия Украйна. Сега фронтовата линия е на не повече от 15 км от него, което прави Донецк уязвим за широк спектър от украински оръжия.

Вместо това те избраха да упорито да изпробват отбраната на Бахмут, която включваше голяма мрежа от тунели като тези, в които се съхраняваха бутилките на Artwinery.

Украинците също можеха да изберат да се откажат от Бахмут и да използват войските, за да търсят слаби места в руските линии, като тези, които откриха миналата есен и които доведоха до възстановяването на голяма част от територията в Харковска област. Докато защитаваха "крепостта Бахмут", както стана известна в официалния дискурс, руските военни изградиха бастиони на дълги участъци от фронта, които би трябвало да направят подобни украински мълниеносни удари много по-трудни.

Амбициите на Пригожин, както предприемачески, така и сега очевидно и политически, вероятно са били основната причина Русия да държи на Бахмут. Редовната руска армия, деморализирана от поражението в Харковска област и принудителното изтегляне от Херсон в Южна Украйна, се нуждаеше от време, за да се прегрупира, да обучи стотици хиляди новобранци, да натрупа оръжия и боеприпаси, да усвои реалностите на съвременната война с дронове - с други думи, да се адаптира. В неотдавнашен доклад на британския Институт за кралски услуги се твърди, че до голяма степен това е направено.

От своя страна Пригожин се нуждаеше от победи, за да поддържа висок обществен престиж и да получи закрила от Кремъл за частната си армия, която е изградена върху нестабилна правна основа. Затова Вагнер атакуваше безмилостно - първо в солодобивния град Соледар, а след това в Бахмут, като се биеше до изтощение. Сега Пригожин казва, че силите ще се оттеглят, за да се възстановят. Вагнер напуска фронтовата линия непобеден - важен момент за легендата, която той създава с цената на живота на хиляди свои бойци.

"Добре, добре, победата е ваша, изцяло ваша", пише в канала си в Telegram Игор Гиркин - известен още като Стрелков, ветеран от руските войни в Украйна и остър критик както на Пригожин, така и на военното командване. "Областен център със загуби, които налагат възстановяването на целия ви корпус, защото той вече не е боеспособен. Гордейте се!"

Като оставим настрана сарказма на Стрелков обаче, Пригожин и неговият наемнически корпус са заслужили официални поздравления от президента Владимир Путин – няма по-голяма лична гаранция за сигурност от тази в днешна Русия. За нещастие на Пригожин тя е удължена само докато той продължава да участва в инвазията, което означава, че трябва да намери още новобранци, които да изпрати срещу следващата крепост, или ще бъде изместен и смачкан от многобройните си врагове в руската бюрокрация.

От украинска страна Зеленски се е погрижил Бахмут да придобие символичен статут, допълнен с музикален клип, гледан 13 милиона пъти в YouTube, и тържествено предаване на бойното знаме на града на Конгреса на САЩ. Дори и сега украинските военни твърдят, че руските сили в Бахмут са "полуобкръжени" - твърдение, което не намира почти никаква подкрепа. За украинския морал е важно да продължи някаква отбранителна операция, дори ако боевете продължават извън пределите на града. Падането на Бахмут не е чудесно за непрестанната кампания на Зеленски за получаване на повече западни оръжия, включително ракети и самолети с далечен обсег.

Още по темата

От Украйна до Китай и Пакистан - нациите се раждат чрез пожара на своите трагедии

Ето какво реши Г-7 за Украйна, чиповете, изкуствения интелект, инфлацията и зелената енергия

Русия адаптира оръжията и тактиката си преди офанзивата в Украйна

Може да се твърди обаче, че упоритата позиция на Зеленски по отношение на "крепостта Бахмут" е послужила за по-важна цел от това просто да подкрепи един вътрешен и международен разказ. Тя е изпратила мощно послание към руските военни: Ако Москва предприеме настъпление към Славянск и Краматорск, които са укрепени поне толкова добре, колкото Бахмут, ще трябва да изразходва още повече човешки живот и материали. Това послание вероятно ще бъде спазено, поне в краткосрочен и средносрочен план. За разлика от Вагнер, който се нуждае от героична репутация, за да избегне поглъщане в редовната армия или разпускане, редовните войски не са достатъчно мотивирани да изпращат вълна след вълна нападатели срещу масивна отбрана, изграждана в продължение на осем години.

Тъй като нямат сили за повече сражения като това в Бахмут, руските генерали трудно ще могат да използват оскъдните военни предимства, които са извлекли от превземането на града, като например по-преки линии за снабдяване и по-късо разстояние между руската артилерия и следващия ешелон на отбраната на Украйна. Тъй като самоцелната страст на Пригожин е потисната от необходимостта да възстанови разкъсаните си сили, руските войски ще бъдат в отбрана, с изключение на спорадичните опити за придвижване напред в покрайнините на Донецк.

Нахлуващата армия остава да се чуди какво ще се случи по-нататък. Кога ще се осъществи украинската контраофанзива? Защо Зеленски се чувства достатъчно сигурен, за да предприема широко рекламирани задгранични пътувания? Руските войници в окопите трябва да се справят със слуховете, че украинските сили се струпват срещу Донецк или дори срещу руския град Белгород.

Това не е добра позиция, в която да се намират година и три месеца след началото на това, което трябваше да бъде "блицкриг". В този смисъл Бахмут, превърнат в пустиня от боевете, е изпълнил и все още изпълнява предназначението си за Украйна.

По-добре е руските сили да оставят на мира всяко пенливо вино, което все още стои в избите на Бахмут. Все още е рано да се отварят бутилки.

Още по темата

В Украйна технологиите само сгъстяват мъглата на войната

Г-7 увеличават помощта за Украйна, предлагат план за веригата за доставки

Физическата война в Украйна нямаше да е възможна, ако нямаше информационна